Решение № 556 от 19.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№…………

…………….2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1004/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Х.И.М., ЕГН **********, Варна, чрез адв.М.К. срещу АВТОИНВЕСТ 94 ООД, ЕИК *********, Варна, за отмяна на всички решения, взети на Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 12.06.2018г., а в условие на евентуалност прогласяване за нищожно на решението по т.2 от дневния ред, съгласно което събранието е дало съгласие за поемане на два от дружествените дялове на К.Б.К. от И.Б.Б.както и за поемане др.дял на К.Й.П. и един др.дял от П.В.П. – от Р.Б.Д..

С уточняваща молба от 01.08.2018г. на пълномощника на ищеца се излага, че е съдружник в ответното дружество с 14 др.дяла, всеки по 200 лева. Твърди че не е канен и не е присъствал на събранието на 12.06.2018г.

В евентуалност на предявения конститутивен иск за отмяна на взетите на това събрание решения, ищецът поддържа иск за нищожност на решението по т.2 от дневния ред, за поемане на др.дялове от двама от съдружниците като взето извън компетентността на ОСС съгласно чл.137 ТЗ, поради противоречие със закона.

Твърди се, че интересът от предявения в евентуалност иск се предопределя от обстоятелството, че по този начин тримата присъствали на събранието съдружници, които са в роднинска връзка /баща и неговите син и дъщеря/, усвояват мажоритарен дял от капитала на дружеството в ущърб на ищеца като съдружник.

В срока за отговор е постъпило становище на АВТОИНВЕСТ 94 ООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от ВАК, за недопустимост и неоснователност на исковете. На първо място се оспорва спазване на преклузивния 14 дневен срок от провеждане на събранието за предявяване на конститутивния иск. Възразява се по начина на съединяване на исковете с довод, че конститутивния иск е този, който подлежи на евентуално разглеждане като се оспорва и основанието на претендираната нищожност. Счита предявените искове и за неоснователни, съответно събранието проведено при спазване напроцедурните правила за свикване и провеждане на ОСС; спазено е приложението на чл.125, ал.2 ТЗ по отношение на напускащите съдружници. Претендира се прекратяване на производството по направените възражения за недопустимост, а евентуално отхвърляне на исковете с присъждане сторените разноски.

Срещу отговора на исковата молба е постъпила допълнителна искова молба от 21.09.2018г. Уточнява се, че ищецът поддържа като главен иск този за нищожност на взетите на ОСС решения, на основание чл.124 ГПК, а като евентуален – иска по чл.74 ТЗ по отношение на взетите на същото ОСС на 12.06.2018г. решения. Твърди, че главния иск не е обусловен от срок, а евентуалният е предявен в срока по чл.74 ТЗ. Оспорва възражението за преклузия на иска по чл.74 ТЗ както и редовността на извършеното от ответното ТД връчване поканата за ОСС на 12.06.2018г. Твърди, че е узнал действително за проведеното събрание на 17.06.2018г., от която дата тече срокът за предявяване на иска и този срок е спазен с подаване на ИМ на 28.06.2018г. Поддържат се останалите твърдения и доводи.

С допълнителен отговор ответното ТД поддържа заявените вече възражения. Едновременно с това твърди и недопустимост на едновременното изменение на петитума и основанието на иска във връзка с изменените искове и начина им на съединяване.

С протоколно определение от 21.01.2019г. съдът е прекратил производството по исковете с правно основание чл.124 ГПК и чл.26 ЗЗД, извън тези за прогласяване нищожността на решение по т.2 от протокола на ОСС от 12.06.2018г. на ответното ТД. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.06.2018г. е проведено ОСС на Автоинвест 94 ООД, на което са присъствали трима от съдружниците – Б.Б., Р.Д.и И.Б... На това събрание ищецът твърди, че не е присъствал тъй като не е бил поканен, а е узнал след справка в ТР за съдържанието на протокола от събранието. Твърди, че взетите решения противоречат на дружествения договор и ТЗ. Твърди, че ОС е проведено без да е свикано редовно – от 17 съдружници, към заявлението пред ТР са приложени само 6 разписки за връчени покани, за останалите 11 липсват данни да са уведомени. От приложените 6 бр. известия за доставяне не е ясно съдържанието им, т.е. дали в тях действително е била доставена покана за събранието. Твърди се, че събранието не е проведено на посочената в протокола дата, час и място, а е било неприсъствено взето от управителя на дружеството и неговите син и дъщеря. На следващо място се твърди, че в поканата не е бил обявен дневен ред по взетите решения. Твърди се, че решението по т.1 за освобождаване на управителя от отговорност не е било обявено в поканата. Решението за освобождаване от отговорност на управителя и счетоводителя за 2017г. е поради това незаконосъобразно. Твърди се, че решението по т.2 от протокола е незаконосъобразно тъй като приложените молби за напускане на съдружници по чл.125, ал.2 ТЗ са антидатирани; липсват доказателства за достигането им до дружеството. Евентуално се твърди, че това решение е нищожно тъй като ОСС не може да взема решение за прехвърляне /поемане/ на др.дялове в противоречие с нормата на чл.129 ТЗ. За да поеме др.дялове, преди това дружеството е следвало да вземе решение за увеличаване на капитала доколкото при напускане на съдружници, капиталът намалява. Твърди се, че взетото решение по т.2 от протокола противоречи на чл.129, ал.2 ТЗ тъй като не е спазено изискването за представяне на декларации от управителя и от праводателя за липса на изискуеми задължения съгласно чл.16, ал.2 и ал.4 от ТЗ.

Изготвеният протокол не е с нот.заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно съгласно чл.137, ал.4 ТЗ, налице е неспазване на предвидената в чл.129, ал.2 ТЗ писмена форма за прехвърляне на дялове, което обосновава нищожността му. Оспорена е истинността на молбите за напускане по чл.125, ал.2 ТЗ – съдържанието и датите им. Твърди се, че решението по т.3 от протокола е неясно и неконкретизирано, поради което противоречи на морала. Излага се, че в него нито е посочено какво решение е било взето, кои съдружници не са внесли допълнителните парични вноски и дали лицата подписали протокола са изпълнили това задължение. Единствената цел на това решение според ищеца е да се подготви възможност за облагодетелстване на тримата съдружници /присъствали на събранието/ да контролират капитала на ТД. Твърди се, че решението по т.3 е симулативно, противоречи на ТЗ и дружествения договор. Решението по т.4, за отписване на вземане на дружеството към ЕТ Жак-48 по фактура от 15.08.2013г. като погасено по давност, се твърди за незаконосъобразно. Твърди се, че взетото решение е в ущърб на дружеството тъй като от датата на фактурата било ясно, че същото не е погасено по давност.

С уточняваща молба от 01.08.2018г. на пълномощника на ищеца се излага, че е съдружник в ответното дружество с 14 др.дяла, всеки от по 200 лева. Твърди че не е канен и не е присъствал на събранието на 12.06.2018г.

В евентуалност на предявения конститутивен иск за отмяна на взетите на това събрание решения, ищецът поддържа иск за нищожност на решението по т.2 от дневния ред, за поемане на др.дялове от двама от съдружниците като взето извън компетентността на ОСС съгласно чл.137 ТЗ, поради противоречие със закона.

Твърди се, че интересът от предявения в евентуалност иск се предопределя от обстоятелството, че по този начин тримата присъствали на събранието съдружници, които са в роднинска връзка /баща и неговите син и дъщеря/, усвояват мажоритарен дял от капитала на дружеството в ущърб на ищеца като съдружник. В хода на производството е направено уточнение, че като главен се поддържа иска за нищожност на решението по т.2 от протокола, а в евентуалност иск за отмяна на всички решения на ОСС от 12.06.2018г.

Срещу отговора на исковата молба е постъпила допълнителна искова молба от 21.09.2018г.

Уточнява се, че ищецът поддържа като главен иск за нищожност на всички решения на ОСС от 12.06.2018г., на основание чл.124 ГПК, а предявява като евентуален иска по чл.74 ТЗ по отношение на взетите на същото ОСС решения. Твърди, че главния иск не е обусловен от срок, а евентуалния е предявен в срока по чл.74 ТЗ. Оспорва възражението за преклудиране на иска по чл.74 ТЗ както и редовността на извършеното от ответното ТД връчване на покана за ОСС на 12.06.2018г. Твърди, че е узнал действително за проведеното събрание на 17.06.2018г., от която дата тече срокът за предявяване на иска и този срок е спазен с подаване на ИМ на 28.06.2018г. Поддържат се останалите твърдения и доводи.

Поддържа се, че основното възражение на ищеца по свикването на ОСС е, че писмените покани до съдружниците не са били връчени надлежно. От приложените доказателства, вкл. тези към заявлението в ТР по партидата на дружеството, не се установява, че уведомленията са съдържали точно приложената покана за свикване на ОСС на 12.06.2018г. Поддържа се и оспорването на истинността на приложените предизвестия за напускане на трима от съдружниците както и адресирането им до дружеството, т.е. изпълнение на процедурата по чл.125, ал.2 ТЗ. Върху молбите липсва удостоверяване, че същите са получени от управителя на дружеството. Твърди се, че тези молби не са получавани от дружеството и са антидатирани. Представените пощенски документи обр.250 удостоверяват единствено непотърсена пощенска пратка /по отношение на 5 от съдружниците/. За част от съдружниците изобщо липсват доказателства за поканата им за събранието – за осем от съдружниците. Твърди се, че всички решения от ОСС на 12.06.2018г. са нищожни тъй като събранието поради нередовно свикване, е било ненадлежно конституирано.

В срока за отговор е постъпило становище на АВТОИНВЕСТ 94 ООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от ВАК, за недопустимост и неоснователност на исковете.

На първо място се оспорва спазване на преклузивния 14 дневен срок от провеждане на събранието за предявяване на конститутивния иск.

Твърди се, че ищецът лично е получил попощата поканата за събранието като е пропуснал 14 дневния срок за предявяване на иска.

Възразява се по начина на съединяване на исковете с възражение, че конститутивния иск е този, който подлежи на евентуално разглеждане като се оспорва и основанието на претендираната нищожност.

Счита предявените искове и за неоснователни – спазени са процедурните правила за свикване и провеждане на ОСС съгласно чл.139 ТЗ; спазено е приложението на чл.125, ал.2 ТЗ по отношение на напускащите съдружници. Твърди се автоматично прекратяване на чл.правоотношение с изтичане срока на предизвестията им на 15.09.2017г. Навеждат се твърдения относно уведомяването на всеки един от 14-те съдружници. Твърди се, че всички решения на ОС не са предпоставка за прекратяване на чл.правоотношение с напускащите съдружници, но са условие за вписване на промените в персоналния състав на съдружниците. Твърди се, че поради желанието на двама от съдружниците И.Б.. и Р.Д.да поемат по два от освободените др.дялове, същите са внесли по сметка на дружеството с ПКО от 15.06.2018г. сумата от по 400 лева като внесената от тях сума отговаря на стойността на дяловете на напусналите съдружници. Това плащане е отразено в счетоводството на ответното дружество.

Претендира се прекратяване на производството по направените възражения за недопустимост, а евентуално отхвърляне на исковете с присъждане сторените разноски.

С допълнителен отговор ответното ТД поддържа заявените вече възражения. Възразява по допустимостта на едновременното изменение на петитума и основанието на иска, направено с допълнителната искова молба на ищеца. Поддържа възражението си за недопустимост на иска по чл.74 от ТЗ поради пропускане на преклузивния срок, за който съдът служебно следи. Твърди, че избраната от ищеца защитна позиция, че не помнел какво е съдържанието на изпратеното му писмо, е несъстоятелна. Доколкото признава, че е получил писмо от ответното ТД на 18.05, то следва да се приеме, че дружеството е изпълнило задължението си по чл.139 ТЗ. Възразява се, че сочените в допълнителната искова молба на ищеца основания за нищожност на решенията на ОСС от 12.06.2018г., представляват действително основания за нищожност, а не за незаконосъобразност. Твърди се, че при вземане на решенията освен това е бил налице както кворум, така и мнозинство. Присъствалите трима съдружници притежават 87.23% от капитала на ТД.