Определение № 5203 от 13.04.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17768/2019
- Вид
- Определение № 5203
- Подписан
- 13.04.2020
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 и 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 и 440 · Граждански процесуален кодекс
- член 490 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 439 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
Гр. Варна, 13.04.2020 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, тридесети състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17768/2019 г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 79451/29.10.2019 г. от Ц.А.Я., ЕГН ********** срещу Ц.Х.А., ЕГН **********. В исковата молба ищцата твърди, че с Решение по гр.д.№16244/2011 г. на ВРС, отменено с Решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС е осъдена да заплати на ответницата по настоящото дело сумата от 5 721,00 евро. Въз основа на влязлото в сила решение на ответницата бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя образувала изпълнително дело № 1018/2014 г. при СИС при ВРС за принудително събиране на присъдената сума, като в изпълнителното производство били изнесени на публична продан имоти, собственост на ищцата. Ищцата инициирала производство за отмяна на влязло в сила решение пред ВКС, като ВКС отхвърлил искането ѝ и оставил в сила изпълняваните решения. Формулрала е петитум на исковата си молба, както следва: Да бъде обезсилен изпълнителен лист, издаден в полза на Ц.Х. въз основа на решение по гр.д. №16244/2014 г. на ВРС поради извършена измама и въвеждане в заблуда на съдебните органи, като съдът признае за недействителни публичните продани на имоти с №000244, 000245 и 000246, находящи се в землището на с. Равна гора, община Аврен, извършени по изп.д.№1018/2014 г. на СИС при ВРС с купувач взискателя Ц.Х., както и да бъде осъдена Ц.Х. да върне владението върху отнетите от ищцата като краен резултат от измамата й на съдебните органи.
С разпореждане № 50531/13.11.2019 г. на ищцата е указано да уточни дали иска отмяна на публичната продан и ревандикация на недвижимите си имоти с оглед на факта, че изпълнителният лист по гр.д.№2007/2013 г. на ВОС подлежи на обезсилване на изложените в исковата молба обстоятелства и доколкото принудителното изпълнение е основано именно на този изпълнителен лист, и при условие че това искане за обезсилване бъде уважено, ИЛИ се претендират на отделни основания, примерно на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, участие на лице без право да наддава, респ. друго, като ако се претендират на самостоятелно основание то да бъде посочено, а ако се претендират като съединени в условията на евентуалност, това да бъде посочено изрично.
С писмена молба вх. №89515/03.12.2019 г. (1 поред) ищцата е уточнила, че искът е за ревандикация на недвижимите имоти, поради обстоятелството, че същите са придобити при недействителни публични продани, като недействителността следва от обстоятелството на привидност на кредитора - ответницата по делото Ц.Х., чийто изпълнителен лист - представляващ изпълнително основание на принудителното производство, ОСПОРВА като получен чрез измама на съдебните органи, т.е. искът е за премахване на последиците от изпълнителното производство, чието изпълнително основание - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ - е получено ЧРЕЗ ИЗМАМА НА СЪДЕБНИТЕ ОРГАНИ и поради това е предмет на оспорване в настоящия исков процес. Отделно сочи, че претенциите са взаимосвързани - съединени, защото касаят един и същ предмет, а именно изпълнителен лист, придобит чрез измама на съдебните органи от ответницата Ц.Х., като на това основание тя получава този изпълнителен лист, посредством който пък се провеждат публичните продани, в които тя се явява като единствен наддаващ, като счита че именно обстоятелството, че тя е привиден кредитор, не ѝ дава право на участие в публичните продани.
С разпореждане №54651/09.12.2019 г. исковата молба отново е оставена без движение, като на ищцата е указано да уточни на какъв етап е изпълнителното производство, образувано въз основа на оспорвания изпълнителен лист; да уточни твърди ли, че е предявила иск за нищожност на съдебно решение по в.гр.д. №2007/2013 г., респ. че е отправила искане за тълкуване на същото, респ. някакво друго искане; да формулира надлежен петитум на исковата си молба, в който ясно и недвусмислено да конкретизира отправеното до съда искане/искания, като съобрази, че искът за ревандикация на недвижими имоти и искът за отмяна на публична продан са отделни искове, а не един иск; да посочи цена на иска/исковете си; да предтави скици и данъчни оценки на имотите, док. За платена д.т. и др.
В изпълнение на указанията на съда в мобла с вх.№95884/23.12.2019 г. (втора поред) ищцата уточнява, че предявява ревандикационен иск, като счита че правоотношението за недействиетелност на публичната продан и привидност на кредитора като преюдициално такова. Поискала е удължаване на срока, тъй като процесуалният и представител е извън страната, но въпреки това с писменна молба отново е изложила фактическата обстановка от исковата молба, но не формулира ясни и конкретни искания до съда, което налага даването на същите указания до ищцата и с Разпореждане №1431/14.01.2020 г.
С писмена молба с вх. № 6708/24.01.2020 г. (трета поред) ищцата уточнява, че по изпълнителното дело не е извършван въвод във владение на Ц.А., като не става ясно дали е предадено доброволно владението над процесните имоти. Отделно сочи, че не предявява иск за нищожност на съдебното решение, в изпълнение на което е проведена публичната продан. Твърди, че предявява ревандикационен иск, но заявеният от нея петитум е за отрицателен установителен иск – че Ц.А. не е собственик на процесните имоти, като освен това Ц.А. да предаде владението над процесните имоти, въпреки че, по-горе в уточняващата молба се твърди, че тя не е въведена във владение на същите и не е отправила искане до съда да бъде призната за собственик на процесните имоти. Не са наведени твърдения, с оглед на противоречията във всичките молби, какви са фактите и обстоятелствата, въз основа на които счита, че не е обвързана от силата на пресъдено нещо с Решение по гр.д.№16244/2011 г. на ВРС, отменено с Решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС, с оглед на които отрича изпълнителната сила на издадения въз основа на това решение изпълнителен лист.
Поради това, с разпореждане №3701/28.01.2020 г. производството по делото отново е оставено без движение, като на ищцата е дадена последна възможност да:
1.
ФОРМУЛИРА надлежен петитум на исковата си молба, в който ясно и недвусмислено да конкретизира отправеното до съда искане/искания, като съобрази, че ревандикационният иск включва искане за признаване на ищеца за собственик и предаване на владението, а отрицателният установителен иск, че ответникът не е собственик.
2.
ДА УТОЧНИ правния си интерес от формулираното искане да ѝ бъде предадено владението над процесните имоти, доколкото твърди, че тя не го е губила (Ответницата не е въведена във владение.), ако заявява такова.
3.
ДА ПОСОЧИ придобивен способ, в това число с каква сделка е придобита собствеността, в какъв документ за собственост е обективирана, има ли съсобственици (трети лица).
4.
ДА ПРЕДСТАВИ ДОКАЗАТЕЛСТВО за платена държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на всеки имот, но не по-малко от 50,00 лв., съобразно уточненията.
С уточняваща молба с вх. №11157/10.02.2020 г. (четвърта поред) ищцата е навела твърдения, че ответницата е закупила процесните имоти на публична продан, бидейки привиден кредитор, като се е е позовала на разпоредбата на чл. 496, ал.3 от ГПК, поради което прави извода, че възлагането не е породило правен ефект, тъй като е недействително по смисъла на цитираната разпоредба. Не е посочено обаче на кое точно предложение по чл. 496 от ГПК ищцата основана привидността на кредитора-ответник. Едновременно с това споменава като още едно основание на претенцията неоснователното обогатяване с процесните имоти на ответницата.
С уточняваща молба с вх. 11013/07.02.2020 г. (в отговор на същото разпореждане за отстраняване на нередовности) ищцата уточнява, че оттегля уточнението си, че искът е за равандикация, респ. оттегля ревандикационния петитум, както и оттегля направеното по-рано отрицание на завеждане на иск за нищожност на съдебонто решение, като заявява, че всъщност предявява иск за нищожност на съдебно решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС, като е формулирала и петитум в тази връзка. Едновременно с това е посочила, че предявява и отрицателен установителен иск за собственост над процесните имоти. Искането си за нищожност на съдебното решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС е обосновала с факта, че решението не е подписано от съдебния състав, като доводи, за което обаче изтъква, че не са подписани копия от самото решение, предоставни на ищцата и таквива, находящи се в интернет и ел. папка по делото, и каквато практика те да носят оригиналния подпис на състава всъщност няма. Навежда и твърдения, че оспорваното съдебно решение на районния съд по своята същност било неприсъствено такова, поради което било необжалваемо и постановеното въззивно решение било нищожно.
Съдът, с оглед поредната промяна в исканията на страната и наведени допълнителни такива, както и заявени нови основания на иска/исковете и съответно неизпълнение на указанията на съда е оставил отново исковата молба без движение с Разпоржедане № 5958/11.02.2020 г., като е указал на ищцата да заяви изрично дали твърди, че оригиналът на решението, находящо се в папката на делото не е подписано от съдебния състав; да уточни кратко и ясно основанията си за нищожност за съдебния акт, като съобрази задължителната съдебна практика, съгласно която съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда (неподведомстдвеност), когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, или да посочи изрично коя от хипотезите счита, че е налице; да посочи придобивен способ, в това число с каква сделка е придобита собствеността, в какъв документ за собственост е обективирана, има ли съсобственици (трети лица); да посочи коя от хипотезите, посочени в член 490 от ГПК твърди, че е налице – 1. Длъжникът, 2. неговият законен представител, 3. длъжностните лица от канцеларията на районния съд, 4. служителите на съдебния изпълнител, 5. както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите: 5.1. лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, 5.2. както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и 5.3. съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството, на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право и др.
С уточняваща молба от 18610/04.03.2020 г. (шеста поред) ищцата е уточнила, че оттегля (за пореден път) исковата претенция за нищожност на съдебното решение и я предявява като възражение. Твърди, че решението, находящо се в електронната папка на съда е неподписано. Като не уточнява как точно очаква това решение да е подписано там – с електронен подпис или... В допълнение навежда и незаявени до момента основания за нищожност –
„нещо несъвместимо с правото и морала, а именно способстване на положителен резулатат на действията измама и предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на лицето, въвело в заблужедение съдебните органи”;
„нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата”; „ненадлежно произнасяне, поради нарушаване на правото на ЕС, в частност чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с чл. Компетентност и квалифицираност от Етичния кодекс на българските магистрати, с което намеква вероятно за професионална некомпетентност на съдебния състав, постановил решението. Поддържа и „първоначално” (заявеното едва с уточняваща молба на четвъртата уточняваща молба) посоченото основание за нищожност – неприсъствено решение по гр.д.№16244/2011 г. Отделно основава допустимостта на исковете си за приемане на публичаната продан за недопустима на чл. 439 и 440 от ГПК, без да става ясно дали в седмата поред уточняваща молба към шестата такава, е решила да предяви и искове с такова основание, респ. възражения, които впоследстиве да реши, че са искове.