Решение № 62 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ямбол, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Я. В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София чрез Областно пътно управление- гр. Ямбол, подадена чрез процесуален представителюрисконсулт Я. П., против Решение № 40 от 29.01.2024 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр. д. № 3389/2022 г. по описа на този съд, поправено с Решение №314 от 03.06.2024 г., постановено по същото дело, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София сумата от 347.60 лева, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „КАСКО“ за щети причинени на трето лице в резултат на управление на МПС– преминало през дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и въззивникът е осъден да заплати на застрахователното дружество сумата от 1 155.00 лв.- разноски по делото.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост и необоснованост на решението на първата инстанция. Изложените в жалбата доводи за недопустимост на постановеното от ЯРС решение, касаят диспозитива на решението, по отношение на който се сочи, че съдът не е конкретизирал кои са правопораждащите факти, обосноваващи възникването на задължението на ответното дружество за плащането на исковата сума- вземането на ищеца не е индивидуализирано по основание чрез посочване за какво застрахователно събитие е било изплатено застрахователното обезщетение, на кое лице е било изплатено същото, защо ответната страна следва да носи отговорност за причинените вреди, като се счита, че само при отразяването на тези обстоятелства в диспозитива на решението може да се формира сила на присъдено нещо относно конкретно повдигнатия правен спор. По тези съображения се настоява за обезсилване на постановеното по делото решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1

Според изложените в жалбата доводи за необоснованост на решението, по делото не е установен един елементите на фактическия състав на чл. 410, ал.1 от КЗ, във вр. чл.50 от ЗЗД, а именно причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, като се твърди, че при разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото ЯРС не е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на този елемент от фактическия състав. Въззивникът изтъква, че по делото не е установено по безспорен начин мястото на настъпване на ПТП, като не са обсъдени от съда противоречията между записаното в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по назначената САТЕ, при наличието на които съдът е приел за безспорно доказано, че ПТП е настъпило на посоченото в исковата молба място, като се е позовал на заключението на вещото лице, сочещо на наличие на множество следи от извършени ремонти по асфалтовата настилка, изразяващи се в допълнително полагане на асфалт в определена форма, посочени в експертизата като отстояние и размери (дължина и ширина), но без данни за дълбочина на същите. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените от ответника писмени доказателства, сочещи на извършени ремонтни дейности към датата 19.03.2022 г. и констатираното от вещото лице отсъствие на препятствия на пътя с характеристики, позволяващи настъпването на претендираните щети към дата 20.12.2023 г., като счита, че в случая при невъзможност да формира правен извод въз основа на събраните доказателства, съдът е разполагал с правната възможност да назначи по своя преценка нова техническа експертиза с вещо лице, притежаващо компетентност по пътно строителство, което да установи дали в периода 19.03.2022- 20.12.2023 г. са извършвани допълнителни ремонти дейности на процесния участък или не и в случай, че такива не са извършвани, би следвало да бъде изведен извод, че към датата 16.06.2022 г. препятствия от твърдения в исковата молба вид не са съществували, при което искът би бил неоснователен и недоказан.

Неизяснени и недоказани според въззивника са и механизма на ПТП и причинноследствената връзка между процесното ПТП и твърдените вреди. Механизмът на ПТП не е бил изяснен и чрез заключението на вещото лице по САТЕ, поради липсата на данни, съгласно посоченото в заключението, въз основа на които експертът да определи точно какъв е механизма на настъпване на произшествието, при което не е дал становище относно обстоятелствата и механизма на настъпване на произшествието. Независимо от това, на базата на логически съждения и умозаключения, неподкрепени от конкретни факти, вещото лице е дало заключение, че нанесените щети по увредения автомобил е възможно да бъдат причинени при констатирания механизъм на ПТП, само при условие, че дълбочината на разрушението на настилката е била между 4 и 5 сантиметра, при липса на информация за характера, размерите и най-вече дълбочината на разрушенията на настилката към момента на произшествието. Независимо от това, съдът е приел за доказани както твърдения механизъм на ПТП, така и наличието на причинно-следствена връзка между него и процесиите вреди на автомобила, без да изложи логически обосновани и безпротиворечиви мотиви за това.

На следващо място въззивникът изтъква, че съдът не е обсъдил в мотивите си вида на претендираните щети и противоречията при тяхното установяване, като се сочи, че е налице съществено противоречие между посоченото в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и показанията на двамата свидетели, дадени в съдебно заседание, които противоречия не са били изследвани от съда, а е бил приет за доказан факта на причиняване на претендираните от ищцовото дружество вреди.

Въззивникът оспорва и размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, като счита същия за недоказан и завишен по размер. Сочи, че пред първоинстанционния съд е оспорил факта на увредата на предна дясна гума, но възраженията му в тази насока не са били обсъдени от съда при постановяване на решението.

2

По тези съображения въззивникът настоява за отмЯ. на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на решение, с което предявения против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените от тази страна разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна- ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София в срока по чл. 263 от ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.

Третите лица- помагачи на страната на ответника- „Пътно поддържане- Сливен“ ЕООД- гр. София и „Нивел Строй“ ЕООД- гр. Брезник, в срока по чл. 263 от ГПК не са подали отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, не изпраща законен или процесуален представител.

В о.с.з. въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище пълномощникът на тази страна настоява за потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, като претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, в случай, че същото надвишава съответните минимални размери.

Третите лица- помагачи „Пътно поддържане- Сливен“ ЕООД- гр. София и „Нивел Строй“ ЕООД- гр. Брезник, не изпрашат законни или процесуални представители в о.с.з.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр. София, против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, осъдителен иск по чл. 410, ал.1 от КЗ, във вр. чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 347,60 лв., представляваща заплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени на третото лице щети при управление на МПС, преминало през дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковата си претенция ищецът обосновал със сключен между него и Н.Г.У. застрахователен договор за застраховка „Каско“ валидна от 16.05.2022 г. до 15.05.2023 г. На 16.06.2022 г., около 23,55 ч. на влизане в гр. Ямбол от с. Кукорево на около 100 метра до магазин „Практикер“, водачът на лек автомобил „БМВ“, модел 740, с рег. № СН8630АХН.Г.У., е преминал през необозначена дупка на пътното платно, като в резултат от ПТП по автомобила настъпи материални щети: увреждане на предна дясна гума и увреждане на задна дясна гума. За нанесените имуществени вреди в ищцовото дружеството е била образувана преписка по щета и съгласно доклада по същата дължимото от застрахователя обезщетение е определен в размер на 347,60 лв., заплатено на застрахованото лице на 27.06.2022 г. Ищецът изпратил регресна покана до Община Ямбол, но получил отговор, че пътят, където е реализирано ПТП-то не е общински път. След извършена справка се установило, че пътят е част от Републиканската пътна мрежа, поради което и насочил регресната си претенция към АПИ.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, механизма на настъпване на ПТП, мястото, на което се твърди, че е настъпило ПТП, както и наличието на причинно- следствена връзка между състоянието на пътното платно и твърдените повреди на автомобила.

3

Конституираните в първоинстанционното производство като трети лицапомагачи на ответника- „Пътно поддържане– Сливен“ ЕООД и „Нивел Строй“ ЕООД- гр.

Брезник, не са изразили становище по предявения иск.

Фактическата обстановка е правилно е разкрита от районния съд и не е променена пред въззивната инстанция.

По делото е установено от представената застрахователна полица № 470422100000519, валидна от 00:00 часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г., че между ищцовото дружество и Н.Г.У., е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил БМВ с рег.№ СН8630АХ.

На 22.06.2022 г. Н.Г.У. подал пред застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, към което приложил декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, в които посочил, че на 16.06.2022 г. около 23:55 часа при влизане в гр.Ямбол от с.Кукорево, на 100 метра преди кръговото кръстовище до магазин „Практикер“ при управление на застрахования лек автомобил, преминал през необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна и задна десни гуми. За настъпилото застрахователно събитие водачът уведомил Сaalцентър на застрахователя.

От приложените по делото материали по застрахователната преписка се установява, че пред застрахователя е била образувана преписка по щета № 470422222233317, по която е бил извършен опис на претенция № 51-0503000497/22/22.06.2022 г., в който са описани уврежданията по автомобила. Изготвени са доклад по щета от 24.06.2022 г. и опис- заключение по претенцията, въз основа на които било определено за изплащане на Н.У. обезщетение в размер на 347,60 лева. Сумата е заплатена от застрахователя по банков път на У. на 27.06.2022 г., което се установява от представеното по делото преводно нареждане.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е изпратило до ОПУ- Ямбол регресна покана по щета № 470422222233317, съдържаща описание на застрахователното събитие, заплатеното застрахователно обезщетение, претенция за възстановяването му по сметка на застрахователя. Регресната покана е връчена на ОПУ- Ямбол на 31.10.2022 г., видно от приложеното към същата известие за доставяне.