Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 549 от 10.07.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2182/2022
Вид
Решение № 549
Подписан
10.07.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Шумен, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630102182 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от И. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр.****, съдебен адрес: гр.*** срещу „**** „ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.*****, в която посочва, че предявява частичен иск за сумата 1 250 лева, представляваща левовата равностойност на 639,38 евро от общо дължимата главница в размер на 14 534,33 лева – левова равностойност на 7 431,29 евро по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№2981/2016г. по описа на ШРС, както и за сума от 1 448,38 лева- мораторна лихва. Посочва, че срещу него е образувано н е образувано изпълнително, дело № 471/2016г. на ЧСИ Я.Джинджева , по което изпълнително дело му е връчено ПДИ на 07.03.2017г., ведно със заповед за незабавно изпълнение, която е влязла в сила на 21.03.2017г.От тази дата започвала да тече пет годишна давност за лихвата и главницата. По това изпълнително дело имало извършено изпълнително действие 07.03.2017г., второ такова, но неизвършено е поискано на 14.12.2019г., след като изпълнителното дело вече е перемирано на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и вземането е продаден с цесия, която не му е връчена.

Не е получавал и не му е връчвано съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, защото живее в гр.София, не е уведомен за нов кредитор по това дело. Съгласно съдебната практика по ТД2/2013г. на ОСГТК на ВКС с настъпване на перемция по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК на изпълнителното дело се обезсилват с обратна сила всички изпълнителни действия, т.е. същите не прекъсват давността. Образувано е последващо изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, което обаче е след изтичане на давността.

Съобразно горното моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата 1 250 лева, представляваща левовата равностойност на 639,38 евро от общо дължимата главница в размер на 14 534,33 лева – левова равностойност на 7 431,29 евро по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№2981/2016г. по 1 описа на ШРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска, излага становище относно начина и началото на течението на погасителната давност, заявява подробни съображения свързани като с валидността на цесията, така и на извършените изпълнителни действия.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на подадено от “***” АД, Заявление по чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници И. Г. М. и Г. И. М. е образувано ч.гр.д.№2981/2016г. по описа на ШРС. По него е издадена Заповед № 1634/1.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора солидарно сумата от 7 431.29 евро - главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 322/4304/25623070 от 16.01.2014 г., с 761.00 евро - дължими лихви по договора за кредит за периода от 21.01.2016 г. до 29.11.2016 г., и законната лихва от 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 197.13 лв. разноски по делото.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 471/2016г. на ЧСИ - Я.Джинджева. По него заповедта за незабавно изпълнение връчена на длъжника на 07.03.2017г. и влязла в сила на 22.03.2017г.

Ищецът твърди, че вземането на кредитора е погасено по давност, което възражение съдът намира за основателно. С влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова пет година давност по отношение на вземанията отразени в нея. В настоящият случай спрямо двамата длъжници н а 29.12.2016г. е образувано изпълнително, дело № 471/2016г. на ЧСИ Я.Джинджева, по което всяко предприето изпълнително действие прекъсва течението на погасителната давност. По делото са предприети множество изпълнителни действия, които обаче са насочени единствено срещу солидарния длъжник Г. И. М.. Спрямо ищеца въобще не са извършвани изпълнителни действия. По искане на взискателя (настоящ ищец и цесионер на вземането)изпълнителното дело е прекратено, след което по негово искане, въз основа на същия изпълнителен лист, на 30.05.2022г. е образувано изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, рег.№876.

От посоченото съдът приема, че второто изпълнително дело изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, рег.№876., е образувано след изтичане на пет години от влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, когато за кредитора вече не е съществувало право на принудително изпълнение. Тук следва да се посочи, че самото образуване на изпълнителното дело не прекъсва течението на погасителната давност.

Съществува съдебна практика, според която ако в молбата за образуване на изпълнително дело е поискано извършването на изпълнителни действия и на съдебния изпълнител е възложено извършването им, може да се приеме, че представлява действие, което прекъсва погасителната давност. Дори и да се приеме това становище, видно е от молбата за образуване на изпълнително дело № 471/2016г. на ЧСИ - Я.Джинджева, че такива действия са поискани само срещу длъжника Г. И. М.. Съгласно чл.124 от, ал.1 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда 2 действие спрямо останалите съдлъжници, ето защо предприетите срещу другия солидарен длъжник Г. И. М. изпълнителни действия не са довели до прекъсване течението на погасителната давност спрямо ищеца.

Освен горното, следва да се отбележи, че изпълнителното дело е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТ, с което занапред е прието, че няма основание да се приеме, че докато изпълнителното дело е висящо погасителна давност не тече, напротив, тя се прекъсва от всяко предприето принудително действие и започва да тече отново

Както беше посочено, въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, рег.№876. срещу двамата солидарни длъжници. Беше изяснено, че прямо ищеца, като солидарен длъжник погасителната давност е изтекла на 22.03.2022г. (пет години след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение)., затова образуването на последващото изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 и евентуално извършени изпълнителни действия са такива след като за кредитора правото на принудително изпълнение е престанало да съществува.

От друга страна изпълнително дело №945/2022г. по описа на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 е образувано и срещу двамата солидарни длъжници, но в хода на делото е установено, че длъжникът Г. И. М. е починал. Поради това, съдебният изпълнител е спрял изпълнителното дело и е указал на взискателя да посочи правоприемниците на починалия длъжник. Към момента за съда не е известно дали в предоставения шест месечен срок това се е случило и има ли конституирани длъжници. Вярно е, че от представените по делото справки за лице, както и от направени такива служебно от съда, чрез НБД се доказва, че ищецът е син на починалия длъжник Г. И. М., при което възниква въпросът дали като наследник същият дължи плащане на задължението по изпълнителното дело и дали това обстоятелство следва да бъде установено от съда, при условие, че тези обстоятелства все още не са установени по изпълнителното дело. От цитираните по-горе справки е видно, че починалият длъжник, освен ищеца бива наследен и от други лица. Съдът намира, че при съобразяване дължимостта на вземането на кредитора не е длъжен в настоящото производство какъв е размера на наследствения дълг.

Предвид посоченото, съдът намира, че спрямо ищеца, в качеството на солидарен длъжник по Заповед № 1634/1.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ответникът е загубил правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1092,05 лева.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че И. Г.

М., ЕГН **********, адрес: гр.****, съдебен адрес: гр.*** в качеството на 3 солидарен длъжник не дължи на „**** „ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.****, сумата 1 250 лева, представляваща левовата равностойност на 639,38 евро, като частичен иск от общо дължимата главница в размер на 14 534,33 лева – левова равностойност на 7 431,29 евро и 1 448,38 лева- мораторна лихва по З аповед № 1634/1.12.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№2981/2016г. по описа на ШРС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА„**** „ ЕАД , ЕИК *** да заплати на И. Г. М., ЕГН **********, сумата 1092,05 (хиляда деветдесет и два лева и пет стотинки) лева- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4