Определение № 388 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. София, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от общия упълномощен повереник на пострадалите З. И., Н. К., П. Л. и Н. П. – адв. С. М. от САК срещу определение № 869 / 27.02.2026г. на Софийски градски съд /СГС/ , НО, 39 с-в, постановено по НЧД № 757/2026г. по описа на съда, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура /СГП/ от 15.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. №395/2024г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18304/2024г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Във въззивната частна жалба се оспорва законосъобразността на определението на СГС, като адв. М. счита, че неправилно първостепенният съд е потвърдил прекратителния акт на прокурора, приемайки за законосъобразни направените там фактически и правни изводи за липса на престъпление, извършено при медицинската интервенция на С. Л. в УМБАЛ „Софиямед“. В тази връзка повереникът /както е сторил и в първоинстанционното производство/ отново поставя акцент върху непълнотата на проведеното разследване, като се позовава на направените от него на 30.07.2025г. при предяване на материалите по разследването искания за събиране на доказателства, останали неуважени от прокурора и състоящи се в назначаване на повторна комплексна съдебно – медицинска експертиза, допълнителни разпити на свидетели и изискване на медицинска документация. Също така намира изготвената по д.п. СМЕ, която е поставена в основата на извода за липса на престъпление, за необоснована, без аналитична част и без аргументи; не били съобразени от прокурора и СГС данните в СМЕ на труп, според която причината за смъртта е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, като не е установен генезиса за тези състояния.

1

Адв. М. настоява, че по делото от значение за констатиране на евентуален престъпен състав са отправените негови искания на 30.07.2025г. с насоченост дали не е налице аспирационна пневмония; дали е била налице достатъчна диагностика и изследвания, предвид данните за неспокойствие в пациентката в ранните часове на 12.10.2024г.; дали са предприети някакви лечебни действия от дежурния лекар Т. И. и дали той е разпознал симптоми на настъпваща сърдечно-съдова недостатъчност; какво е било конкретното поведение на медицинския екип в интервала 6:00ч. - 09:15ч. на 12.10.2024г.; дали не е била налице емболия; не е била анализирана причинната връзка в следните състояния, видни от СМЕ на труп – инфаркт, левостранна сърдечна слабост, белодробен оток, мозъчен отток; дали е съобразено от медицинския екип обстоятелството на поставени стентове в коронарните съдове и дали в тази връзка пациентката е била „покрита“ с достатъчно от съответните кръворазреждащи медикаменти. Именно неизясняването на тези обстоятелства по делото мотивира становището на повереника за нарушаване на правото на защита на неговоте доверители и незаконосъобразност на актовете на прокурора и СГС. Прави искане САС да отмени определението на СГС и постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство и да върне делото за продължаване на разследването в д.п. със задължителни указания за събиране на доказателства.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Атакуваното определение на СГС е законосъобразно и правилно, а депозираната срещу него жалба – неоснователна.

Пред СГС е било обжалвано от пострадалите З. И., Н. К., П. Л. и Н. П. постановление на СГП от 15.10.2025г., с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, образувано по жалба на З. И. по повод настъпилата смърт на нейната майка С. Л.. След извършени разпити на медицинските лица, свързани с осъществената интервенция в УМБАЛ „Софиямед“ по смяна на дясна тазобедрена става на С. Л. и предприетите след това по спешност действия в резултат на влошилото се на следващия ден нейно състояние, на пострадалите, назначени СМЕ на труп и четворна СМЕ по писмени данни и множество събрани писмени доказателства от медицинско естество, с атакуваното пред СГС постановление прокурорът е прел, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсва престъпление ( смъртта на С. Л. не се дължи на действията на медицински специалисти, провели операцията и следоперативната грижа, т.е. липсва причинна връзка между поведението на който и да било лекар или друго медицинско лице от УМБАЛ „Софиямед“ и настъпилия летален изход). С обжалваното определение СГС е приел, че постановлението на СГП е законосъобразно като 2 постановено при изяснена фактическа обстановка и проведено обективно, пълно и всестранно разследване за изясняване включените в предмета на доказване обстоятелства по делото. След това съставът на СГС е извел извод за наличието на прекратителното основание на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват данни за причинна връзка между настъпилата смърт на Л. и проведените спрямо нея медицински интервенци в УМБАЛ „Софиямед“.

Изводът на СГС, че прекратяването на наказателното производство от прокурора е законосъобразно, тъй като от проведеното до момента разследване, явяващо се обективно, всестранно и пълно, не се установяват данни за наличие на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, се споделя от настоящия съдебен състав.

Пред скоби следва да бъде посочено, че в жалбата на З. И., послужила като законен повод за образуване на 14.10.2024г. на д.п., в разпитите на пострадалата И. като свидетел по делото, в жалбите на четиримата пострадали срещу прекратителното постановление на СГП от 15.10.2025г., както и в депозираната пред настоящия съдебен състав въззивна частна жалба срещу неблагоприятстващия ги първоинстанционен съдебен акт, основните оплаквания на близките на починалата С. Л. са с насоченост към проведената спрямо нея алопластика на дясна тазобедрена става, извършена в УМБАЛ „Софиямед“ и в частност при анестезирането й и липсата на адекватни грижи при влошаване на състоянието й, като в този насока се твърди, че са били извършени 13 неуспешни опити да й бъде извършена епидурална упойка, след което й е поставена „пълна“ такава; че вечерта на 11.10.2024г., въпреки влошаващото й се състояние, тя е оставане без надзор и адекватни грижи, поради което и на 12.10.2024 г. е настъпил летален изход.

Именно тези твърдения следва да бъдат проверени по реда и способите на НПК, като на събраната до настоящия момент доказателствена съвкупност следва да бъде извършена преценка дали страда от непълноти и противоречия за действията на медицинския персонал в УМБАЛ „Софиямед“ в посочения времеви интервал, тъй като предметът на доказване по делото детерминира и предела от правнозначимите за правилния му изход факти. На тази плоскост отправените от повереника на пострадалите упреци за непълнота на разследването не се явяват основателни, тъй като касаят по-широк кръг от въпроси, на които е отговорено в заключението на изготвената четворната СМЕ по писмени данни по ясен и обоснован начин и липсват основания за повторното им обсъждане, като в този смисъл не се явяват необходими за изясняване на правно релевантните обстоятелства.

Така от безпротиворечивите гласни доказателствени средства, писмените доказателства и способите за проверката им ( заключенията на СМЕ на труп и по писмени данни) е установено в хода на д.п., че С. Л., на 69 години, е страдала от 3 множество хронични заболявания, ангажиращи сърдечно-съдовата, ендокринната, белодробната и храносмилателната система, както и опорно-двигателния апарат – исхимична болест на сърцето, генерализирана атеросклероза, коронаросклероза, триклонова коронарна болест, артериална хипертония 3 ст., предсърдно мъждене, миокардиофиброса, дислипидемия, захарен диабет тип 2 с полиневропатия, микроангиопатия, мозъчно-съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците, хронична обстуктивна белодробна болест, бронхиална астма, спондилоза, дискова протрузия, коксартроза, гонартроза, двустранна коксартроза, тиреоидит на Хашимото, чернодробна стеатоза, състояние след протезиране на лява тазобедрена става. На 10.10.2024г. С. Л. постъпила в УМБАЛ „Софиямед“ за планова операция в Клиника по ортопедия и травматология по смяна на дясна тазобедрена става. След приемането й в болницата са била снета анамнеза, извършен е клиничен и специализиран ортопедичен преглед и са били направени необходимите клиниколабораторни изследвания и предоперативни консултации с кардиолог и анестезиолог.

На 11.10.2024г. е било извършено ендопротезиране на дясна тазобедрена става, при която й е поставена спинална анестезия интратектално и е седирана двукратно с малки дози венозен анастетик и е бил подаван кислород на лицева маста през цялото време на операцията ( за което е съставенн анестезиологичен лист №71382/11.10.2024г.), като пациентката след това е била изведена от операционна зала, като медицинските грижи и наблюдението на състоянието й са продължили. След операцията Л. е била в общо напрегнато състояние На 12.10.2024г., около 09:15ч. по време на визитация, Л. се е оплакала от задух и неразположение. Около 09:20ч. е станала неконтактна, като е установено липса на пулс и спонтанно дишана. Екип от специалисти е започнал кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем, но около 09:50ч. е регистриран летален изход по отношение на Л.

Според заключението на СМЕ на труп причината за смъртта на Л. е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, в резултат на установени болестни процеси. В идентична насока е и заключението на СМЕ по писмени данни, изготвено от 4 специалисти в различни области на медицинската наука – съдебен лекар, анестезиолог – реаниматор, ортопед – травматолог и патологоанатом, полагащи труд в различни ( вкл. от УМБАЛ „Софиямед“) болнични заведения, които освен запознаване с цялата налична документация и данни по делото, са извършили и непосредствени изследвания на хистологични препарати от трупните материали на пациента.

Мотивирано е посочено, че причината за смъртта на С. Л. е остро настъпило нарушение на сърдечния ритъм /ритъмно-проводна смърт/ на фона предшестващо хронично увреждане на сърцето и развила се сърдечно-съдова слабост; касае се за болестнообусловена сърдечна смърт, която няма отношение и не се намира в причинна връзка с проведената оперативна интервенция; категорично може да се приеме, че хроничното увреждане на сърдечно съдовата система е в пряка-причинно следствена 4 връзка с развилата се остра сърдечна слабост и ритъмна смърт; експертите не са установили пропуски и грешки при подготовката и провеждането на операцията, както и в следоперативния период при пациента Л., също така не са установени пропуски и грешки на медицинските лица, участвали в диагностично-лечебния процес.

Именно на плоскостта обективност, всестранност и пълнота на разследването ( оспорени и пред настоящия съдебен състав) следва да се посочи, че естеството на конкретното престъпление ( т.нар. смърт вследствие на „лекарска грешка“) и следващият от него доказателствен предмет, изискващ необходимостта от ползването на специални знания именно в областта на медицината, предопределят основополагащата роля на заключението на СМЕ, изследващо заболяването на починалото лице, предприетото от конкретни медицински специалисти поведение спрямо пациента, тяхното съответствие със законовата уредба и правилата за добрата медицинска практика и в крайна сметка – причините за настъпването на леталния изход, респ. наличието на причинна връзка (каузалност) между поведението на специалистите и настъпилата смърт на пациента. Този доказателствен предмет произтича от бланкетния характер на нормата на чл. 123, ал.1 от НК, като попълването на съдържанието й предпоставя конкретно нарушени разпоредби извън НК, които да бъдат в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. За да има нарушение обаче, трябва да е налично някакво задължение (било то за действие или бездействие), което да не е спазено. Отнесени към настоящия случай горните съждения водят до извода, че в рамките на проведеното д.п., поради множеството извършени относими процесуално – следствени действия по него, не са налични съмнения/неясноти относно включените в предмета на делото и съществени за правилния му изход факти, а доводите на адв. С. М. в противоположна насока не са основателни. И двете заключения на СМЕ категорично установяват, че причината за смъртта на С. Л. е свързана с болестни процеси, без причинна връзка с проведената оперативна интервенция в УМБАЛ „Софиямед“, а 4 –та експерта в СМЕ по писмени данни не установят пропуски и грешки при подготовката и провеждането на операцията, както и в следоперативния период при пациента Л.. Неоснователни са изтъкнатите в жалбата искания за допускане на допълнителна/ повторна СМЕ – видно е от обстоятелствената част на наличната по д.п. СМЕ по писмени данни, че експертите са черпели данни от всички налични медицински документи и са изследвали целия процес на медицинската интервенция и следоперативния период на пациента Л., преди да обосноват извода си за спазване на всички изисквания според медицинския стандарт и добрата медицинска практика, поради което назначаването на поредно съдебно медицинско изследване не се явява необходимо. Заключението на СМЕ по писмени данни е пълно, подробно и аргументирано, като фактът, че изготвилите я експерти практикуват в други / различни болнични заведения не създава съмнения в тяхната обективност; още повече, че заключението е основано на 5 всички възможни доказателствени източници предвид времето на изготвянето му – 11.07.2025г.; въз основа на експертната интерпретация на действията на медицинските лица, имали професионален досег със С. Л. в периода от 10 до 12.10.2024г., експертите изразяват становище, което настоящият съдебен състав не намира основания да не кредитира.

Разпечатката съдържа 23 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a48c5ac5-5af4-4683-9f8d-eda22048e418