Решение № 21331 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21331 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110112644 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „**********“ ЕООД срещу А. М. М. по реда на чл. 422 ГПК в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 527,04 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *********/05.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 1 748,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2023 г., и сумата от 857,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 19.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 54285/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че на 05.04.2022 г. между „**********“ ЕАД и ответника А. М. М. е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът предоставил на ответника сума в размер на 14 979,38 лв., която последният се задължил да върне до 05.04.2027 г. на 60 равни месечни вноски, платими на пето число на съответния месец. Договорът бил сключен при уговорен между страните годишен лихвен процент в размер на 30,39% и годишен процент на разходите в размер на 34,95%, като общата дължима сума по договора с включен ГПР по кредита била в размер на 29 293,20 лв.

Потребителят пожелал и сключването на застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 4 379,96 лв. и застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 599,42 лв. Ищецът твърди, че ответникът просрочил плащането на три поредни месечни вноски с падежи на 05.10.2022 г., 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., поради което на основание чл. 16.2 от договора за потребителски кредит цялото непогасено задължение на ответника било обявено за предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите просрочени месечни вноски. За настъпването на предсрочната изискуемост длъжникът бил надлежно уведомен на 09.05.2023 г. Считано от тази дата, върху непогасената главница започнала да се начислява законна лихва по чл. 9.4 от договора. Ищецът твърди, че придобил вземанията на ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички негови привилегии, обезпечения и принадлежности, по силата на сключен с цедента „**********“ ЕАД договор за продажба 1 на вземания /цесия/ от 25.04.2024 г., като ответникът бил уведомен за извършената цесия от цесионера „**********“ ЕООД чрез уведомително писмо на посочения в договора за потребителски кредит адрес. В случай че уведомяването за извършената цесия се приеме за ненадлежно извършено, длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. С тези съображения претендира от ответника сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на процесния договор за кредит. Твърди, че същият е сключен, без да е спазена предвидената от закона форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК и без да са посочени компонентите, послужили за изчисляване размера на ГПР – същият бил посочен единствено като процент. Описаните в договора такси и разходи по кредита, в т.ч., такса за разглеждане на искането за кредит. еднократна такса за оценка на риска, такса за сключването на сочените две застраховки и застрахователни премии, не са включени като разход в общия размер на ГПР. Ответникът излага, че размерът на ГПР бил грешно посочен, тъй като действителният би надвишил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че сключването на договора в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК водело до неговата пълна недействителност. В договора липсвало и посочване на размера на дължимата от кредитополучателя договорна лихва. Счита, че посочването на погрешен размер на ГПР по кредита представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Не били спазени и условията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – в договора не била посочена последователността на разпределение на погасителните вноски между различните неизплатени суми. С оглед нищожността на целия договор за потребителски кредит, ответникът счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатата главница, която в случая била изцяло погасена чрез плащане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. дело №54285/2023 г. по описа на Софийски районен съд по същото на 16.10.2023г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на „**********“ ЕАД срещу А.

М. М.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. След издаване на заповедта за изпълнение с договор за цесия, сключен на 25.04.2024г. „**********“ АД е прехвърлило на „**********“ ЕООД пакет от вземания, в т.ч. процесното срещу А. ********* М. по договор за потребителски кредит № *********/05.04.2022г. В тази хипотеза цесионерът е процесуално легитимиран да предяви установителния иск за вземанията по заповедта за изпълнение, издадена в полза на цедента /по арг. от разрешението по т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС. Ответникът е уведомен за цесията найкъсно с връчване на препис от исковата молба с приложенията за отговор по чл. 131 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е породила действие спрямо него.

Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции и същите са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл.

240 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1 наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; 2 кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3 Осъществяването на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по целия кредит, както и надлежното й обявяване 2 на длъжника; 4 клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

С изготвения по делото окончателен доклад съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „**********“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *********/05.04.2022 г.

Освен безспорния им характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски кредит, в който е посочено, че размерът на кредита е 10000 лева, общ размер на застрахователна премия от 4979,38 лева, от която затраховка Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 599,42 лева и застраховка Bank пакет 3 КРЕДИТ + сметка (bill) в размер на 4379,96 лева, общ размер на кредита – 14 979,38 лв.

Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

В чл. 9. 1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 30,39 %.

Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 34,95 %.

Общата дължима сума от потребителя е 29 293,20 лева.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, при сключването на договорите за застраховка, ответникът "**********" ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.

От приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно счетоводните записи на ищеца, застраховката в размер на 4 979,38 лева е включена в размера на кредита /10 000 лева/ и общият размер на главницата е 14 979,38 лева. Вещото лице е посочило два варианта на изчислени на процесния ГПР по кредита, като съдът намира за релевантен посочения втори такъв, съгласно който, при приемане, че сумата за застраховка представлява разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на стойност 70,30 %. Вещото лице изяснява, че общата сума, която кредитополучателят е изплатил на "**********" АД за погасяване на задълженията по Договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 3 735,99 лв. Вещото лице е изчислило, че от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.10.2023г./ до датата на цесията /25.04.2024г./ са платени общо 1 150 лв. в полза на "**********" АД. От датата на цесията до 17.09.2025г. са платени общо 6042,72 лв., от които видно от таблицата на стр. 6 и 7 от екзпертизата 5042,72 лв. са платени по сметка на съдебния изпълнител.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на 3 процесния договор за паричен заем, съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения.

В тази насока, съдът намира следното:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.