Определение № 32866 от 10.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32866 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110117507 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 17507/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Евро Финанс Колект България“ ООД срещу Й. С. С., като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, тъй като ответницата била сключила Договор на 20.02.2021 г. за мобилни услуги с „Виваком България“ ЕАД, както и Допълнително споразумение към договора от 27.12.2022 г., както и Договор за електронни съобщителни услуги от 27.12.2022 г. Поддържа, че за периода от 08.12.2022 г. до 07.01.2023 г. ответницата била ползвала мобилни услуги и интернет на стойност от 27,92 евро, които не била заплати. Навежда доводи, че с оглед липсата на плащане ответницата била изпаднала в забава, поради което дължала мораторна лихва в размер на 10,51 евро за периода от 26.01.2023 г. до 14.11.2025 г. Излага съображения, че вземанията са му цедирани по договор за цесия сключен с мобилния оператор, за което ответника бил надлежно уведомен. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че вземанията са погасени по давност, което обосновава. Поддържа, че не била получавала никакви книжа и уведомления. Инвокира доводи за липса на материална легитимация при ищеца, тъй като процесните цесии не били прехвърлили твърдените 1 вземания. Сочи, че ищецът не е могъл да придобие вземането, преди предходни прехвърляния на същото, което не било възможно и по предходно твърдени цесии. Излага съображения, че липсвало надлежно уведомяване за извършените цесии. Поддържа, че с оглед ненадлежното уведомяване, то едва с получаването на исковата молба, същото ако се приемело за надлежно извършено не спирало и не прекъсвало давността, поради което последната била изтекла. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора, като същият бил сключен при недобросъвестна търговска практика, което обосновава. Навежда доводи, че договорът бил сключен при наличието на неравноправни клаузи, като предоставянето на уговорено устройство, като задължение на мобилния оператор не било извършено и било отказано, въпреки, че били изпълнени изискуемите задължения от мобилния оператор.

Прави възражение за неизпълнен договор с оглед неизпълнението на оператора да прехвърли собственост и да предостави устройство. Навежда доводи, че услуги не са ползвани, като фактурите били издадени без правно основание. Развива съображения за злоупотреба с процесуални права, поради свързаност на дружества свързани с процесните цесии. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Подадена е молба с вх. № 221004/09.07.2026 г. от ищеца, с която същият заявява, че се отказва от претенцията за мораторна лихва на основание чл. 233 ГПК.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение молбата за отказ от един от предявените искове, съдът счита, че съгласно правилото на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая, ищецът е направил конкретен и изричен отказ от предявения иск – чрез надлежно овластен процесуален представител с пълномощно – представено в рамките на заповедното дело, поради което съдът намира, че е десезиран от разглеждането на правния спор в тази част, поради което производството следва да бъде прекратено в частта досежно мораторна лихва.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая за съда не съществува процесуално задължение да взема становище от ответника, тъй като дали същият е съгласен или не с отказа от иска е без правно значение.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2 ) да са предоставени на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3) сключен валиден договор за цесия между ищеца (цедент) и неговия праводател цесионер, съответно наличието на верига налични валидни договори за цесия; 4) длъжникът да е бил уведомен надлежно за сключените договори за цесия.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да установи обстоятелствата на които основава възражението си за злоупотреба с право.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на 2 исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото.

В случая, съдът намира, че предвид твърденията на страните са налице предпоставките на чл. 140, ал. 3, т. 5 ГПК, поради което същите не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща по медиация.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.10.2026 г., от 09:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 17507/2026 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав в частта по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 10,51 евро, представляващи мораторна лихва за периода от 26.01.2023 г. до 14.11.2025 г.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящето определение.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото определение на Районен съд – гр. Панагюрище за преценка за приложение на чл. 415, ал. 5 ГПК в прекратителната част от настоящото определение по ч. гр. д. № 931/2025 г.

ДА СЕ изиска препис от на Районен съд – гр. Панагюрище от постановения акт по по ч. гр. д. № 931/2025 г. с оглед произнасянето по чл. 415, ал. 5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в прекратителната част в едноседмичен срок от съобщението пред СГС с частна жалба, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3