Решение № 166 от 23.11.2021, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Д., 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500399 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 260208/04.03.2021 год. по гр. д.№ 1497/2019 год. на Районен съд Добрич и определение № 260915/29.04.2021 год. по гр. д.№ 1497/2019 год. на Районен съд Добрич, с които :1./ прекратено е производството по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД от В. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ул. „А. К.* против „Нов дом 1” ООД, ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „А.**, представлявано от управителя Й.Т.Й. за заплащане на сумата от 16 148.16 лева, представляваща неустойка по Договор за поръчка, сключен между страните на 17.02.2012 год. и разноски, като платени на отпаднало основание;2./ обявен е за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на В. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „А. К.*: сключения на 16.10.2015 год. в гр. В. договор за цесия между „Нов дом 1” ООД, ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул. „А.** представлявано от управителя Й.Т.Й. и „БМ 7” ЕООД, ЕИК 201008742, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„П.**, представлявано от управителя Д.Р.; 3./ В. ИЛ. Д., ЕГН **********, 1 с адрес: гр. Д., ул. „А. К.* е осъден да заплати на „Нов дом 1” ООД, ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „А.**, представлявано от управителя Й.Т.Й., сумата от 500 лв. , представляваща сторените по делото съдебни разноски;4./ отхвърлена е молба с рег. № 265359/01.04.2021 г., подадена от „Нов дом 1” ООД, ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул. „А.** по чл.248 от ГПК за горницата от 500 лв. до 1 751,94 лв.

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от „Нов дом 1” ООД, ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление гр.Д., ***/01.04.2021 год. и частна жалба рег.№

267499/09.06.2021 год. срещу решението и определението в частите ,посочени по-горе по п.2 и п.4.

Като пороци на обжалвания съдебен акт са изтъкнати : абсолютна неяснота и неразбираемост по отношение на въпросите, кое е основанието на предявения иск, в коя от хипотезите на чл.135 от ЗЗД е разгледана и уважена от съда претенцията, кой от двамата ответници е длъжник на ищеца, кое е имуществото с което се е разпоредил длъжника за да увреди кредитора, как е установено намерението за увреждане. В условията на евентуалност са отправени искания до въззивния съд да прогласи за нищожно, да обезсили или отмени обжалваното решение ,като съответно върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или постанови отхвърляне на исковата претенция. Въззивникът настоява да бъде съобразено, че своевременно е представил списък с разноските и доказателства за направата им, като част от писмената му защита, изпратена по куриер, като настоява да му бъдат присъдени командировъчните разходи за път, храна и хотел на адвокат, който не живее в седалището на съда.

В. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „А. К.* счита подадената въззивна жалба за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

“БМ - 7” ЕООД, ЕИК 201008742, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.** не изразява становище относно основателността на подадената жалба.

Обжалваното решение е постановено по иск по чл. 135 ал.3 от ЗЗД ,заявен от ищеца В. ИЛ. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д., ул. „А. К.* против:1./“Нов дом 1” ЕООД,ЕИК 103823214, със седалище и адрес на 2 управление гр.Д., ул. „А.** и 2./ “БМ - 7” ЕООД, ЕИК 201008742, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П.** и основан на твърдения за обвързаност по договор за поръчка от 17.02.2012 год. на ищеца и търговското дружество-първи ответник, в което като брокер на недвижими имоти е работел В.И.Б.- собственик на капитала и управител на търговското дружество-втори ответник при първоначалната му регистрация.

Изпълнението на този договор, породило между ищеца и първия ответник съдебен спор, разглеждан от Районен съд Д., Окръжен съд Смолян и ВКС.

Първоначално ДРС и СОС постановили , ищецът да заплати на първия ответник възнаграждение и неустойка за неизпълнение по договора в общ размер от 8 500 евро ,за което на първия ответник бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.404 т.1,пр.2-ро от ГПК, въз основа на който ЧСИ пристъпил към принудително събиране на сумата. Във времето след постановяване на определението на ВКС по чл. 288 от ГПК ,с което е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян, между ответниците бил сключен договор ,по силата на който първото търговско дружество цедирало възмездно на второто вземанията си срещу ищеца за сумата от 8 500 евро, послужило като основание “БМ - 7” ЕООД да бъде конституирано като взискател на мястото на “Нов дом 1” ЕООД, респ.

ЧСИ да преведе по сметка на новия взискател събраната по изпълнителното дело сума. Впоследствие ВКС постановил частична отмяна на решението на СОС, на когото върнал делото за ново разглеждане. С окончателно решение на СОС, претенцията на “Нов дом 1” ЕООД срещу ищеца за заплащане на договорна неустойка била отхвърлена и на същия издаден обратен изпълнителен лист срещу “БМ - 7” ЕООД.И понастоящем сумата по обратния изпълнителен лист не била събрана, тъй като едноличния собственик на капитала на дружеството цесионер, отчуждил дружествените си дялове в полза на безимотно лице, гражданин на друга държава. Договора за цесия бил сключен между ответниците при знание за водения съдебен спор,по който страна бил първия ищец,а управителя на второто търговско дружествосвидетел,респ.че съдебното решение в полза на първия ответник е обжалвано от ищеца и допуснато до касация от ВКС,респ. бил с предназначение да увреди ищеца,пред вид и последващото отчуждаване на дружествени дялове.

Ответникът “Нов дом 1” ЕООД ,ЕИК 103823214, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул. „А.** счита иска за недопустим,респ.неоснователен 3 и недоказан.Дружеството не било пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск,тъй като ищецът не бил негов кредитор и нямал вземане към него,нито към момента на сключване на договора за цесия,нито понастоящем.Дружеството не било получавало никакви суми от ищеца,за да дължи връщането им на отпаднало основание след като по силата на съдебно решение е било отречено вземането на “Нов дом 1” ЕООД към В. ИЛ.

Д..Липсвал правен интерес от завеждане на делото,тъй като договора за цесия не го увреждал,а в случай на уважаване на претенцията,спрямо ищеца щяла да бъде обявена недействителността на сделка,по силата на която е прехвърлено вземане именно към него ,от което той нямало как да се удовлетвори.

Ответникът „БМ - 7” ЕООД , ЕИК 201008742, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П.** не представя отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК. Търсен на адреса по регистрация в Търговския регистър, същият не е открит, като след събиране на доказателства по делото е установено, че административен адрес: гр. В., ул. „П.** не съществува - така отговор от Зам. кмета на Община В., район „М.“ ,респ. посочен е бил от самия управляващ и представляващ ответното дружество Д.Р. пред Нотариус рег.

№*** с район на действие РС – В.,удостоверил нотариално договор за продажба на дружествени дялове,сключен между него като купувач и едноличния собственик на капитала В.И.Б. като продавач . Връчването на съдебните книжа по отношение на ответника „БМ - 7” ЕООД е извършено по реда на чл.50, ал.2 ГПК.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните правни норми ,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.

Не се установява обжалвания съдебен акт да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

Твърдението за нищожност не е аргументирано.При служебно дължимата преценка,няма основание за извод обжалвания акт да страда от такъв порок. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав 4 в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .От правопораждащите фактически твърдения и отправеното към него искане за защита, при третиране на последователността, в която са възникнали релевантните за приложението на нормата на чл. 135 ЗЗД вземания на кредитора и увреждащите го действия на неговия длъжник,както и наличието на специалната предпоставка – общо намерение на длъжника и третото лице за увреждане на кредитора, първоинстанционният съд точно е квалифицирал претенцията в хипотезата на чл. 135 ал.3 от ЗЗД.Качеството на кредитор на ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД не е процесуално предпоставка за упражняване правото на иск и въпрос за неговата допустимост.Наличието на изискуемата материалноправна предпоставка - ищецът, предявил иск по чл. 135 ЗЗД , да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск -така определение № 254/09.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 92/2011 год. на ВКС,ІІІ г.о.;определение № 401/29.07.2016 год. по ч.т.д.№ 1322/2016 год. на ВКС,ІІ т.о. Наличието на правен интерес представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка и условие за допустимост само при установителните искове. С иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно /преобразуващо право/ с което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера . Исковете, с които се упражняват потестативни права са конститутивни. Правен интерес от тяхното предявяване съществува винаги, доколкото е предвидено, че потестативните права, които са техен предмет могат да бъдат упражнени само чрез иск, по съдебен ред-така определение № 248 / 22.05.2009 год. по ч. гр. д. № 163/2009 год. на ВКС, III г. о.

Решението на Районен съд Добрич в обжалваната му част е неправилно,а въззивната жалба е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи,както следва:

На 17.07.2012 год. е сключен договор за поръчка, по силата на който В.

ИЛ. Д. е възложил на „Нов дом 1” ЕООД намирането и предоставянето на ищеца на подходящи предложения за покупката на недвижим имот и 5 логистичната поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба /обективиран в законоустановената нотариална форма/, срещу договорно възнаграждение. В договора са посочени три имота, един от които апартамент № 8 на улица „О.М.“ в гр. В. на цена 85 000 евро. Според чл. 3 от договора доверителят Д. ще заплати на довереника „Нов дом 1” ЕООД възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия имот, в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Според чл. 4 от договора, в случай, че доверителят лично или свързано с него лице, кръга от които е изброен в шест точки, между които по т.1 съпрузи, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, закупи предложен от довереника недвижим имот, доверителят се задължава да заплати на довереника уговореното в т. 3 от договора възнаграждение. Според чл. 9, ако доверителя не изпълни задълженията си по този договор, той дължи на довереника неустойка в размер на 7% върху цената на недвижимия имот, посочена в чл. 1 от договора, независимо от възнаграждението по чл. 3, както и заплащане на пропуснатите ползи и претърпените вреди.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том II рег.

№5942, н.д. № 193/2012 год. „САУЛЕ“ ООД гр. В. чрез управителя си Т.И.Т. е продало на А.И. Д. ,ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. „К.В.** следния свой собствен имот, находящ се в гр. В., ***, в жилищна сграда изградена в груб строеж, в поземлен имот с идентификатор № *** – апартамент № 8 на четвъртия етаж, със застроена площ 98.37 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухня, две спални, две банитоалет и две тераси, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, заедно с прилежащото му избено помещение № 5 на площ от 3,14 кв.м., както и 9,7283% идеални части от общите части на сградата, както и 26,27 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 271 кв.м.