Разпореждане № 91765 от 30.09.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 91765 гр. София, 30.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20221110147377 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против Д. В. К. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 600 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 4109951 от 06.04.2021 г., сключен с [фирма] ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 71,94 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 07.05.2021 г. до 04.10.2021 г., 426,06 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 65,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.05.2021 г. до 23.08.2022 г., както и за разноските по делото.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 426,06 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, като съображенията за това са следните:

Процесният договор за паричен заем е сключен на 06.04.2021 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

При преценката по чл. 143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за предоставяне на обезпечение по договора чрез одобрено от заемодателя дружество-поръчител, предоставящ гаранционни сделки и за заплащане на възнаграждение п о договора за предоставяне на поръчителство в общ размер от 426,06 лв. (разсрочено на вноски за периода на действие на договора за заем) срещу задължението на лицето – поръчител /в случая [фирма] да сключи договор за поръчителство със заемодателя [фирма], по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за 1 изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 426,06 лв. се равнява на повече от ½ част от предоставената в заем парична сума. Ето защо, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна и искането в тази част следва да бъде отхвърлено.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 60 лв. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. В. К. за сумата от 426,06 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и за сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2