Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.07.2020, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
502/2019
Подписан
08.07.2020
В сила
19.02.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 и ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.56 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.110 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 ал.1 т.1, т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 ал.1 т.1, т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50 ал.3 и ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50 ал.3 и ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.80 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.83 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.83 ал.4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.83 ал.4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.100 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.101 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.101 ал.6 и 7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.101 ал.6 и 7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.102 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 102, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 72 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.74 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.148, ал.2 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе,08.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на 9 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 502 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.

203 и следв. от АПК вр.чл.17 ал.6 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от И.Х.И. *** против Национална агенция по приходите/НАП/ гр.София. Ищецът е предявил обективно съединени искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.

86 от ЗЗД против НАП. Претенцията е да се осъди ответната страна да заплати обезщетение за причинени:

1. имуществени вреди в размер на

140 131,10лв. представляващи неполучен

/неползван/ данъчен кредит за периода

1.12.2011г-15.10.2015г. и след това, когато ищецът е бил регистриран по ЗДДС, и когато е продавал и дарявал имоти от новопостроената сграда, без да е ползвал данъчен кредит, в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на НАП във връзка с неизвършване на регистрация по ЗДДС по подадено заявление от 13.05.2008г. и по декларации по ЗДДФЛ през периода 2009-2014г, последвало от служебно получена информация от тях и незаконосъобразни действия, обективирани в протоколи от 13.05.2008. и от 19.05.2008г.

2. лихва за забава върху просрочен данъчен кредит за времето 23.03.2012г-31.07.2019г. в размер на 61 624лв. и 3. претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. в периода след 15.10.2015г. до предяваване на иска ,ведно със законната лихва от датата на предяваване на иска.

Иска се съдът да установи/ признае/ незаконосъобразни действия и бездействия и на служители на НАП по чл.204 ал.4 АПК, а именно незаконни действия на служителите на ТД на НАП-Русе, обективирани в протоколи от 13.05.2008. и от 19.05.2008г., тъй като закона не предпоставял създаването на такива документи и бездействието им, проявено в нерегистриране по ЗДДС или мотивиран отказ за регистрация на 19.05.2008г. и следващите дни, както и незаконосъобразно бездействие на служителите на ТД на НАП-Русе, обективирано в неизвършване на служебна регистрация по ЗДДС в годините 2009,2010,2011,2012,2013 и 2014г. с оглед на подадените декларации по ЗДДФЛ, с които служебно им е станала известна информацията за реализираните от ищеца обороти- приходи от продажба на недвижими имоти.

Ищецът твърди/ в първоначалната искова молба и с допълнението към нея/, че е подал заявление за регистрация по ЗДДС на 13.05.2008 г., като е приложил банково извлечение като доказателство, че е надхвърлил определения от закона оборот от 50 хил.лв. от продажба на зелено на недвижими имоти в сграда, за строителството, на която вече имал издадено разрешение за строеж. Твърди, че вместо органът по приходите да се произнесе с акт за регистрация или мотивиран отказ в законоустановения 14 дневен срок по чл.101 ал.6 и 7 ЗДДС, е бил извикан от служители при ТД на НАП-Русе, които на 19.05.2008г. го накарали да оттегли заявлението си за регистрация с мотив, че дейността му като ФЛ не може да се определи като независима икономическа дейност. Именно поради това се твърди, че е подал заявление за оттегляне, като подаденото заявление за регистрация и заявлението за оттегляне са описани в протокол № 18183080000660/19.05.2008 г. и в протокол № 18391080011831/13.05.2008г.

Твърди, че това действие, материализирано в протоколите от 13.05.2008 г. и 19.05.2008 г., е незаконосъобразно, тъй като законът не допускал съставянето на такъв вид документи в производство по чл.96 вр.чл.101 ЗДДС, като е незаконосъобразно и бездействието на органа на НАП-Русе да се произнесе с акт за регистрация или мотивиран отказ. Твърди, че през следващите години 2009-2014 г. вкл. е подавал декларации по ЗДДФЛ, в които декларирал продажби на недвижими имоти, чиято стойност за всяка една от годините надвишава 50 хил.лева, като независимо от получената чрез декларациите информация, че е обявявал разходи за придобиване, материали и услуги, СМР , както и придобитите от продажбите средства, органите на НАП не са преценили ,че се налага регистрация по ЗДДС, не са извършили служебна регистрация по ДДС, като се твърди, че това бездействие е незаконосъобразно и именно във връзка с него и с предходното в причинна връзка е претърпяната от ищеца материална щета.

Посочва, че регистрация по ДДС е извършена на 15.10.2015 г., като е бил служебно регистриран по инициатива на НАП, считано от 28.01.2011 г., като е определен и начален момент на задължението по ДДС - 01.12.2011 г., при отчитане на изтекла давност от органите на НАП, като АР е потвърден при съдебното обжалване от АдмС-Варна.

Позовава се на протокол П -03001815064561-073-001/ 25.08.2015г на ТД на НАП-Варна, в който е отразено, че „ авансовите плащания са осъществени през 2008г, за което месеца,в който е получил суми ,които надхвърлят 50 хил.лева,лицето е подало заявление за задължителна регистрация на 13.05.2008г., но с мотива , че това не може да се тълкува като независима икономическа дейност е следвало да оттегли заявлението си ,за което не е било регистрирано по ДДС” …”но такава регистрация не е извършвана през 2008 и следващите години до 2014г.,въпреки, че видно от ГДД по ЗДДФЛ годишните му обороти са били над 50 000лв.” Позовава се и на част от мотивите на решението на Директора на ОДОП Варна № 602/ 22.12.2015г., в което е посочено, че е следвало да бъде регистриран на основание чл.96 ал.1 ЗДДС по подаденото заявление от 13.05.2008г. ,когато в резултат от продажби „на зелено” е получил авансови плащания и е достигнал оборот от 50 хил.лева и е следвало да бъде регистриран по заявлението и на част от мотивите на съдебно решение 584/ 2016г по адм.д. 145/16г на Адм.Съд Варна, че органът не се е произнесъл с акт за регистрация или отказ по заявлението от 13.05.2008г.в нарушение на чл.101 ал.6 ЗДДС в редакцията действаща към 2008г.

Посочва, че с влязъл в сила РА са установени задължения по ДДС за периода 01.12.2011 г.

- 14.10.2015 г. в размер на 109 036 лв. / главница/, която е внесъл доброволно и лихва от 41 463.24 лв.

Посочва, че строителната дейност е извършил в периода м.април 2008г до 25.06.2013г., а продажбата на построените имоти е приключила на 06.03.2017г. Посочва ,че е закупувал материали и стоки и заплащал услуги с включено ДДС, без да може да усвои полагаемия се данъчен кредит в размер на 20 % от стойността на материалите и услугите, поради нерегистрацията му по ЗДДС и свежда претенцията си до пропуснати ползи, яваващи се неусвоен данъчен кредит, в размер общо от 140 131.10 лв.-дължим и неполучен данъчен кредит, които са се трансформирали във вреда за ревизирания период 01.12.2011г до 15.10.2015г. и за периода след регистрацията до 06.03.2017г./последно дарените имоти/, без да е ползвал данъчен кредит при строежа им и лихва за забава върху сумата в размер на 61 624 лв. за периода 23.03.2012г до 31.07.2019г.

Ищецът изрично заявава, че не претендира вреда за периода 03.06.2009г-19.04.2010г., период, в който не е бил регистриран в НАП и не е внасял ДДС.Позовава се на изготвени от него справки.

Размера на претендираното обезщетение е изчислил на база РЗП 1409,99 кв.м.на продадените и дарени имоти, декларираната минимална придобивна себестойност от 596,73 лв/ кв.м.,платената цена на стоки и услуги при строежа с вкл.ДДС , платеното

ДДС по РА. Тази претенция с оглед уточненията от 27.09.2019 г. се формира като неполучен данъчен кредит за сделките, реализирани както следва: - През 2012 г., декларирани с декларация по ЗДДФЛ от 2013 г., в размер 13 171.81 лева и мораторна лихва в размер на 9 645.46 лева. - През 2013 г., декларирани с декларация по ЗДДФЛ от 2014 г., в размер на 6 761.95 лева и лихва за забава в размер на 3 889.46 лева. - През 2014 г., декларирани с декларация по ЗДДФЛ от 2015 г., в размер на 67 986.45 лева и лихва за забава в размер на 33 953.87 лева.Твърди се, че продажбите, реализирани в периода 23.03.2012 г. – 24.04.2015 г., за всички тях неусвоеният данъчен кредит е в размер на 87 920.21 лева и лихва за забава в размер на 47 488.79 лева. Към този размер на неполучен данъчен кредит, който се явява имуществена вреда, ищецът претендира и данъчен кредит за сделки, реализирани след регистрацията по ЗДДС, т.е. след 14.10.2015 г., за които сделки е внесъл ДДС, но не е получил данъчен кредит в размер на 24 656.88 лева и мораторна лихва в размер на 7 614.37 лева, която сума е претенцията за 2016 г. За 2017 г. имуществената претенция е в размер на 27 554.01 лева и мораторна лихва в размер на 6 521.11 лева, която имуществена вреда ищецът твърди, че е в резултат на внесен ДДС, но неполучен данъчен кредит.

Претенцията му за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, считано от 15.10.2015 г. до предявяването на исковата молба и законна лихва за забава, се изразява в претърпени негативни изживявания и страдания с оглед на закъснели действия от НАП, с оглед на това, че органите на НАП с оглед на разкриването на банкова тайна в 29 банки са запорирани всички налични сметки на ищеца, са сринали както личната му репутация на почтен гражданин и човек, така и кредитния му рейтинг.

В писмените бележки и в съдебните прения иска се поддържа.

Отново се навеждат съображения, че нормата на чл.101 ал.7 ЗДДС не предвижда оттегляне на заявление за задължителна регистрация, а и дори такова да е налице, органите по приходите следва да извършат проверка и да издадат акт по същество- да извършат или откажат извършването на регистрация, като преценят нормата на чл.3 ал.1 ЗДДС, а не да съставят протокол. Отново се навеждат съображения, че тъй като органите по приходите не са регистрирали ищеца през 2008г.по подаденото, но оттеглено поради тяхно напътствие заявление,без да извършат проверка, са го лишили от правото на приспадане на данъчен кредит, поради служебната регистрация през 2015г. и така са нарушили принципа на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания и принципа на данъчен неутралитет. Досежно размера исковата претенция в писмените бележки се поддържа до неполучен,но дължим ДК в размер на 137 521,18лв и лихва за забава в размер на 59 767,66лв. съобразно заключение по ССчЕ. Поддържа се ,че щетата е настъпила на 15.05.2019г, когато е потвърден окончателно РА, по който му е начислен ДДС , поради което е бил платил ДДС два пъти и неползвания данъчен кредит се е превърнал в щета. Моли съдът да му присъди сторените по делото разноски.Представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК.

Оветникът –НАП – София,чрез процесулния представител – гл.юр.М. представя писмен отговор по делото от дата 07.11.2019г./ л.74/, като счита исковата молба за недопустима и неоснователна и излага подробни съображения за това. Счита, че протоколът от 13.05. и 19.05.2008г. не е АА по смисъла на АПК, а е писмено доказателство. Дори да се приеме, че е АА, то сроковете за оспорването му са изтекли. Позовава се на изтекла давност. Счита за недоказана пряка причинно- следствена връзка и недоказана вреда. Представя писмени бележки по делото.Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе счита, че исковата молба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства и на осн. чл.

235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

С РС № 489/15.05.2007г. на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, главният архитект на Община – Русе разрешил на ищеца, съобразно съгласуваните и одобрени технически проекти на 15.05.2007г., извършването в УПИ І-2542, кв.198 на строеж – ІV-на категория – Жилищна сграда с обществено-обслужващ етаж, гаражи и външни ВиК връзки – ЗП 292,63кв.м. и РЗП 1713,62кв.м. в придобито и собствено дворно място. С Удостоверение № 267/28.12.2010г. е въведен в експлоатация само партерния етаж, състоящ се от 5бр. магазини, 2бр. офиси и 3бр. гаражи, а с Удостоверение № 113/25.06.2013г. сградата изцяло е въведена в експлоатация/ 19 бр.апартаменти, 3 бр. складове, от които 15бр. и 2бр.складове, собственост на ищеца/.