Определение № 1733 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1733 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500357 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 77 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от Д. Д. Т., С. Д. Т., Д. С. Т. и С. С. С. (ищци в първоинстанционния процес), всички действащи чрез адв. Д.

Б., срещу определение № 810/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което жалбоподателите и петия ищец С. М.

И. са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Девня сумата от общо 50 лв., представляваща държавна такса по делото.

В жалбата са наведения оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите поддържат, че не дължат държавна такса по делото, за каквато са осъдени с обжалваното определение, понеже производството е прекратено с влязло в сила предходно определение № 703/05.10.2023 г. на Районен съд – Девня, с което исковата им молба е върната поради неотстранени нередовности, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Отделно извеждат извод за недължимост на таксата от характера на производството като такова по съдебна делба.

С тези аргументи по същество молят за отмяна на определението.

Процедура по размяна на книжа по жалбата не е проведена, тъй като по делото няма конституирана ответна страна.

След преценка доводите на жалбоподателите и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, действащи чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд - Девня е 1 образувано по иск за делба, предявен от Д. Д. Т., С. Д. Т., Д. С. Т., С. С. С. и С.

М. И.. С влязло в сила на 24.10.2023 г. определение № 703/05.10.2023 г. исковата молба е върната и производството по делото е прекратено поради неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С последващо определение № 810/17.12.2024 г., срещу което е депозирана разглежданата частна жалба, първоинстанционният съд е осъдил ищците по реда на чл. 77 от ГПК да заплатят държавна такса по делото в размер на 50 лв.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лева.

Определението е неправилно.

В разпоредбата на чл. 4 от Закона за държавните такси са изброени хипотезите, в които се дължи заплащането на държавна такса, сред които и за искови молби и граждански искове – чл. 4, б.“а“, предл. първо и второ от ЗДТ.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК държавните такси са уредени като публични вземания, а фактическото основание, на което се дължат, е предоставяне от страна на съда, като държавен правораздавателен орган, правна услуга (така – определение № 306/19.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2678/2016 г. на ВКС, III ГО, определение № 124/06.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1990/2016 г. на ВКС, II ГО). Затова следва да се приеме, че, макар по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДТ таксите да са дължими предварително, ако те не са внесени при предявяването на иска и делото е прекратено преди да е приета за разглеждане редовна и допустима искова молба, държавна такса за последната не следва да се събира.

В делбения процес държавната такса е пропорционална и се събира върху стойността на дяловете, когато делото за делба е приключило с влязъл в сила съдебен акт за извършване на делбата или за прекратяване на делото за делба по спогодба – чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В останалите случаи – при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба, се събира проста държавна такса по чл. 9 от същата Тарифа. При тълкуване на двете разпоредби на тарифата следва, че хипотезите на прекратяване, уредени в чл.

9, касаят десезиране на съда след предявяване на иска за делба, но не и при връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстранени нередовности, в който случай сезирането на съда за предоставяне на правна услуга, за която се дължи предварително държавната такса, изобщо не е надлежно.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и обжалваното определение подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 810/17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 633/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3