Решение № 1122 от 15.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1122

Сливен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700177 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. А. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк]*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1446453/23.03.2026 г., издадена от С. п. в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е разпоредено прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца до една година.

В жалбата са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на акта. Твърди се, че органът е следвало да се произнесе едва след резултата от предоставената за изследване кръвна проба. Издаването на заповедта преди това водело до недостатъчно и непълно изясняване на фактите. Моли съда да отмени атакуваната административна заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и при изложени съображения моли съда да я уважи.

В открито съдебно заседание ответният административен орган С. п. в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен – Д. П. К., редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. Такова становище е изразено от друг орган – Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен в придружителното писмо, съпътстващо административната преписка.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2026 г. полицейски служители в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен извършили проверка на водач на лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № [рег. номер], движещ се по [улица]в [населено място] с посока - центъра на града, като техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0066 отчело концентрация на алкохол 0,59 промила. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 111118 и съставен АУАН сер. GA № 1197791/23.03.2026 г. за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. първо от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и на същата дата – 23.03.2026 г. с. п. в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1446453/23.03.2026 г., с която на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ от ЗДвП разпоредил по отношение на жалбоподателя прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца до една година. Заповедта е връчена на нейния адресат на 23.03.2026 г.

От преписката се установява, че водачът е предоставил в срок кръвна проба за изследване наличието на алкохол, като въз основа на същата е извършено химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози в Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Сливен. Съгласно съставения Протокол № 40/23.03.2026 г., по време на управлението на автомобил концентрацията на етилов алкохол на К. е 0,66 промила.

По делото са приобщени Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която са определени държавни служители от структурите на „Охранителна полиция“ в дирекцията и териториалните районни управления за работа по ЗДвП, КЗ и работа с АИС „Пътна полиция“, където издателят на процесната ЗППАМ е посочен като оправомощен служител, както и Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която са предоставени правомощия на длъжностни лица от дирекцията, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4 и т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, измежду които по т. 2.5 и заемащите младши изпълнителски длъжности в звената „Патрулно-постова дейност“ в РУ при ОД на МВР – Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна, макар и не по изложените в същата доводи.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на съдебното дирене по доказателствата са приобщени Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която са определени държавни служители от структурите на „Охранителна полиция“ в дирекцията и териториалните районни управления за работа по ЗДвП, КЗ и работа с АИС „Пътна полиция“, където издателят на процесната ЗППАМ е посочен като оправомощен служител, както и Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която са предоставени правомощия на длъжностни лица от дирекцията, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4 и т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, измежду които по т. 2.5 и заемащите младши изпълнителски длъжности в звената „Патрулно-постова дейност“ в РУ при ОД на МВР – Сливен. При наличието на надлежно оправомощаване съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при наличието на изискуемата материална, персонална и териториална компетентност. Оспорената заповед е съставена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 2а, буква "б" от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата. От анализа на цитираната разпоредба се установява, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, като самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия К., административният орган се е позовал на наличието на първата от посочените в чл. 171 т. 2а, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – К., като собственик на лек автомобил, управлява същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0,55 на хиляда. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Така описаното от фактическа страна е потвърдено и от изготвения анализ на предоставена кръвна проба от НТЛ при ОД на МВР – Сливен, според чийто резултат, към часа на проверката концентрацията на алкохол в кръвта на водача К. е 0,66 промила. При това положение органът, действащ при обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а, б.“б“ от ЗДвП. Принудителната мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, съгласно цитираната разпоредба, т.е. компетентният орган е нормативно ограничен във времеви рамки по отношение срока за прилагане на мярката, като е длъжен да съобрази всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административният орган следва при установеното от фактическа страна нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на принудителната административна мярка, обективирана като „прекратяване на регистрацията на ППС“, а е цитирал този, нормиран в чл. 171 т. 2а, б."б" от ЗДвП (от 6 месеца до 1 година), т. е. срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Досежно определяне срока на мярката в хипотезата на чл. 171 т. 2а, б. "б" от ЗДвП законово оправомощеният административен орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като ЗДвП предвижда долна и горна времева граница на срока – от 6 месеца до една година, в които рамки следва да се конкретизира срок, съразмерен с тежестта на нарушението. В случая такъв не е определен, което обстоятелство безспорно създава правна несигурност както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година, което недопустимо нарушава основни принципи в административното производство – тези на съразмерност, последователност и предвидимост. Нещо повече - неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно неговото изтичане, което обуславя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради наличие на съществен порок.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Член 23 от с.з. указва, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на принудителна административна мярка без определен конкретен срок на действие.