Решение № 497 от 18.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Велико Търново, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110102619 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което „******* предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за обект в *****.

Твърди се, че за отчетния период 03.09.2019г-22.07.2021г. са предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени в исковата молба на обща стойност 643,83лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска, която лихва се претендира в общ размер на 171,34 лв. Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1513/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по партидата на ответника в размер на 643,83лв. главница, 171,34 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №580 от 1

25.05.2023г. по частно гражданско дело №1513/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, оспорва исковата молба, по съображения, изложени в отговора.

Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията по фактурите, както и акцесорното вземане за лихва.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът М. Е. А. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер 9125681, за обект, находящ се в с.Павел, общ.П.Тръмбеш.

По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 03.09.2019г.22.07.2021г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 643,83 лв.

От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в обекта е извършван отчет на водомера само за част от периода, като са посочени показанията на водомера и количеството консумирана вода, за които са издадени фактури, както следва: фактура №31835479 от 29.05.2020г. на стойност 447,34лв., фактура №32098068 от 31.08.2020г. на стойност 47,89лв. и фактура №33067735 от 30.07.2021г. на стойност 79,84лв. Останалите седем фактури, включени в процесния период са по служебно начислени кубици вода, без да е извършван реален отчет.

По делото са представени заверени преписи от акт за демонтаж и монтаж на водомер в процесния обект от 22.07.2021г. и заявление за промяна на партида от 18.08.2015г., с което е направено искане за прехвърляне на партидата на името на ответника по делото.

На 23.05.2023г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М. Е.

А.. Въз основа на заявлението на **** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.05.2023г. по ч.г.гр.д.№1513/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника М. Е. А. за заплащане на сумата от 643.83 лева (шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща общата стойност на ползвана но незаплатена от длъжника питейна вода за периода от 03.09.2019 год. до 22.07.2021 год. и сумата от 171.34 лева (сто седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за забавено плащане, считано 30 дни след датата на всяка фактура (чл. 44 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от **** по 10 (десет) бр. фактури, издадени в периода 29.05.2020 год. – 30.07.2021 год. и подробно описани в заявлението, по абонатен №*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 1 заявлението – 23.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 75.00 (седемдесет и седем) лева разноски по делото, от които 25.00 лв. заплатена ДТ и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за 2 заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

По делото не е спорно, че имотът, в който се намира обекта на ответника е водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер **** поради което съдът приема ,че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника досежно качеството «потребител» на ВиК услуги на ответника по делото за процесния период. Видно от представените писмени доказателства ответникът по делото е подала през 2015г. Заявление, с което е направила искане партидата, по която се отчита консумираната вода в обекта да бъде прехвърлена на нейно име, с което съдът приема, че тя е встъпила в договорно правоотношение с ищцовото дружество.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на 3 отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури, издадени за периода 29.05.2020г.-30.07.2021г., за отчетен период 03.09.2019г.-22.07.2021г. на обща стойност 643,83 лв. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на *****, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. От представените писмени доказателства се установява, че само за част от периода е извършен реален отчет на потребеното количество вода в обекта и това е за отчетен период 03.09.2019г.-03.08.2020г., както и за отчетен период 04.05.2021г-22.07.2021г. През останалата част от процесния период не е извършван реален отчет в обекта, което обстоятелство не се спори от ищеца и се установява от представените писмени доказателства. За тази част от периода отчетникът е начислявал служебно кубици вода, за които са издадени фактури за месеците, за периода 03.08.2020г.-04.05.2021г. Съдът намира, че за частта от процесния период, за която ищецът е доказал, че е доставил количество вода и ВиК услуги в обекта на ответника, за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане на стойността на потребената вода и ВиК услуги, като стойност на реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното количество вода и Ви К услуги за отчетен период 03.09.2019г.-03.08.2020г., както и за отчетен период 04.05.2021г-22.07.2021г се установява от приетите по делото писмени доказателства и възлиза на сумата общо 575,07 лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за заплащане на тази сума. Що се отнася до фактурите, в които са отразени служебно начислени кубици, съдът намира, че следва да се отбележи, че при извършено служебно начисляване на В и К услуги, както е в настоящия случай за част от фактурите, се стига до прилагането на фикцията, че потребителят, който не е оказал нужното съдействие на оператора да осигури достъп до уредите, с които се отчита потребеното количество вода, е потребил количество, изчислявано по ред и метод, определен в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 32, ал. 1 от посочената Наредба № 4/2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а според чл. 35, ал. 1 показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно, в Наредба № 4/2004 г. е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, а именно: при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, в който случай съгласно чл. 35, ал. 5 следва да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единния граждански номер и адреса, доказателства за 4 прилагане на която процедура по делото не са ангажирани. Нещо повече, от събраните доказателства следва извод, че показанията на водомера не са отчитани за период от около десет месеца, което е над нормативно определения такъв от шест месеца, съгласно чл. 35, ал.

1 и 2 от Наредба № 4/14.9.2004 г.

С оглед изложеното съдът приема, че фактурираните количества служебно начислени кубици във фактурите, издадени за отчетен период 03.08.2020г.-04.05.2021г на обща стойност 68,76 лв. са недължими от ответника, но за останалите три фактури-№31835479 от 29.05.2020г., фактура №32098068 от 31.08.2020г. и фактура №33067735 от 30.07.2021г., на обща стойност 575,07лв., ответникът дължи заплащането им.