Решение № 121 от 15.07.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Сливен , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлана К. Димова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20212230200661 по описа за 2021 година

Производството е по повод жалба на С. С. С. с ЕГН ********** против НП на Началник на РУ към ОДМВР СЛИВЕН, упълномощен с M3 № 8121з-515/14.05.2018 г. , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП е наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в размер на 10лв./,по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Процесуалният му представител моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2020 г. около 19.30ч.полицейските служители С. и С. били на работа в кв.“Речица „ на ул.“Стефан Газибаров“ . Около 19:40 часа продължили движението си по улица „Горска“ където на кръстовището с двете улици видели МПС „ Мерцедес Е 200“ с peгистрационен № СН****КА,което се управлявало от жалбоподателя.Водачът бил сам в МПС. Полицейските служители знаели,че лицето е неправоспособно, тъй като няколко месеца преди това са му съставили АУАН за управление на МПС без СУМПС. В хода на установяване на това нарушение жалбоподателят осуетил проверката като избягал от местонарушението. Полицейските служители включили светлинен и звуков сигнал и го последвали по ул.“Горска“ в посока ул.“Росица“, но водачът вместо да спре ускорил скоростта си и стигнал до дом № 5 на ул. „Росица“. Там слязъл от МПС и избягал в посока ул“Девичково“ където го изгубили от поглед.

1

За случаят била изготвена Докладна записка до Началника на РУ - гр. Сливен ,като нарушителя е извикан за съставяне на АУАН от актосъставителя С..Последният, въз основа на Докладната записка е разяснил на жалбоподателя какви нарушения са констатирани и в присъствието на полицейските служители С. и С. му е съставен АУАН. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля Б. М. Б..

Въз основа на горепосочените констатации му е съставен АУАН и НП, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП като му е е наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в размер на 10лв./, по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното .

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М.С. и С. както и на актосъставителя Д. С.- служители в РУ-Сливен и дава вяра на писмените доказателства по делото приобщени по съответния процесуален ред .Въз основа на свидетелските показания на тези свидетели ,съдът приема за безспорно установено ,че водачът на МПС е именно жалбоподателя, обстоятелство,което се отрича както в жалбата против НП така и в съдебно заседание. Въпреки това ,съдът счита,че по делото са налице достатъчно гласни и писмени доказателства/ Докладна записка и АУАН / , въз основа на които да се приеме,че полицейските служители са видели жалбоподателя да управлява МПС . Всеки един от полицейските свидетели е категоричен ,че МПС е управлявано от жалбоподателя както и,че познават добре както него така и баща му и е невъзможно да объркат двете лица, каквато е защитната теза на жалбоподателя.Въз основа на показанията на свидетелите очевидци на деянието св.С. и св. С.,съдът приема,че на водача е бил подаден светлинен и звуков сигнал както и ,че след като е спрял ,същият е избягал.Св. С. дори заявява ,че бягството му е било видяно от живущо наблизо лице, което също е потвърдило,че това е жалбоподателя .

Съдът не кредитира показанията на бащата на жалбоподателя – св.И. и на св. П. – негова приятелка ,тъй като на първо място ги счита за заинтересувани от изхода на делото и на следващо място показанията им противоречат на останалия доказателствен материал.

Макар св. И. да твърди,че не сина му, а той е управлявал в деня на установяване на нарушението неговите показания остават недоказани,поради което съдът ги приема като опит за оневиняване на сина му. Не кредитира и показанията на св. П. ,тъй като тя не дава сведения за случилото се към момента на констатиране на нарушението , а твърди единствено и само ,че на същия ден е имала среща с бащата на жалбоподателя и ,че го е чакала на ул.“Росица“. Нейните показания съдът приема като опит за оневиняване на жалбоподателя ,тъй като по делото не се доказа,че те касаят същия ден и се отнасят за 2 случая предмет на настоящото производство.

Съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя административно нарушение по чл.103 от ЗДП. Посочената разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС да спрат плавно на посоченото място или в най –дясната лента за движение ,при подаден сигнал за спиране от страна н контролните органи. В конкретния казус е безспорно установено както подаването на светлинен и звуков сигнал така и неспазването му от страна на жалбоподателя, който не само ,че не е спрял но е продължил движението си с цел да избегне административна отговорност и е избягал от мястото на спиране на МПС като по този начин е поставил в невъзможност полицейските служители да го заловят на място и да го санкционират.

Съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя административно нарушение по чл.100,ал.1 т. 1 и т.2 от ЗДП, доколкото по делото е установено, включително чрез приетата като писмено доказателство справка за нарушител/ л.5 от делото / ,че към датата на установяване на нарушението , а именно 23.06.20г. жалбоподателят е бил неправоспосочен водач. Видно от посочената справка ,същият е получил СУМПС след датата на извършване на нарушението , а именно на 06.07.20г.От същата справка е видно ,че водачът е и с отнето СРМПС ,което е станало с НП влязло в сила на 21.01.20г.

При издаването на АУАН и обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения,които да доведат до отмяната на НП.

Наложените на жалбоподателя наказания за определени в законоустановения размер и са напълно съответни с тежестта на нарушението,със степента на вината и с имотното състояние на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804/25.08.2020 г. на Началника на РУ на МВР-Сливен , упълномощен с M3 № 8121з-515/14.05.2018 г. , с което на жалбоподателя С. С. С. с ЕГН **********, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП е наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в размер на 10лв./,по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.

Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4