Акт от 15.07.2020, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 94 гр.Белоградчик, 15.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 65 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.А.Б. ***, с

ЕГН **********, срещу НП № 1036/ 17.02.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.62 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата, сочи неправилна квалификация на деянието, за което е обвинен подзащитният му, което нарушавало правата на същия.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з., но в писмени бележки - изразява становище по казуса, а именно за неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и справедлИ. определено наказание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.А.Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, видно от представеното по админ. преписка Удотоверение № 836/26.03.2012 г. на ИАГ .

Същият, в това си качество, на

06.08.2019 г. е издал позволително за сеч № 0513648, с очакван добив на 117.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от видовете благун, габър, зимен дъб, мъждрян, и цер, от отдел 174 ”б”, имот кад. № *** /собственост на ФЛ/ в землището на с. Средогрив, обл.Видин, като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 09.08.2019 г. до 31.10.2019 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период. /Позволителното не е представено по делото, но е достъпно за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относнимо към спора по делото/

На 15.11.2019 г. на осн. чл.109 от ЗГ, Б.Б. издал Протокол № 0497393 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0513648/06.08.19г., като в него отразил действително отсечената дървесина, липсата на не отсечени маркирани дървета и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. По-голямото количество добита дървесина от предварително очаквания добив, Б. обосновал с рязане на клони и части от паднали стъбла на дървета, не включени във вероятния добив.

На 19.11.2020 г. свидетелите Д.В. и И.

Бл. И., както и техен колега / посочен в констативен протокол като Ал.П./ – всички горски инспектори при РДГ-Берковица, извършили проверка на място, при обход на сечището в с.С., за което бил издал горецитираното позволително Б.. В същото установили наличието на отрязани дървета, които не били маркирани – общо изчислени след сортиментиране – в размер на 14 пл.куб.м. дървесина. Според В. и Б. немаркираните, но отрязани стебла не били „прясна сеч“. След като извършили и проверка по документи, на дейността на Б.Б. във връзка с издаденото позволителното за сеч, цитираното по-горе, констатирали, че сечта е приключена с издаден Протокол за освидетелстване - № 0497393/15.11.2019 г., в който Б. не е отбелязал въобще, че има нередност при провеждане на сечта – отсичане на немаркирани дървета. Поради това и приели, че с издаване на Протокола за освидетелстване на сечта , Б. е нарушил изискванията на чл.62 ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 141595, ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо

Б.Б. по чл.62 ал.2 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Именно в изпълнение на разпреденото в констативния протокол, на 22.11.2019 г., Д.В. съставил АУАН № 1036 от същата дата на Б.

Б., в неговото присъствие : за това, че

“ на 15.11.2019 г. , издал протокол за освидетелстване

№ 0497393 , в който не е посочено, че са отсечени дървета немаркирани с КГМ, които възлизат на 14 пл.куб.м.“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.62 ал.1 и ал.2 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е единият от присъствалите на проверката на място и фигуриращ в констативния протокол – Иво Бл. И..

Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като едновременно с това депозирал писмени възражения към акта.

На 17.02.2020 г. въз основа на акт № 1036/22.11.2020 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 1036/2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0513648/06.08.19г. на Б.Б., намиращо се в землището на с.С., обл.В. и собственост на ФЛ, е имало издаден Протокол за освидетелстването му на 15.11.2019 г. Безспорно е, че същият е издаден от лицензирания лесовъд Б. А. Б., съобразно правомощията му по чл.109 ал.1 ог ЗГ /идентично регламентирани в чл.62 ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. на МЗХ за сечите в горите/ .

Съгласно чл. 109 от ЗГ „В срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Протоколът се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.“ В цитираната Наредба за сечите в горите, чл.62 ал.1 указва, че „в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите“, а ал.2 уточнява, че „Протоколът за освидетелстване на сечището се издава чрез интернет базираната информационна система на Изпълнителната агенция по горите в срока по ал. 1 и се подписва от лицето, извършило освидетелстването, и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч“.

Т.е. , след извеждане на сечта, следва да има издаден от компетентното лице – лицензирания лесовъд, издал и позволителното за сеч, протокол за освидетелстване на сечището, и то по нарочен образец. Този лесовъд следва да се съобрази с указания от закона срок – 30 дни след приключване на сечта, като впише в съответните реквизити на образеца на протокола – своите констатации за състоянието на сечището.

По делото, като част от материалите по админ.нак. преписка е представена разпечатка /от системата на ИАГ/ на Протокола за освидетелстване с № 0497393/15.11.2019 г., в който Б. не е отразил допуснати нарушения при провеждане на сечта / в т.2 /.

За да направи извод за осъществено деяние по посочените от актосъставителя и АНО впоследствие текстове на нормативни актове, съдът следва да констатира наличието на всички елементи на това деяние – обективни и субективни.

Съдът на първо място приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св.В. и И., а също така писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка – протоколът за освидетелстване, както и публично достъпното позволителното за сеч, с което съдът се запозна чрез ел.регистър на ИАГ. От тези доказателства за съда се изяснява, че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд е издал и позволително за сеч № 0513648/06.08.2019 г. за добив на дървесина от имот с кад. № ***, в землището на с.С., обл.В. и Протокола за освидетелстване на същото – на 15.11.2019 г. Безспорно / тъй като съдът няма причина да не приема за истинни думите на разпитаните свидетели по делото/ при проверката на 19.11.2019 г. на място, в сечището, В. и И. са установили налични пънове на дървета, което са отсечени без да са били маркирани. Изчислили са и кубатурата на така нерегламентирано добитата дървесина.

Съдът обаче, се съгласява с довода на представителя на жалбоподателя Б., че в хода на админ.нак. производство пред АНО е допуснато нарушение на материалния закон, като е придадена неправилна квалификация на вмененото деяние на Б..

Задължението на лицензирания лесовъд, издал едно позволително за сеч, да състави след приключване на същата и Протокол за освидетелстване на сечището, и то в определен срок, е вменено по идентичен начин и в ЗГ – чл.109 ал.1, и в Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите – чл.61 ал.1. За съда жалбопод.Б. е изпълнил това свое задължение – в срока е издал документа

„протокол за освидетелстване“, поради което не е нарушил правната норма на чл.61 ал.1. Чл.61 ал.2 от цитираната Наредба, която разпоредба актосъставителят и АНО също са посочили в АУАН и НП, само указва начина на издаване - чисто технически - на документа „протокол за освидетелстване “ и кои са лицата, длъжни да го подпишат. Никъде обаче, в дотук цитираните законова и подзаконови разпоредби не се предвижда какво трябва да е съдържанието на протокола / отразяванията в отделните реквизити/. Дори и санкционната норма на чл.257 ал.1 т.2 ог ЗГ също само сочи, че има наказание при издаване на документ в нарушение на ЗГ, подзаконовите нормативни актове към същия или одобрените горскостопански програми и планове.

Това е бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в случая на чл.61 ал.1 и/или ал.2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, но както съдът посочи – нарушението би се осъществило при не издаване на документа, който е следвало да се издаде /протокол за освидетелстване/, а такова поведение не е налице от страна на Б.. Отговорността за фактите, какво едно лице е вписало в реквизитите за попълване в документа, т.е. отговорност за верността на данните в него, носи авторът на документа, но не по реда на ЗГ или Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. При невярно съдържание на издадения иначе протокол, ще е налице лъжливо документиране – отговорност, която като по-тежка съдът не може и да реализира в настоящето производство.

За прецизност, съдът отбелязва, че именно нормата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с бланкет към друга, допълваща я правна норма/, и санкцията за това деяние. Т.е. при установено нарушение при издаването/респ. не издаването им/ на документи по ЗГ, подзаконовите му нормативни актове, одобрените горскостопански планове и програми, то деянието следва да се квалифицира именно като такова по „чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл…./ съответната друга норма/“.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1036/17.02.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б.А.Б.

***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.62 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: