Решение № 117 от 26.11.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Етрополе, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100166 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД, от страна на „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София, с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В – чрез юрисконсулт Е. Ц. срещу К. Г. Г., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. ************, и искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер на 3583,48 лева, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от договор за кредит, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, съобразно Заповед за изпълнение № 31/31.01.2025 г., постановена по ч.гр. д. № 20251830100047 по описа на РС – Етрополе за 2025 г., както следва: главница в размер на 1000,00 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 240,90 лева, дължима за периода от 15.02.2019 г. до 17.02.2020 г.; лихва за забава в размер на 300,62 лева, дължима за периода от 17.02.2020 г. до 07.04.2025 г.; сумата от 884,86 лева, представляваща 1 неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; сумата от 1158,10 лева, представляваща неустойка, съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит.

В молбата се твърди, че на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и отв.

К. Г. Г., е сключен договор за потребителски кредит с № 273979 /по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, по силата на който на последния е предоставена в заем паричната сума в размер на 1000,00 лева, която той се съгласил да върне на 12 бр. месечния вноски – всяка в размер на 218,00 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите – в размер на 48,63 %. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. Посочва се, че на 21.07.2022 г. между „Сити Кеш“ /в качеството му на цедент/ и ищцовото дружество /в качеството му на цесионер/ е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по горепосочения договор за кредит. Твърди се, че ответникът – длъжник е уведомен за извършената цесия чрез изпращане на съобщение на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Твърди, че във връзка с неизпълнените договорни задължения на ответника, „АПС Бета България“ ЕООД е депозирало заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело №20251830100047 по описа на съда за 2025 г. и по което е издадена заповед за изпълнение с № 31/31.01.2025 г срещу отв. К. Г. за сумата от 3583,48 лева. Твърди се, че с оглед горното, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск с описаните основание и размер. С исковата молба се претендира присъждането на разноски, включително и на тези – сторени в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор – чрез назначения му особен представител адв. Г. Ц. от САК. В него същата оспорва, като неоснователни предявените искови претенции, излагайки становище, че договорът за цесия не е породил правни последици, тъй като ответникът не е уведомен за извършването й по надлежния ред; че не може да се приеме, че е уведомен за цесия чрез връчването на исковата молба, тъй като тя реално не му е връчена лично, а чрез назначения му особен представител, както и че в договора за кредит са налице неравноправни клаузи.

2

В съдебно заседание дружеството – ищец, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – юрк. Д. П., която изразява становище за даване ход на делото в нейно отсъствие; поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения относно законосъобразността на претенциите относно установяването дължимостта на вземането, посочено като неустойка.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован – чрез особения му представител адв. Ц. от САК, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Ц., която оспорва исковете с аргументите, изложени в отговора и ги доразвива, като посочва, че процесната по делото цесия не е породила правни последици спрямо ответника, тъй като той не е бил надлежно уведомен за нея, както и че клаузите относно начисляването на такси и неустойка са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП. Моли съдът да разпореди да й бъде изплатен внесения по делото депозит за особен представител.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: договор за паричен заем „Кредирект“ с № 273979, сключен на 15.02.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и отв. К. Г. Г., ведно с приложимите общи условия за предоставяне на кредити; разпечатка на Лог-файловете към договора; разписка за извършено плащане с № 2000000172354257/15.02.2019 г.; копие на договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 21.07.2022 г., сключен между дружеството – ищец и „Сити Кеш“ ООД, ведно с пълномощно от 21.07.2021 г.; заверено копие на уведомление за цесия; приложение към договора за цесия; разписка за извършено плащане с № 2000000172354257/15.02.2019 г.; списък на разноските по чл. 80 ГПК; материалите по ч.гр. д. № 47/2025 г. по описа на РС – Етрополе; адвокатско пълномощно и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.02.2019 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, между „Сити Кеш“ ООД и отв. К. Г. Г., бил сключен договор за потребителски кредит с № 273979. Съгласно същия, на ответника била предоставена в заем паричната сума в размер на 1000,00 лева, която той се задължил да върне на кредитора, ведно с начислената върху нея договорна 3

/възнаградителна/ лихва в размер на 40,05 % на годишна основа, на 12 броя погасителни вноски, три от които в размер на 33,38 лева, а останалите девет – в размер на 130,46 лева. При това положение, общата дължима сума по договора била посочена в размер на 1274,28 лева, а визираният в договора годишен процент на разходите /ГПР/ бил в размер 48,43 %.

В т.6,1 в посочения договор била договорена клауза, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение, съгласно т. 6,2 от договора заемателят дължи да заемодателя неустойка в общ размер от 1341,72 лева.

Отпусната в заем парична сума била усвоена от отв. К. Г. на 15.02.2019 г., като в рамките на горепосочения тридневен срок, считано от тази дата той не представил на кредитора – ищец нито едно от визираните в т. 6 от договора обезпечения. Също така не изпълнил и нито едно от задълженията си за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит, с оглед на което цялата сума по него – главница, лихви и неустойки станала предсрочно изискуема.

Междувременно, на 21.07.2022 г. между заемодателя „Сити Кеш“ ООД /в качеството му на цедент/ и дружеството ищец „АПС Бета България“ /в качеството му на цесионер/ бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който на цесионера били прехвърлени всички вземания на цедента по договора за заем, сключен с ответника.

На 31.01.2025 г. дружеството – ищец подало заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответница за сума в общ размер сума в общ размер на 3583,48 лева, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от договор за кредит, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, както следва: главница в размер на 1000,00 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 240,90 лева, дължима за периода от 15.02.2019 г. до 17.02.2020 г.; лихва за забава в размер на 300,62 лева, дължима за периода от 17.02.2020 г. до 07.04.2025 г.; сумата от 884,86 лева, представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и 4 разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; сумата от 1158,10 лева, представляваща неустойка, съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит.Във връзка с това било образувано ч.гр.д. ч.гр. д. № 20251830100047 по описа на РС – Етрополе за 2025 г., по което била издадена Заповед за изпълнение № 31/31.01.2025 г. в полза на дружеството – заявител срещу ответника – длъжник, за горепосочените вземания. Препис от посочената заповед, обаче, не бил връчен лично на ответника, а при условията на 47, ал. 5 ГПК, като било установено, че същият не живее на установените му по делото адреси и не били установени други такива за връчването на съдебните книжа, включително и чрез работодател. С оглед на това на заявителя – ищец било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си по посочената заповед за изпълнение, което той сторил.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно описани по горе.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземания, представляващи неизпълнени задължения, произтичащи от договор за кредит, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., установени със Заповед за изпълнение № 31/31.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. 20251830100047 по описа на РС – Етрополе за 2025 г. С оглед на това, в тежест на ищеца, е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, а именно наличие на вземанията му спрямо ответника на претендираното от н е г о договорно основание /договор за цесия/ в претендирания размер; изправността на цедента наличието на сключен договор за кредит между ответника и „Сити Кеш“ ООД; факта на предоставянето и усвояването на твърдяната парична сума; настъпилия падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира, както и това, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия по реда и условията на чл. 99, ал. 3 или ал. 4 ЗЗД.

В тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да 5 установи релевираните от него, с отговора му, възражения относно неоснователността на исковите претенции; относно това, че договорът за цесия не е породил правни последици, тъй като ответникът не е уведомен за извършването й по надлежния ред, включително и чрез връчването на исковата молба, както и че в договора за кредит са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП.

С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, съдът е обявил за безспорни следните факти по делото: че на 15.02.20219 г. между „Сити Кеш“ ООД и отв.К. Г. Г., е сключен договор за потребителски кредит с № 273979 / по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, по силата на който на последния е предоставена в заем паричната сума в размер на 1000,00 лева, която той се съгласил да върне на 12 бр. месечния вноски – всяка в размер на 218,00 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите – в размер на 48,63 %.; че на 21.07.2022 г. между „Сити Кеш“ /в качеството му на цедент/ и ищцовото дружество /в качеството му на цесионер/ е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по горепосочения договор за кредит и че с оглед подадено от „АПС Бета България“ ЕООД заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр. дело №20251830100047 по описа на съда за 2025 г., по което е издадена заповед за изпълнение с № 31/31.01.2025 г срещу отв. К. Г. за сумата от 3583,48 лева.