Решение № 411 от 22.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пазарджик, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500552 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 834/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100078 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик е уважен предявеният от ищците Г. Ж. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., ул. „Т. и о." №*, Б.

А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., ул. „Т. и о." №* и А. Ж. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., ул. „С." №**, против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. - К." №*-*, представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В., иск с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК, като е прието за установено, че Б. А. Ч., Г. Ж. Ч. и А. Ж. Ч. не дължат на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 6 905,47 лева, от които главница - 5 309,80 лева, наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г. - 892,30 лева, просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г. – 703,37 лева, законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 138,11 лева, всичките по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1131/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В. Б. с рег. № 886, поради погасяването им по давност. С решението ответникът „Е. М.“ ЕООД е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в общ размер на 1 730,00 лева.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Е. М.“ ЕООД, с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че на 30.11.2009 г.между ищците, като кредитополучатели и „ПК Б. (България)“ ЕАД, като кредитор, е сключен 1

Договор за кредит. Вземанията по кредита, предмет на настоящото производство били прехвърлени от първоначалния кредитор на „Е. М.“ ЕООД, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 05.01.2015 г. По делото не било спорно наличието на валидно облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „Е. М.“ ЕООД с договор за цесия, за която ищците били уведомени. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит било инициирано заповедно производство срещу ищците – ч.гр.д. 1131/2012 г. по описа на РС – Пазарджик, по което бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Д. С., peг.

№ 889 към КЧСИ. Още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. С молбата за образуване на изпълнителното дело било направено искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, както и за налагане на запор върху банковите им сметки във всички банки, както и спирането от движение на притежаваните от тях МПСта, като ЧСИ бил упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. На 21.06.2018 г. били изпратени запорни съобщения за наложени запори по банкови сметки на длъжниците, а на 28.12.2018 г. било изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на един от длъжниците. Сочи, че до 22.01.2019 г. по делото постъпвали регулярни плащания, отразени и върху изпълнителния лист, като намира, че плащане, направено след започване на изпълнителното производство, в резултат на действията на съдебния изпълнител, насочени към осъществяване на притезанието по изпълнителния лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес. Намира, че когато взискателят получава удовлетворение чрез извършване на доброволни плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да утежнява положението на длъжника с разноски, като по този начин двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не можело да се счете за изтекъл. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателя възниквал интерес от предприемане на принудителни действия срещу длъжника. Позовава се Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, приемащо, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници.

За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

Съответно без значение е срещу кого от солидарните длъжници са предприети действия, предвид че кредиторът не се е дезинтересирал да събере вземането и с действията си е поддържал висящността на изпълнителното производство.

Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, поради което намира, че дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент, то същата била без правно значение за прекъсването на давността. Сочи, че новото изп. дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ В. Б., с рег. № 886 към КЧСИ, било образувано преди да изтече 2 давностният срок и още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането му, за което били заплатени и съответните такси. Намира, че наложените запори върху трудовите възнаграждения на задължените лица на 14.09.2023 г. на свои ред са прекъснали установения давностен срок, като от последното действие от 28.12.2018 г. преди образуване на новото изпълнително дело, до налагане на запори върху трудовите възнаграждения на задължените лица на 14.09.2023 г., давността не била изтекла. До предявяване на настоящия иск били предприемани регулярни действия по образуваното производство като не били настъпили последиците на погасителната давност. Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. и 7 дни след това давностните срокове не текат, като давност не била текла от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Сочи, че давност не тече и докато трае съдебният процес, като предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Поради това счита изводите на съда, че са налице последиците на погасителната давност по отношение процесните вземания, за неправилни и необосновани, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорарна насрещната страна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адвокат С. М., пълномощник на ищците в първоинстанционното производство, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище. Въззиваемите, чрез процесуалния им представител, поддържат подадения отговор на въззивната жалба, претендира се и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представя и писмена защита.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в проведеното открито съдебно заседание, както и тези в представена писмена защита, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, следователно същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с последваща молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.

439 от ГПК от ищците Г. Ж. Ч., ЕГН **********, Б. А. Ч., ЕГН ********** и А. Ж. Ч., ЕГН **********, против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. - К." №*-*, представлявано 3 от Р. И. М. - Т. и Т. И. В.. Ищците твърдят, че съгласно Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 1131/2012 г. на РС-Пазарджик, са осъдени солидарно да заплатят на „ПК Б.“ АД, ЕИК ********* сумата от общо 6 905,47 лева, от които 5 309,80 лева - главница, 892,30 лева - наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., 703,37 лева - просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., както и разноски по делото в размер на 138,11 лева. Вземането на „ПК Б.“ АД произтичало от Договор Прокредит спринт от 30.11.2009 г., анекс към него и договор за встъпване в дълг, като задължението било обявено за предсрочно изискуемо с уведомление на банката до длъжниците. Срещу тримата ищци, в качеството им на длъжници, въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 987/2014г. при ЧСИ Д. С., с рег. № 889 и район на действие ОСПазарджик. В хода на изпълнителното производство от 2012 г. до 2016 г. имало извършени няколко изпълнителни действия срещу длъжниците. На 18.08.2016г. по делото била подадена молба от „Е. М.“ ЕООД за съобщаване за извършена цесия на вземането по изпълнителния лист. С искане от 29.08.2016 г. посоченото дружество поискало да се конституирано като взискател по делото. На 30.08.2016 г. била изпратена нова уточняваща молба от „Е. М.“ ЕООД по изпълнителното дело, в която не се съдържали искания за извършване на изпълнителни действия, постъпила по делото на 14.09.2016 г.

Твърдят още, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. С., на 28.12.2018 г. било изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б. А. Ч. в „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *********. На 04.01.2019 г. запорното съобщение било получено в деловодството на това дружество. Към момента на изпращане на съобщението, т.е. на налагане на запора върху трудовото възнаграждение на Ч., трудовият му договор вече бил прекратен, доколкото бил в трудови правоотношения с „А. Б.“ ЕООД от 04.09.2018 г. до 08.10.2018 г.

Намират, че изпратеното съобщение за налагане на запор не породило своето правно действие, поради своята невалидност. Цитира се т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“.

Поради това считат, че и да се приеме запорът върху трудовото възнаграждение за валидно правно действие, той е наложен след изтичане на две години от последното поискване за извършване на изпълнително действие по делото - а именно от 30.08.2016 г. или 29.08.2016 г., като намират, че започналата да тече погасителна давност на задължението на длъжниците по изпълнителното дело не бива и не може да бъде прекъсвана от изпълнително действие по делото, по което е настъпила перемпция. Сочат, че предвид настъпилата перемпция, с Постановление от 21.02.2019 г., ЧСИ С. е намерила, че изпълнителното производство е перимирано на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК и го е прекратила, като се твърди, че по изпълнителното производство между 29.08.2016 г. и 14.09.2016 г. няма постъпила молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, съответно перемпцията на изпълнителното дело е настъпила най-късно на 15.09.2018 г. Сочат, че ЧСИ С. е взела предвид, че по изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от 2 г. и на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК е постановила прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело. Сочат, че по изпълнителното дело при 4

Разпечатката съдържа 29 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a485a8c2-c587-4092-b9e6-a485ee9a3d28