Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4141 от 21.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9185/2022
Вид
Решение № 4141
Подписан
21.07.2023
В сила
19.09.2023
Състав
Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

  • Чл.164 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.292 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100109185 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума и за заплащане на лихва за забава.

Ищцата Н. И. П. твърди, че на 27.10.2017г. е сключила с ответника договор за заем, по силата на който тя се задължила да предаде на ответника в собственост сумата от 183 574лв. , като ги преведе по банков път на два транша – първия в размер на 150 381лв. и втория 33 193лв., а последният се задължил да върне заетата сума в срок до 65 дни от получаването й. Ищцата твърди, че е превела на ответника сумите по двата транша на 27.10.2017г. и на 2.11.2017г., но до 8.01.2018г. , когато е изтекъл срока за връщане, ответникът не е върнал парите, въпреки отправените му покани. Предявява срещу ответника искове за връщане на сумата 183 574лв., дължима по договора за заем, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата 55 939,07лв., представляваща обезщетение за забава за невърнатата сума по договора за заем, претендирана за периода 31.08.2019г. – 31.08.2022г. Претендира разноските по делото.

Ответникът С. К. М. оспорва исковете по основание и по размер. Признава, че е подписал договора за заем с ищцата, но твърди, че е участвал като подставено лице, като договора за заем между него и ищцата е привидна сделка и поради това, нищожна. Твърди, че ищцата е била постигнала споразумение с лицето М.И.Е. за сключване на договора за заем, но двете страни искали да прикрият този договор и се уговорили като страна по договора привидно да фигурира ответника. Признава, че е получил сумите по двата транша, преведени по банков път от ищцата, но ги е изтеглил и ги е предоставил на скрития заемател М.Е.. Счита, че не дължи изпълнение по нищожна сделка и моли съда да отхвърли иска.

Евентуално обосновава неоснователност на предявения иск с твърдението, че скрития заемател М.Е. е върнал на ищцата заетата сума на части през 2019 и 2020г. Моли съда да отхвърли иска за главница и за претендираната акцесорна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

Видно от представения по делото договор за паричен заем от 27.10.2017г., ищцата Н.

П., заемател, е предоставила на ответника С. К. М., заемодател, в заем сумата 183 574лв., платима по банков път на два транша - от 27.10.2017г. на сумата 150 381лв. и от 2.11.2017г. на сумата 33 193лв. Заемодателят се е задължил да върне заемната сума в срок до 65 дни от получаването й.

Видно от представените платежни нареждания, на 27.10.2017г. ищцата е наредила банков превод по сметка на ответника на сумата 150 381лв. с основание на превода „предоставяне на заем по договор“. На 2.11.2017г. ищцата е наредила банков превод по сметката на ответника на сумата 33 193лв., като в основанието за превода е посочено „договор за заем“.

Видно от представеното от ответника извлечение от банковата му сметка, на 30.10.2017г. ответникът е получил по банковата си сметка с наредител ищцата, сумата от 150 381лв. с основание „предоставяне на заем по договор“. На 2.11.2017г. ответникът е получил по банковата си сметка с наредител ищцата сумата от 33 193лв., с отразеното основание „договор за заем“. Видно от извлечението от сметката ответникът е изтеглил в брой на каса на 30.10.2017г. сумата 148 747,20лв., предоставена му в равностойност на 72 000 евро, а на 2.11.2017г. е изтеглил в брой на каса сумата 33 000лв.

Не са представени доказателства заетата сума да е върната от ответника на ищцата.

Срокът за връщане на сумата по договора от 65 дни е изтекъл на 8.01.2018г., за което между страните спор няма.

Спор има досежно действителността на договора за заем. Ответникът твърди, че договорът е нищожен като симулативен и че всъщност е сключен прикрит договор за заем между ищцата и лицето М.И.Е., починал към настоящи момент. Представил е разписка, за която твърди че е подписана от това лице и в която то е заявило, че е получило от ответника сумата 183 574лв. заемна сума, която той следва да получи от ищцата по силата на уговорка между двамата за предоставяне на паричен заем срещу лихва. Тази разписка е изключена от доказателствата по делото и не представлява писмено доказателство. За установяване на обстоятелствата във връзка със сключване на процесния договор за заем, съдът събра гласни доказателства. Разпитаният по делото св.А.А. установява, че познава ответника и М.И.Е. , който се занимавал с ценни книжа на Фондовата борса. Ищцата и съпругът й посетили М. в неговия офис в гр.София и искали да вложат пари при него. Тъй като М. нямал банкова сметка, той помолил ответника С. да му помогне, като ищцата и съпругът й преведат парите по неговата сметка, а той да ги изтегли и да ги даде на М.. Свидетелят придружил С. до банката когато изтеглил парите, след това отишли при М. и С. му дал парите, а какво е станало после, свидетелят не знае.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективна съединени искове за връщане на заета сума по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и за заплащане на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Ищцата иска ответника да изпълни задължението си по договор за заем, като й върне заетата сума ведно с лихвата за забава. Като доказателство представя договор за заем и преводни нареждания в полза на ответника за сума в размер на исковата сума. Ответникът оспорва договора като симулативен, не спори, че е получил парите, но твърди, че ги е предал на друго лице, с което ищцата е имала действителни облигационни отношения.

Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Представените от ищцата писмени документи служат за писмено доказателство за сключването му. В подкрепа на този извод е и отразеното в извлечението от банковата сметка на ответника, че реално е получил от ищцата парите в размер на исковата сума и че е изтеглил в брой по-голяма част от тази сума. Следователно, 2 ищцата установи, съобразно разпределената доказателствена тежест, че е предала на ответника сумата 183 574лв. на основание договор за заем.

Ответникът не установи правоизключващото си възражение, че договорът за заем е нищожен, както и правопогасяващото си възражение, че е върнал заетата сума на ищцата.

За да установи твърдяната персонална симулация – че договорът за заем, представен по делото, е привидна сделка и че е налице сключване на прикрита сделка между ищцата и лицето М.И.Е., скрит заемател, ответникът следва да разполага както с обратно писмо от скритата страна /лицето М.И.Е./, така и с обратно писмо от явната страна /ищцата Н. А./.

Ответникът не установи знание у явната страна за симулативната сделка /ако явната страна не знае за симулацията , следва да се приеме, че се касае за скрито косвено представителство по договор, който не е нищожен /по аргумент от чл.292 ал.2 от ЗЗД/. Показанията на свА. не могат да се ползват във връзка с установяване на симулацията. Гласни доказателства за установяване на симулацията са недопустими. В представения от ищцата писмен договор за заем, ответникът е страна. Чл.164 ал.1 т.6 от ГПК забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания, т.е. твърденията за симулация трябва да се доказват с писмен документ – обратно писмо.

Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. В съдебната практика за „начало на писмено доказателство“ се приема документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно / в този см. и решение по гр.д.№ 1859 /2017г. на ВКС, І г.о./. Ответникът не представя писмени доказателства, изходящи от другата страна /ищцата/ или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението , че е налице персонална симулация. Липсват доказателства за твърдяната нищожност на договора за заем.

Дори и да е уговорено скрито представителство между ответника и лицето М.И.Е., в какъвто смисъл са показанията на свА., то съгласно разпоредбата на чл.292 ал.2 изр.1 от ГПК, задълженията по договора за кредит с ищцата са възникнали за ответника, а не за М.Е..

Както вече се посочи, не се установи ищцата да е била недобросъвестно лице, респ. да е знаела за уговореното косвено представителство. Представеният писмен договор за заем между ищцата и ответника не може да бъде опроверган със свидетелските показания на свА., съобразно забраната на чл.165 ал.1 т.6 от ГПК.

Липсват доказателства заетата сума да е върната на ищцата.

На основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцата заетата сума в размер на 183 574лв.

Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Денят на изпълнението, съгласно сключения договор за заем, е 65 дни от получаване на сумата.

Ответникът е получил сумата в цялост на 2.11.2017г. с получаване на втората вноска от 33 193лв. Срокът от 65 дни е изтекъл на 7.01.2018г. Тъй като 7.01.2018г. е неприсъствен ден, съгласно правилото на чл.72 ал.2 от ЗЗД, срокът е изтекъл в първия присъствен ден – 8.01.2018г. /понеделник/. Като не е върнал на 8.01.2018г. заетата сума, ответникът е изпаднал в забава и от тази дата дължи на ищцата и лихва за забавено плащане. Ищцата претендира законната лихва за по-кратък период, а именно за периода 31.08.2019г. – 31.08.2022г. С оглед на диспозитивното начало по см. на чл.6 ал.2 от ГПК, претенцията следва да се уважи както е направена. Размерът на дължимата законна лихва за претендирания период е 55 939,07лв., съобразно представеното от ищцата изчисление, което не е оспорено от ответника. Ответникът дължи законната лихва върху главницата и от 3 датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски по делото вкл. и разноските, направени в обезпечителното производство, общо в размер на 18 063,52лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН **********, адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на Н.

И. П., ЕГН **********, адрес: гр.София, ж.к.“******* , следните суми: на основание чл.79 ал.1 и чл.240 от ЗЗД сумата 183 574лв., представляваща предоставен на 02.11.2017г. паричен заем, ведно с лихвата за забава от 31.08.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 55 939,07лв лв. , представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода 31.08.2019г. до 31.08.2022г., и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 18 063,52лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4