Решение № 322 от 08.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502984 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****; против решение № 3564/02,08,2023 г., постановено по гр. д. № 2336/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете да се признае за установено, че Н. Т. А., ЕГН **********; дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.

А., клон България, ЕИК ***** (чийто правоприемник е дружеството – жалбоподател) суми, за които е издадена Заповед № 10323/03,12,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18890/2021 г. на РС Пловдив, представляващи задължения по сключен между тях Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18121120/26,09,2020 г., както следва: главница по договора – ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 309,67 лв. до претендирания размер от 435,01 лв.; КАКТО И възнаградителна лихва за периода от 01,02,2021 г. до 07,07,2021 г. в размер на 32,81 лв.; КАКТО И мораторна лихва за периода от 05,07,2021 г. до 16,11,2021 г. в размер на 16,26 лв.

С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска същото да бъде отменено и вместо това – да бъдат уважени предявените искове за 1 установяване дължимостта на посочените по-горе вземания. Оспорва се изводът на РС за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Ответникът Н. Т. А., ЕГН **********; чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. Предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК ***** (чийто правоприменик е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****) ; против Н. Т. А., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установени в отношенията между страните вземанията, възникнали въз основа на сключения между страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18121120/26,09,2020 г., за които ищецът се е снабдил със Заповед № 10323/03,12,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18890/2021 г. на РС Пловдив.

Ответникът не признава исковете.

С постановеното по спора първоинстанционно решение искът за дължимост на главницата е приет за частично основателен до размер от 309,67 лв., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За разликата над посочения размер до пълния претендиран от 435,01 лв., както и по отношение претенциите за възнаградителна и за мораторна лихва (в размери съответно 32,18 лв. и 16,26 лв.) исковете са отхвърлени, като е прието, че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Предмет на производството пред въззивната инстанция е спорът относно дължимостта на последно посочените вземания.

При извършената в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18890/2021 г. на РС Пловдив, за спорните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, постановена по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано 2 производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.

Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред настоящата инстанция са безспорни установените пред РС обстоятелства, както следва: Между страните е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18121120/26,09,2020 г. Със същия ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 700 лв. Кредитът е усвоен на датата на сключване „чрез функционалността покупка на изплащане“ на стоки с обща цена 588 лв., при „размер на кредита: 614,46 лв.“, с посочен ГПР 42,67 % и „лихвен процент“: 36,07 %. С договора се сочи да се финансила и услуга „сигурност на плащанията“ – с премия в размер на 26,46 лв. В тази връзка ответникът е подписал и Сертификат за застраховка „закрила на плащанията плюс“, с който се застраховат стоките, описани в процесния договор, с покрити рискове, свързани с невъзможност или затруднения при заплащане на суми по договора.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос е относно съотвествието на договора с на изискванията на чл. 11 от ЗПК.

Както се посочи, уговореният лихвен процент по кредита е 36,07 %, а ГПР е посочен на 42,67 %, при посочена обща стойност на плащанията 654,99 лв. В договора липсва посочване по какъв начин е формиран ГПР и какви разходи, освен посочената лихва, са включени в него.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, 3 последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. Невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Процесният договор не съдържа пълна, точна и максимално ясна информация за дължимите настоящи и бъдещи разходи във връзка с кредита, което лишава потребителя от възможността да направи информиран и икономически обоснован избор при сключването му. Следователно договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 т. 10 от ЗПК. Затова правилен е изводът на РС за недължимост на спорните пред настоящата инстанция суми: след отчитане на извършените от длъжника плащания се установява, че подлежащата на връщане сума, равна на чистата стойност на кредита, възлиза на 309,67 лв., поради което искът за заплащане на главница за разликата над този размер до пълния претендиран, както и претенциите за възнаградителни и мораторни лихви, са неоснователни.

Ето защо първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3564/02,08,2023 г., постановено по гр. д. № 2336/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете да се признае за установено, че Н. Т. А., ЕГН **********; дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК ***** (чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****) суми, за които е издадена Заповед № 10323/03,12,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 18890/2021 г. на РС Пловдив, представляващи задължения по сключен между тях Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18121120/26,09,2020 г., както следва: главница по договора – ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 309,67 лв. до претендирания размер от 435,01 лв.; КАКТО И възнаградителна лихва за периода от 01,02,2021 г. до 07,07,2021 г. в размер на 32,81 лв.; КАКТО И мораторна лихва за периода от 05,07,2021 г. до 16,11,2021 г. в размер на 16,26 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5