Определение № 2818 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2818 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503005 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ай ти еф груп“, ЕИК 202255877, представлявано от ИД С.А., чрез адв. С. А. У., САК против Определение № 10850/ 26.09.2023г. по гр.д.№ 7110/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД чрез адв.

У. за изменение на постановеното по делото решение 3025/30.06.2023 г. в частта за разноските. По изложени в жалбата оплаквания и доводи се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

Ответникът по жалбата А. П. И., чрез адв. К. И. К., редовно уведомена, не взема становище по частната жалба.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.175, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С постановеното по делото в първоинстанционното производство решение 3025/30.06.2023 г. в частта за разноските след уважен иск по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД в полза на ищцата А. П. И., е уважено и искането на последната за присъждане на разноски в размер на сумата 1320 лв – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА. С мотивите на същото 1 решение адв.възнаграждение по чл.38 ЗА е определено съобразно броя на предявените искове и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ в ред. й от 2016г. и при съобразяване на проведените 5 съдебни заседания по делото, което е възлязло в общ размер от 1 320 лева.

С молба по чл.248 ГПК ответникът по иска и настоящ жалбоподател е поискал изменение на решението в частта на разноските с първото възражение, основано на постановено Определение № 917/ 02.05.2023г. по ч.гр.д.№ 1323/ 2023г. на ВКС – ІV гр.отд., че ДДС не дължи при безплатна адвокатска защита, арг. от чл.2 ЗДДС относно безвъзмездните доставки и услуги, които не се облагат с ДДС и останалите аргументи във връзка с разпоредбата на чл.9, ал.1 вр.чл.8 ЗДДС и чл.2, т.1 ЗДДС, чл.2, пар.1, б.“в“ от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006година, всички те изложени в мотивите на посоченото Определение № 917/ 02.05.2023г. по ч.гр.д.№ 1323/ 2023г. на ВКС – ІV гр.отд., с оглед услугата по чл.38, ал.2 ЗА.

Второто възражение е основано на характера на предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, претенциите по който произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт – договора за кредит, като следва да се има предвид, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ постановява, че възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, но зависимост от вида и броя на предявените искове-кумулативно, като в случая освен , че исковете произтичат от едно и също материално правоотношение, еднаква е и осъществяваната по тях защита. Извършва се позоваване на т.47 на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-247/ 16 и С-428/16 относно тезата, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, което следва да се прилага и при определяне на минималните размери на адв.възнаграждения, като се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В тази насока се сочи и практика на ВКС по ч.т.д.№ 1649/2017г. І ТО, по ч.гр.д.№ 560/ 2021г. на ІІІ ГО, по ч.гр.д.№ 2980/ 2020г. на ІІІ ГО. Като трети аргумент възражението се основава и на действащата към момента на предявяване на ИМ / 17.05.2022г./ редакция на НМРАВ отпреди м.11.2022г. , като при определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА размерът му се определя към момента на образуване на производството, съобразно определения по ч.т.д. №900/ 2023г. на І ТО, ч.т.д.

2

№ 454/2016г на ІТО, ч.гр.д.№446/2022г. на ІV ГО, Решение по т.д.

№2530/2021г. І ТО.

С обжалваното определение е прието, че се касае за два обективно съединени иска с размер до 1000 лева, при което с постановеното решение са изложени мотиви относно начина на формиране на възнаграждението на проц.представител на ищеца.

С частната жалба съображенията и доводите относно искането за изменение на постановеното по делото решение се поддържат аналогично на тези, изложени в молбата по чл.248, ал.1 ГПК в първоинстанционното производство.

Частната жалба е частично основателна.

По приложението на ЗДДС при включване на сума за дължим ДДС на регистрирани по този закон лица, съдебният акт на ВКС, на който се позовава частният жалбоподател не се подкрепя от преобладаващата съдебна практика по приложението на подзаконовия нормативен акт в частта на пар.2а, пр.ІІ от ДР на НМРАВ, разпоредба неправеща разграничение принципно относно вида на предоставената правна помощ като първоначално възмездна или безвъзмездна. На второ място следва да се държи сметка за особения характер на правната защита и предоставяна правна помощ при адвокатската услуга, за която не би следвало да се прилага при изцяло идентична аналогия въведеното в специалния Закон за добавена стойност спрямо останалите универсални доставки на стоки и услуги в гражданския оборот и диференцирането им на възмездни и безвъзмездни за целите на данъчния закон.

От гледна точка на приложението на чл.2, ал.5 НМРАВ съдът намира възражението за основателно, с оглед така предявения иск по чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД с формулирана претенция за присъждане за връщане на сума, дадена без основание, което е главното материално правно основание на иска, основано на извъндоговорно основание. В тази насока се отчита съдебната практика по решение № 29/ 28 март 2012г. по гр.д.№ 1144/ 2010г. на ВКС – ІV ГО, Определение № 421/ 25.03.2014г по гр.д.№ 592/ 2014г на ІV ГО на ВКС и Решение № 227/ 22.03.2019г. по гр.д.№ 896/ 2-018г. на ІІІ ГО на ВКС, приемащи , че искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е един, с който ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже 3 единствено даването. Независимо от това, че в случая претенцията по чл. 55, ал.1, пр.І ЗЗД в настоящия случай е формирана от суми, които са били търсени от кредитора на различни основания по договорното правоотношение по договора за кредит, приет за недействителен по чл.22 ЗПК с решаващите мотиви на съда, поради което е формирана процесната обща сума от 876,31 лева като дължима поради липса изначално на правно основание за нейната дължимост. С оглед на това адв.възнаграждение ще се определи на базата на приложението на чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ / в ред. ДВ, бр.68/20202г., преди изменението й с ДВ, бр.88/4. 11.2022г., към момента на предявяване на иска 17.05.2022г./ с материален интерес до 1000 лева – възнаграждение в размер на 300 лева, съответно с вкл. ДДС в размер на 360 лева. Тези съображения налагат определяне на адв.възнаграждение в размер на 360 лв с вкл. ДДС. До този размер се намира, че следва да се определи адв.възнаграждение по чл.38 ЗА , като се измени постановеното по делото от първоинстанционния съд решение в частта на разноските.

По това съдът на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10850/ 26.09.2023г. по гр.д.№ 7110/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД чрез адв. У. за изменение на постановеното по делото Решение 3025/30.06.2023 г. в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3025/ 30.06.2023г. по гр.д.№ 7110/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с. в частта на разноските, КАТО ОТМЕНЯ Решението № 3025/ 30.06.2023г. по гр.д.№ 7110/ 2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., в частта, в която е осъдено „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет. 12, представлявано от Ф.Д. и С.А. да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ с ЕИК 115895125 с адрес гр.

Пловдив, ул. Братя Пулиеви № 1 представлявано от управителя С.Г. сумата от 4

1320 /хиляда триста и двадесет/ лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА, КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет. 12, представлявано от Ф.Д. и С.А. да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ с ЕИК 115895125 с адрес гр. Пловдив, ул.

Братя Пулиеви № 1 представлявано от управителя С.Г. сумата 360 лв /триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

38,ал.1 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5