Решение № 196 от 17.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Враца, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а „Евротранспорт 2000“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр*****,представлявано от управителя *****, против Електронен фиш № 8504849669/03.09.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр***** за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП № CBECE9A902A9705FE053011F160A2825/03.09.2021г., с който ЕФ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Излага се, че законодателят към датата на извършване на нарушението бил предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3,но не и на нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП, редакция към датата на извършване на нарушението/. Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш,а само на акт и НП. Разширително тълкуване на разпоредбата било недопустимо. Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали правата и задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на съответната пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП,но не и при процедурата по издаване на АУАН и ЕФ.Като е издал ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено 1 процесуално нарушение.

Излага се също,че вмененото нарушение било извършено в района на Община Видин,а не на Община Враца, както е отразено в ЕФ. АПИ не разполагала с правомощие за установяване нарушения по чл.102 ал.2 ЗДвП. Нарушени били сроковете за издаване на ЕФ, предвидени в чл.34 ЗАНН.По силата на съществуващ тристранен договор процесното ППС било снабдено с бордово устройство,за което нямало никакви индикации и данни,че на посочената дата и място не е работело,неизправно е, или не е подавало сигнал. Не е изяснена действителната причина за неполучаване на нужните данни.АНО не бил взел предвид изменението на ЗП,в сила от 01.01.2024г., с което били създадени три нови алинеиал.7-9 към чл.10б ЗП,които били по-благоприятни за жалбоподателя,и съответно приложими съгл.чл.3 ал.2 ЗАНН, като същевременно бил нарушен и Р/ЕС/ 2020/204 от 28.11.2019г.

Поддържа се, че АНО не бил спазил принципа за съразмерност-чл.179 ал.3б ЗДвП противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С. Предвиденото наказание по българското право несъответствало на принципа на пропорционалност, който не допускал фиксирана глоба за всички нарушения,независимо от характера и тежестта им. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази насока.

Прави се искане за отмяна съображения.Претендират се разноски. на фиша.Излагат се подробни доводи и

При гледане на делото жалбоподателят,поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр***** оспорва жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника и намаляването му до предвидения в НМАВ минимум, а предвид характера и фактическата сложност на делото-и под минимума съобразявайки се с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите ЕФ.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в ел.фиш се установява,че на 03.09.2021 г. в 11.30 часа, в Община Враца, при движение по път I-1 км.8+849 с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

CBECE9A902A9705FE053011F160A2825 /03.09.2021г. с ППС с рег. номер *****, вид: влекач ***** ,с технически допустима максимална маса 20000,брой оси 2,екологична категория ЕВРО 6С,в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима 2 максимална маса на състава 44000,изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №20561 (АПИ),представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,намиращо се на път I-1 км.8+849 с посока нарастващ километър,община Враца.Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя.

Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.

Отразено е,че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП,и,че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението .

Като резултат от тази фактическа обстановка на 03.09.2021г. год. е създаден процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на представител на нарушителя на 03.04.2025г., като последният го е подписал без възражения,видно от представената обратна разписка/стр.17/, и не е правил искане за анулирането му. При извършената проверка,както се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата 03.09.2021 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката , на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 20561/АПИ/.

Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от 03.09.2021г.;обратна разписка за връчен на 03.04.2025г.ЕФ,протокол № 28765/21 от заседание на УС на ответника, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в – извлечение за процесното нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № ***** - 2 бр. снимки; заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,пълномощни,тристранен договор от 21.02.2020г.,фактура за платени тол такси.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима .

3

Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП.Не са налице формални пороци от външна страна,които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Електронният Фиш, предмет на настоящото производство, с оглед отразеното в него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явяват неоснователно.

Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които процесният фиш формално съдържа.

Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС, електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ, конкр. въпросите за 4 погасителната давност предвид разп. на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6 месеца/-чл.81 ал.2 НК.

Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на ЕФ,настоящият състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:

В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

На първо място,настоящият състав намира ЕФ за незаконосъобразен,тъй като процесното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са описани достатъчно пълно и ясно. Основателни се явяват доводите на жалбоподателя,чрез процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ,като издаден при неизяснена фактическа обстановка и конкретно,че мястото на нарушението е неясно. Неправилното посочване на този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния имайки предвид отразеното в обжалвания ел.фиш и съпоставяйки го с описанието на път I-1 съгласно списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,приет с Р МС от 20.02.2020г.не може да се приеме,че километричното положение на извършване на вмененото нарушение е община Враца,а не община Видин.Представените писмени доказателства, и доводите на жалбоподателя в тази насока,които се споделят изцяло от съда,дават основание на съдебния състав да приеме,че местоизвършването на нарушението не е Община Враца, а Община Видин. Налице е разминаване относно действителното местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено в ел.фиш, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.