Протокол № 53 от 17.06.2022, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 53 гр. Силистра, 16.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело № 20223400900019 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

МОЛИТЕЛ: „СМК КОНСТРУКШЪН“ЕООД – редовно призовани, чрез АДВ.Ч., не се явява представител. За тях е явява АДВ.Ч., надлежно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩО ЛИЦЕ: М. Д. Д. – редовно призована, явява се лично.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.Ч. - Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Делото е докладвано в предходното съдебно заседание.

1

С молба с вх.№1335 от 02.06.2022г. от страна на процесуалния представител на молителя е представено извлечение от банковата сметка на длъжника „СМК Конструкшън“ЕООД.

АДВ.Ч. – Доказателството е в изпълнение на вменено задължение – доказателство за наличности по запорираната сметка. Други сметки дружеството, няма.

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство представеното с молба от 02.06.2022г. заверено писмено доказателство - отчет по сметка.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице:

СНЕМА се самоличността на вещото лице:

М. Д. Д.

ВЕЩОТО лице предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

В.Л.Д. – Във връзка с изпълнение на задачите възложени по СЧЕ се свързах с обслужващ счетоводител и ми бяха предоставени всички необходими данни, за да могат да се изпълнят задачите. Част от материалите се съдържат в кориците на делото, а финансовите отчети за 2019г. са взети като информация от ТР, с предоставени допълнителни разшифровки и обяснения от обслужващия счетоводител.

По т.1 – Какъв е общия размер на всички изискуеми задължения на 2 длъжника към момента на подаване на настоящата молба, към кои кредитори, спрени ли са плащанията по някой от задълженията и кога?

В представените счетоводни регистри е отразено единствено задължение към Държавен бюджет – НАП. В баланса е отразено в размер на 36 000лв. Други задължения, не са посочени.

При извършване на анализ на счетоводните данни на сметките отразяващи движение на паричните потоци – сметка Каса и Банкови сметки се установи, че последното извършено плащане по сметка Каса е направено на 01.03.2022г., за погасяване на задължения към Държавен бюджет.

Междувременно до 01.03. и след тази дата има извършени разплащания, но те са към други доставчици и са в други размери.

АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Съгласна съм с този размер на задължението. Вие разбрахте ли от какво естество е това публично задължение?

В.Л.Д. – ОТГОВОР - Това публично задължение е от неплатен Корпоративен данък по Закона за Корпоративното подоходно облагане и в съответствие са му начислени лихви, т.е. тази цифра показва главница и лихва. Това е Корпоративен данък за 2020г., който се декларира по закон до 30.06. и се внася до 30.06.2020г.

ВЪПРОС НА СЪДА – Към датата на заключението фигурира ли този размер на задължение към НАП?

В.Л.Д. – ОТГОВОР - Да, фигурира и то е отразено като коментар в т.1 от възложената задача. Отразено е и в предоставените баланси към 24.03.

Няма разминаване между това, което ЕООД-то като длъжник е отразило и това което е отразено при НАП, мястото където трябва да се заплатят задълженията.

АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Във втора точка сте отразили, че към 01.03.22г.е извършено плащане към НАП. Това част от този данък ли е или друго плащане, ако сте установили от какво естество е?

3

В.Л.Д. – ОТГОВОР - Това е плащане към НАП е свързано с осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, поне така е отразено в предоставените данни, които са подписани с електронен подпис.

АДВ.Ч. – Аз също имам информация, че управителят е подал заявление в НАП като самоосигуряващо се лице.

В.Л.Д. – Погасяване на задълженията, което е отразено в движение на сметка – каса 2022г. е извършено за погасяване на задължения на осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, т.е. на управителя на дружеството.

АДВ.Ч. – ВЪПРОС - В качеството му на управител и за това минава през счетоводството на фирмата, така ли да разбирам?

В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.

По т.3 – Какъв е размерът на ликвидните дълготрайни материални и финансови активи на длъжника?

Такива активи няма отразени в баланса на дружеството.

АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Тази сума, която сте отбелязали като вземания 269 000лв. те са за 2020г., ред трети – вземания, всъщност това са вземания на длъжника от него контрагенти, така ли да разбирам?

В.Л.Д. – ОТГОВОР – Отразени са в баланса като вземания от клиенти.

По – точно е вземане от един клиент, тъй като ми беше предоставена и аналитичност на задължението. Клиентът се намира в Германия. Аз направих справка, чрез сайт на НАП в модул – проверка на ДДС. Клиентът е активен.

АДВ.Ч. – ВЪПРОС – Вземанията се приемат чисто счетоводна, нали?

4

В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.

АДВ.Ч. – Вземанията се приемат като краткотраен бързо ликвиден актив, така ли да разбираме?

В.Л.Д. – ОТГОВОР – Да.

В.Л.Д. – По т.4 – какъв е размерът на краткотрайните финансови и материални активи, какъв е размерът на краткосрочните вземания на длъжника и кои са неговите длъжници с изискуеми и неизискуеми парични и непарични задължения? Дали тези вземания на длъжника са обезпечени и какви са обезпеченията?

При изчисляване на определени показатели в раздел – вземания в структурата на баланса, част – актив се включват: Вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от група, вземания свързания с асоциирани, свързани предприятия, други вземания. Това е в раздел вземания.

В раздел инвестиции се отразяват записи, ако дружеството притежава акции в други предприятия.

Третият сегмент на краткосрочните вземания, това са паричните средства, които в баланса се отразяват на редове - парични средства в брой и парични средства по разплащателна сметка. Към сектора на краткотрайните активи са включени и материалните запаси, които включват в себе си суровини и материали, незавършено производство, продукция и др. Тези четири групи, които изброих – материални запаси, вземания, инвестиции и парични средства формират т.н. краткотрайни активи на дружеството. При изчисляване на коефициентите за ликвидност се вземат предвид показателите на точно тези групи краткотрайни активи.

В таблица №2, стр.4 записите са направени, съгласно съдържащите се данни в предоставените баланси за обследвания период 2019г. до приключена 2021г. и на предоставения баланс към дата на подаване на молбата – 24.03.2022г.

При изготвяне на тази таблица съм направила съпоставка на краткотрайните активи, съпоставени със задълженията, отразени съответно в 5 балансите за съответните периоди и съм извела в последната колона съотношение, което отразява наличните активи, отнесени към задълженията по съответните пунктове.

Това е, което мога да обясня.

В разговора със счетоводителя не бяха предоставени данни за някакви обезпечения, които са направени във връзка с вземанията от клиенти.

ВЪПРОС НА СЪДА – Отразените парични средства са по банкови сметки на каса или по какъв начин?