Решение № 735 от 24.07.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Стара Загора, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530105588 по описа за 2024 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, гр. София против К. Х. П., в която се твърди, че „А1 България“ ЕАД се било снабдило със заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК за сумата от 151,29 лева, срещу която длъжникът продал възражение, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Твърди, че вземанията му произтичали от следните обстоятелства:

Въз основа на сключен между „А1 България“ ЕАД и К. Х. П., рамков договор № 504244210 от 12.02.2018 г. и приложения към него на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги, чиито цени били начислявани по една партида с № М4531052.

Предоставените услуги били двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № 201002329308 и фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен № ********** По така посочената партида, за периода от 20.07.2022 г. до 06.09.2022 г., ответникът бил натрупал и съответно не бил заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и общите условия на „А 1 България” ЕАД следните задължения:

- 11,29 лв. непогасена сума за предоставени услуги по фактури, както следва: фактура № 452295609/20.07.2022 г. на стойност 8,36 лв., и фактура №453788510/22.08.2022г.

На 21.07.2022 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият 1 договор № 504244210 бил прекратен за услугите по партидата по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към договора били начислени неустойки в общ размер на 140 лв.

Върху претендираната в размер на 151,29 лв. сума била начислена мораторна лихва, както следва:

-2,29 лв. - мораторна лихва върху сумата от 11,29 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата била начислена за периода от 10.08.2022 г. до 14.08.2024 г.

-27,57 лв. - мораторна лихва върху сумата от 140 лв., претендирана като неустойки. Лихвата била начислена за периода от 05.09.2022 г. до 14.08.2024 г.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът К. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Василий Верешчагин“ 16, му дължи сума в общ размер от 151,29 лв., представляваща сбор от сумите:

1. 11,29 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2022 г. до 15.08.2021 г. (период на изискуемост на задължението 20.07.2022 г. до 06.09.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 504244210, приложенията към него и Общите условия по партида № М4531052.

2.140,00 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор № 504244210 за услугите по партида № М4531052, по вина на абоната и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.

Както и мораторната лихва от в общ размер на 29,86 лв., начислена върху главницата от 151,29 лв. и която е формирана, както следва:

-2,29 лв. - мораторна лихва върху сумата от 11,29 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 10.08.2022 г. до 14.08.2024 г.

-27,57 лв. - мораторна лихва върху сумата от 140,00 лв., претендирана като неустойка.

Лихвата е начислена за периода от 05.09.2022 г. до 14.08.2024 г. ведно със законната лихва от датата на образуване на ч. гр. д. № 3821/2024 г. на 15-ти състав на PC - Стара Загора до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Сочи, че претендираните суми могат да бъдат заплатени от ответника в брой в магазините и партньорите на „А 1 България“ ЕАД, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури и разноски на „А 1 България“ ЕАД в “Обединена Българска Банка”, IBAN:

BG54UBBS81551060362324, BIC: UBBSBGSF.

2

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата молба по следните съображения:

Твърди, че търсеното имущество от мобилния оператор (рутер) било върнато във офис на оператора в ***. В същия офис била изплатена и сумата от 41.15 лв. Към 25.02.2025г., ответникът сочи, че нямал други задължения към ответника, като на 19.02.2025г. от техен офис в гр. Стара Загора изпратил искане с входящ №42А80, за да му бъде издадено удостоверение с потвърждение за същото.

С нарочна молба от 14.04.2025г. ответникът представя приемо - предавателен протокол за предаване на оборудване на ищцовото дружество и касов бон за платена сума от 11,29 лева.

С нарочна молба от 24.04.2025г. ищецът заявява, че не поддържа исковата молба в частта по отношение на претендираната сума от 151, 29 лева и оттегля иска в тази му част. Моли за частично прекратяване. Поддържа исковата молба в частта, в която претендира искането си за мораторна лихва от 29, 86 лева. Признава така направеното плащане от 11,29 лева и връщането на оборудване. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по реда на чл.422 от ГПК.

За сумата от 11, 29 лева - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за неизпълнение на задължение по договор за фиксирани услуги (телевизия и интернет). За сумата от 140 лева неустойка - по чл. 92 от ЗЗД, за сумата от 29, 86 лева по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът следва да установи наличието на правоотношение по договор за фиксирани услуги телевизия и интернет, с посоченото в исковата молба съдържание и неизпълнението на задълженията на ответника по него. В тежест на ищеца е и да установи и наличието на валидна уговорка за заплащане на неустойка по същия договор, както и виновно неизпълнение на задължение по него от страна на ответника, пораждащо задължение за заплащане на неустойка.

Предявените искове са редовни и допустими.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3821/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение от 28.08.2024г., съгласно която длъжникът К. Х. П. следва да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД сумата от 151, 29 лв. за главница - задължения за периода от 20.07.2022г. до 06.09.2022г., от която 11, 29 лева неплатени суми за използвани електронни съобщителни услуги и 140 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора (по същество представляваща според обясненията в заявлението по чл. 410 от ГПК неустойка за невърнато оборудване по ценова листа) ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.08.2024 г. до изплащането й, както и сумата от 29, 86 лв. – мораторна лихва за периода от 10.08.2022г. до 25.08.2024г., както и сумата от 3

75 лв. - разноски по делото. Ответникът е подал в срок подробно мотивирано възражение по чл. 414 от ГПК, като пояснява, че за посочения период не е бил абонат на А1 България и не е ползвал техни съобщително услуги. Представя договор за мобилни услуги, но с друго дружество, което е неотносимо към делото. В указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

По делото е представен Договор № 504244210 за електронни съобщителни услуги между ищеца и ответника, сключен на 12.02.2018г. и Приложение № 1 към този договор за ползване на услугата сателитна телевизия в комбинация с фиксиран интернет през мобилна мрежа. Срокът за ползване на услугите е от 07.07.2020г. (датата на сключване) до 07.07.2022г. Съгласно чл. 6.4. при прекратяване на договора потребителят следва да върне оборудването. Съгласно чл. 8.2. ако при прекратяване на договора оборудването не бъде върнато, то се дължи неговата себестойност.

Представено е заявление за прекратяване на договор № 504244210 от 21.07.2022г. двустранно подписано от представител на А1 България и от ответника, като в него е записано, че процесния договор следва да се счита прекратен на 20.08.2022г.

По делото е представен приемо- предавателен протокол за предаване на устройства на потребителя, а именно Huawei B 311 Black + ext. Antenna за ползване 2г. IMEI 869180044611044. Представен е приемо-предавателен протокол от 30.11.2022г. за предаване на устройства на служител на А1 България след прекратяване на договора, но тяхното описание не отговаря на посочения IMEI т.е. става въпрос за други устройства.

Представени са два броя фактури с номера *** и *** за сумата 22, 69 лева, която сума представлява такса по тарифен план за телевизия и NET Box 1 и тези такси са начислени на 20.07.2022г. т.е. един ден преди подаване на заявлението от ответника за прекратяване на договора т.е. същите са дължими, защото договорът се счита прекратен от 20.08.2022г. От тази сума по твърдения на самия ищец след частични плащания е дължима само сумата от 11, 29 лева.

Тази сума от 11, 29 лева е платена лично от ответника в хода на процеса - на 07.02.2025г., за което той представя и касов бон с нарочна молба, като в касовия бон е отбелязано, че плащането е по двете процесни фактури - *** и ***. Това плащане в хода на процеса представлява несъмнено признание за дължимостта на сумата, както е претендирана от ищеца.

По делото е представено и копие на сметка от 21.07.2022г. т.е. към датата на подаване на заявлението за прекратяване на договора, видно от която на потребителя е начислена неустойка за невърнато устройство IMEI 869180044611044 в размер на 140 лева, която фактура и сума не се оспорва. Оспорванията във възражението са твърде общи и не отговарят на последващите действия на ответника.

Ответникът е върнал посоченото устройство едва на 07.02.2025г. видно от представения от самия него приемо- предавателен протокол, издаден от офис във Велико Търново т.е. признал е дължимостта на сумата и фактът, че не е върнал даденото му устройство след 4 прекратяване на договора с А1 България.

Издадена му е бележка от офиса на ищеца в ***, че на повече задължения във връзка с процесния договор към А1 България, но е отбелязано изрично, че същата не е относима към дължими съдебни разноски и др. по водени дела между страните. Във връзка с така издадената служебна бележка и представен касов бон за 11, 29 лева, както и приемопредавателен протокол, процесуалният представител на ищеца заявява, че признава плащанията и не поддържа исковата молба в частта за исканата неустойка от 140 лева, тъй като устройството е върнато в хода на процеса, както и сумата от 11, 29 лева, която също е платена в хода на процеса. Исковете са оттеглени, като производството е прекратено по отношение на тях и определението е влязло в сила по отношение на ответника, а по отношение на ищеца правото му да обжалва е в седемдневен срок от получаване на съобщението т.е. с връчване на нарочно съобщение.

По отношение на сумата от 29, 86 лева представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 151, 29 лева, то същата е дължима, доколкото по делото се установи, че са били дължими главните суми, които ответникът е заплатил в хода на процеса, съответно е върнал устройството на стойност 140 лева. Изискуемостта на 2, 29 лева върху главницата от 11, 29 лева е от 10.08.2022г. и до крайната дата 14.08.2024г. тази сума не е била платена същата е платена на 07.02.2025г. Изискуемостта на сумата от 27, 57 лева върху сумата от 140 лева е от 05.09.2022г. - датата след посочения срок за плащане 04.09.2022г. в издадената сметка, като и двете суми са претендирани с краен падеж 25.08.2024г. т.е. много преди ответникът да заплати 11, 29 лева на ищеца и да му върне устройството. Ето защо съдът намира, че сумата от 29, 86 лева мораторна лихва е дължима и следва да се осъди ответникът да я заплати.