Решение № 533 от 07.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000581 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №273/28.07.2022г., постановено по търг. д. №256/2021г. по описа на Окръжен съд П., „З.а.д.А.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на О. П. Д., с ЕГН ********** сумата от 28 450,86лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективирана в застрахователна полица №***********, сключена на 09.01.2019г., с период на покритие от 00:00:00 часа на 10.01.2019г. до 23:59:59 на 09.01.2020г., за „тотална щета“ на МПСлек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СL 500 4 matiс”, с рег. №*********, собственост на О. П. Д., причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП, станало на 27.01.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.04.2021г.- датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното му изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 28 450,86лв. до пълния претендирай размер от 30 000лв., поради извършено прихващане с неплатени вноски по застрахователния договор /втора ,трета и четвърта/ в общ размер на 1 549,14лв. „З.а.д.А.“ АД е осъдено да заплати на О.

1

П. Д. сумата от 3 211,15лв. - разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на иска. О. П. Д. е осъден да заплати на „З.а.д.А.“ АД сума в размер на 15,75лв. - разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат изплатени присъдените в полза на ищеца суми.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД А.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът е уважен над сумата от 22 682,86лв. до присъдените 28 450,86лв. Обжалва се решението и в частта, с която е прието, че началната дата на дължимото обезщетение за забава е датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2021г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно.

Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на запазените части от автомобила е 614лв. Позовава се на депозирани по делото писмени доказателства – обвързващи оферти, направени за процесния автомобил, събрани чрез Интернет платформа, с които са направени 8 броя предложения за закупуване на запазените части от автомобила на ищеца, чиято средна цена възлиза на 5 768лв. Поради това счита, че дължимият размер на обезщетението е сумата от 22 682,86лв., формиран като застрахователната сума 30 000лв. бъде намалена не само със сума за вноски по застрахователната премия в размер на 1 549,14лв., но и с осреднената стойност на запазените части, за които съществува обвързващо предложение за покупка в размер на 5 768лв. На самостоятелно основание се твърди, че застрахователят не е в забава, поради което не дължи законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, като жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.390 от КЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което искът за обезщетение за сумата над 22 682,86лв. до присъдените 28 450,86лв., както и акцесорният иск за присъждане на законната лихва, считано от датата на исковата молба, да бъде отхвърлен.

Ответник - жалбата О. П. Д. в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва изцяло въззивната жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия

2 отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.405 ал.1 от К3 и акцесорен иск по чл.409 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в настоящето – О. П. Д., се позовава на договорни отношение с ответника „ЗАД А.“ АД, произтичащи от договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ във формата на комбинирана застрахователна полица №*********** от 09.01.2019г., с период на покритие от 00:00:00 часа на 10.01.2019г. до 23:59:59 на 09.01.2020г., като първата вноска в размер на 516,38лв. от дължимата премия била платена с квитанция №********* в 14:24 часа на 09.01.2019г. Имущественото застраховане е за собствен на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СL 500 4 matiс”, с рег. №*********.

Позовава се на настъпило застрахователно събитие - на 27.01.2019г. на десен завой на път II - 86 км Б. - А. 34+ 500, водачът на собствения на ищеца лек автомобил - С.Й., загубил контрол върху управлението, поради заледен участък от пътното платно, напуснал вляво пътната лента, по която се движил, в резултат на което настъпил удар в предната лява част на автомобила в скален масив, непосредствено до пътното платно, след което колата се обърнала по таван и преустановила движението си. На 01.02.2019г. е депозирано уведомление до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е образувана ликвидационна преписка щета №*************, по която са представени съответните документи, удостоверяващи настъпването на ПТП. Извършени били два огледа на увредения автомобил от представители на ответното застрахователно дружество - един в деня на завеждане на щетата 01.02.2019г. и втори - на 11.02.2019г., за които били 3 съставени описи на увредените части. Независимо от това, на 25.02.2019г. ищецът получил писмо изх. №1-0682, с което „ЗАД А.“ АД отказва да изплати обезщетение, тъй като не е изпълнено изискването по чл.39 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“, а именно - автомобилът не е бил представен пред посочено от „ЗАД А.“ АД лице за оглед и заснемане.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективирана в застрахователна полица №***********, сключена на 09.01.2019г., с период на покритие от 00:00:00 часа на 10.01.2019г. до 23:59:59 на 09.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва така предявения иск. Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане. Относимите за въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до размера на претенцията и се основават на твърдения, че от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части от вещта, тъй като същите остават собствени на собственика на вещта. Възразено е и срещу акцесорната претенция за присъждане на законната лихва с аргументи за липса на забава от страна на застрахователя, с позоваване на разпоредбата на чл.390 от КЗ. Предявено е и евентуално възражение за прихващане с дължимия остатък от застрахователната премия в общ размер от 1 549,14лв., доколкото ищецът Д. не е заплатил втора, трета и четвърта вноска.

При така въведените твърдения и възражения от страните, съдът намира за установено следното:

Въззивната инстанция, на основание чл.272 от ГПК, препраща към подробоното изложение на фактите, съдържащо се в мотивите на първоинстанционното решение – относно легитимацията на ищеца на собственик на лек автомобил „Мерцедес“, модел „СL 500 4 matiс”, с рег.

№*********, съгласно свидетелство за регистрация, част I. Безспорно е, че правоотношенията между страните се основават на договор за имуществена 4 застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран в застрахователна полица №*********** от 09.01.2019г., със срок на действие 10.01.2019г.09.01.2020г., съгласно който договор застрахователната сума е в размер на 30 000лв. Безспорно е и настъпването на застрахователно събитие на 27.01.2019г. на път II - 86 Б. - А. 34+ 500, при което лек автомобил марка „Мерцедес“, управлявано от С.Й. е самокатастрофирал.

Установени са предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя по смисъла на чл.405 от КЗ, съгласно която разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществено застраховане, размерът на дължимото застрахователно обезщетение при констатирана „тотална щета“ – каквато в случая е констатирана и не е спорна, се определя по действителната стойност на вредата, като от дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части. /Съгласно заключението от САТЕ, стойността за възстановяване на автомобила е над 64 390лв. с ДДС, при средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП - 33 834лв., при което първата стойност надвишава 70 на сто действителната стойност и е налице тотална щета по смисъла на 390 ал.2 от КЗ/.

В случая не е спорно, че действителната стойност на вредата към момента на ПТП-то е посочената от съдебноавтотехническа експертиза средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП - 33 834лв.

Пренесен пред въззивната инстанция е спорът за размера на застрахователното обезщетение с оглед стойността на запазените части от автомобила, която следва да бъде приспадната и по-конкретно – възможността и начина, по които би могла да бъде реализирана продажбата на запазените части.

За да уважи иска в посочения размер - 28 450,86лв., първоинстанционният съд е съобразил застрахователната сума по застрахователната полица 30 000лв. и е уважил възражението за прихващане, предявено от ответника, за сумата от 1 549,14лв. - неплатени вноски по застрахователния договор /втора , трета и четвърта вноска/. Приел е, че от действителната стойност на вредата към момента на ПТП-то - средната 5 пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП - 33 834лв., следва да се приспадне само сумата от 614лв., която е стойността на изкупуване на автомобила на скрап и която е икономически целесъобразна.

Изводите на окръжния съд в тази насока се споделят изцяло и от настоящата инстанция. В заключението от съдебноавтотехническата експертиза, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло, са коментирани възможностите, както за стойността, така и за реализация на т.н. запазени части от автомобила.

Вещото лице е изчислило общата стойност на видимо запазените авточасти и агрегати на автомобила, които обаче са с неизвестно техническо състояние, на 34 273лв. Възможността обаче продавачът да получи определена парична сума за „изправни“ части, констатирани от строго профилирани специалисти, е свързана с наемане на компетентен екип за монтажно- демонтажните дейности и свързаните с тях разноски, място за съхраняване на останките на автомобила, както и търсенето на точно определени сегменти или части от него, като това във времето е неопределим процес и вероятността да се получи цялата стойност от продажбата на резервни части от погиналия автомобил е много малка и не е ясно дали те въобще биха се продали. Освен това, според вещото лице, стойността на запазените автомобилни части и агрегати не може да бъде еднозначно и категорично определена. Вещото лице е посочило и два варианта за реализация продажба на запазени части с оглед констатираната тотална щета най-често останките на автомобила се продават в комплект на автоморга или за скрап, с оглед на което при първия вариант оптималната цена, която може да се получи за цялостното изкупуване е 3 500лв., а цената при изкупуване за скрап е 614лв., която е и приетата от окръжния съд цена. Тази възможност за реализация на запазените части е действително икономически съобразна и е удачно ликвиден способ, като се съобрази констатацията на вещото лице /както в заключението, така и с разясненията, дадени в съдебно заседание/, че практически най-удачната и ползвана реализация на запазени части при тотална щета е останките от автомобила да се продадат в комплект за скрап, доколкото е неизвестно останалите възможни реализации с какво времетраене могат да се осъществят. Вследствие огледа на автомобила вещото лице заключва, че по отношение на процесния автомобил няма части, за които с категоричност може да се каже, че могат да бъдат продадени на 100% като 6 здрава част /разясненията, дадени в съдебно заседание/. От страната, носеща доказателствена тежест – в случая ответника, не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за възможност за реализация на запазените части на по-висока цена.