Решение № 1322 от 18.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Перник, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720102218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. А. Б..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Поддържа, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на услугата „дялово разпределение“ за исковия период и на падежа – 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, поради което дължи и обезщетение за забава.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 16,95 лева, представляваща ½ главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

05.2018 г. до м. 04.2020 г. за потребена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***************, таван, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 24.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3,18 лева, представляваща ½ законна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36814/2021 г. на СРС, срещу отв. Т. А. Б., както и ссрещу Р.Т.Б. – при условията на разделна отговорност.

Ответникът е депозирал срочно писмен отговор, с който оспорва исковете като недоказани. Оспорва ищецът да е предоставял процесните услуги, чиято равностойност се претендира да бъде заплатена, както и доставена топлинна енергия. Оспорва се наличието на съглашение с ответника за индивидуално измерване. Наведени са съображения, че имотът е ползва от трето лице – Р.Б., с когото ответникът е страна по висящо производство 1 за съдебна делба, поради което ответникът не е материално легитимиран по исковете.

Третото лице помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД е изразило становище за основателност на предявения иск, като в последно заседание излага нови данни, че не осъществява услугата „дялово разпределение“ за процесния имот.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане цената на услуга „дялово разпределение“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

В настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., действали през процесния период.

Видно от приложените доказателства, същите са публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на *****. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.

2 на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото не е спорно, а от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници, постановление за вписване на възбрана, искова молба за допускане до делба, се установява, че съсобственици на процесния имот, находящ се в ***************, при равни квоти са Р.Б. и Т. Б., придобили имота по наследство от Т.С.Б. и А.Б. (Р.Б. – като техен син, а ответникът Т. А. Б. – техен внук, придобил идеалната част по право на заместване от сина на починалите и свой баща – А.Т.Б., починал на ******** ). На 27.12.2001 г. Р.Б. е депозирал до ищцовото дружество /с предишно наименование „Т.Р.

София-Изток“/ заявление да бъде открита партида на негово име за процесния имот – досега водена на името на потребителя А.А.Б.

По аргумент от цитираните тълкувателни разяснения на ТР № 2/2017 г., и доколкото след придобиването на имота в режим на обикновена съсобственост по наследство с ответника, трето неучастващо по делото лице – Р.Б., е депозирал заявление за откриване на индивидуална партида на негово име за процесния имот и партидата на практика се води на негово име (видно от извлечението по сметки), съдът намира, че в процесния случай налице е индивидуален договор между трето, неучастващо по делото лице – Р.Б. и ищцовото топлопреносно предприятие. При наличие на индивидуален договор, сключен с трето лице, единствено той е легитимиран да заплаща задълженията за доставка на топлинна енергия, като исковете срещу ответника Т. Б. следва да бъдат отхвърлени поради липса на пасивна материална легитимация.

В допълнение, следва да се добави и че не се установява пълно и главно действителното предоставяне на услугата „дялово разпределение“ по описания от ищеца начин от фирмата „Техем Сървисиц“ за процесния период и в посочения размер.

В случая е налице представен договор, подписан между третото лице помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД и представител на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата „дялово разпределение“. В тази връзка е представен и протокол от Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решението им за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ именно от страна на „Техем Сървисиз“ ЕООД, като представител за процесния имот на Общото събрание е присъствал Р.Б. /л. 16 СРС/. Налице е и договор от 29.07.2015 г. /л. 32 и сл. на СРС/ с предмет предоставяне на услугата „дялово разпределение“ СЕС между ищеца и третото лице помагач за сгради в режим на етажна собственсост в *****, съгласно Приложение № 1 към договора /чл. 1 и чл. 2 от същия/, но приложението или извлечение от приложението не е представено по делото.

Същевременно въпреки няколкократно предоставената възможност, третото лице помагач не е представило по делото относими доказателства във връзка с услугата, която ищецът твърди, че именно ТЛП е осъществявало в процесния период. Нещо повече, в молбата, депозирана на 26.10.2023 г. ТЛП изрично е посочило, че не извършва услугата „дялово разпределение“ за процесния топлоснабден имот, въпреки твърденията на ищеца.

В тази връзка не се установява пълно и главно действителното предоставяне на услугата „дялово разпределение“ по описания от ищеца начин от фирмата „Техем Сървисиц“ за процесния период и в посочения размер.

В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези 3 последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.

Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – качеството на ответника на „потребител на топлинна енергия“, както и относно извършването на услугата „дялово разпределение“ по посочения в исковата молба начин, за неосъществил се.