Решение № 419 от 12.10.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 206/2026
- Вид
- Решение № 419
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 153 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 419 гр. Пещера, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100206 по описа за 2026 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Профи кредит България“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, **,чрез пълномощник юрк.С. , против ответника Н. Д. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,***, в която твърди, че на 26.07.2024 година между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № 40027248465,по силата на който ищецът в качеството му на кредитодател предоставил в заем на ответника в настоящото производство ,в качеството му на кредитополучател заем в размер от 600 лева (306.76 евро)за срок от 11 месеца, при договорен ГПР от 48.07%;ГЛП от 40.90% ,при дневен лихвен процент от 0.11% като общото задължение на кредитополучателят по договора е в размер на 717.52 лева (366.86 евро).Твърди се още ,че ответникът закупил и пакет от допълнителни услуги:“Фаст“ за сумата от 270 лева (138.05 евро) и „Флекси“ за сумата от 330 лева(168.73 евро) като общото задължение по договора за кредитополучателят възлизало на 1317.52 лева(673,64 евро),което следвало да се издължи на вноски ,всяка в размер от 119.87 лева (61.24 евро).Сочи се още ,че възнагражденията за поисканите и закупени допълнителни услуги ставали изискуеми с подписването на ДПК и се разсрочвали за срока на договора ,на равни месечни вноски и се добавяли към месечната вноска за погасяване на 1 кредита.Сочи се още ,че при сключване на договора кредитополучателят – ответник в настоящото производство пожелал да сключи и застраховка по кредита към „Уника живот“АД, с премия от 6.84 лева,което било одобрено от кредитора и сумата от 6.84 лева била преведена от кредитодателят към ЗК“Уника Живот“ АД.Твърди се още ,че съгласно договора заемната сума е била преведена на кредитополучателя, чрез системата Easy Pay на 26.07.2024 година.Твърди се още ,че ответникът в настоящото производство в качеството му на кредитополучател не изпълнил задълженията произтичащи от процесния договор,поради което ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 от ГПК,въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 979/2025 година,приключило с издаване на заповед за изпълнение срещу ответника като съдът е отхвърлил заявлението на дружеството за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лева (138.04 евро)и възнаграждение за допълнителна услуга Флекси в размер на 330 лева(168.73 евро).
Заповедта била връчена на длъжника,от който в законоустановения срок е постъпило писмено възражение и това мотивирало правния интерес на ищеца да установи вземането си като в настоящото производство сумата от 30 лева –неплатени такси по Тарифа за извън съдебно събиране на вземането начислена на 30.08.2024 година и неплатена такса по Тарифа за извън съдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита в размер на 400 лева,начислена на 14.11.2024 година не се претендират от заявителя.
Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Н. Д. Д. , че същият дължи на ищеца сумата от 306.76 евро(600 лева),представляваща неплатена главница по договора,ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане;сумата от 60.09 евро(117.52лева),представляваща договорено възнаграждение,за периода от 15.08.2024 година до 15.06.2025 година;сумата от 123.42 евро(241.39 лева),представляваща мораторна лихва ,за периода от 16.08.2024 година до 19.11.2025 година.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 138.05 евро(270 лева),представляваща възнаграждение за закупена услуга“Фаст“ и сумата от 168.73 евро(330 лева),представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси,ведно със законната лихва ,считано 2 от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.Претендира се заплащане на разноски в настоящото и исковото производство.В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът, чрез процесуалния си представител адв.А. е депозирал писмен отговор ,в който сочи ,че действително между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № 40027248465 от 26.07.2024 година при посочените в исковата молба параметри като оспорва реалното предоставяне на земната сума на кредитополучателя.Сочи още ,че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност по кредита.Излага подробни съображения като моли да се отхвърлят предявените искове.Претендира и присъждане на разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване .с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : Искане за отпускане на кредит;декларации;договор за потребителски кредит №40027248465 от 26.07.2024 година,ведно с общи условия;погасителен план; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация се установява ,че на 26.07.2024 година между “Профи кредит България“ЕООД гр.София и Н. Д.
Д. от гр.Пещера е сключен договор за потребителски кредит №
40027248465,по силата на който дружеството в качеството му на заемодател е заело на Д. в качеството му на заемател сумата от 600 лева ,срещу задължението на последната да върне заетата сума за срок от 11 месеца, чрез вноска всяка в размер от 65,23 лева, с годишен лихвен процент от 40.90% и с годишен процент на разходите от 48.07 % или общо задължение от 715.52 лева.Уговорена е било още ,че по поискана и закупена от кредитополучателят допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекс“ се дължи от кредитополучателят и възнаграждение за закупената услуга „Фаст“ в размер на 270 лева и за възнаграждение за закупената услуга „Флекси“ в размер на 330 лева ,като са платими заедно с месечната погасителна вноска.В този случай общото задължение по кредита възлиза на 1317.52 лева.Нераздела 3 част от договора е и погасителен план разписан от страните по договорното правоотношение ,в който са посочени броя,размера и падежа на всяка погасителна вноска,включваща:част от главницата,лихвата и размер на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги.На кредитополучателят е бил връчен Стандартен европейски формуляр,в който са описани параметрите на договора за потребителски кредит ,ведно с допълнителна преддоговорна информация за допълнителнити услуги“Фаст“ и „Флекс“ Установява се още ,че преди подписване на договора за предоставяне на потребителски кредит кредитополучателят е отправил до кредитора искане за отпускане на потребителски кредит,в което е отразил искане за допълнителни възможности“Фаст“ и „Флекси“.
От приобщеното към делото ч. гр. дело №979/2025 година по описа на Районен съд-Панагюрище се установява ,че същото е образувано по заявление на „Профи кредит България“ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. Д. Д. от гр.Пещера за сумата от 600.00 лева,представляваща неплатена падежирала главница ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на заявлението до окончателното изплащане;за сумата от 117.52 лева,представляваща договорена лихва за периода от 15.08.2024 г. 15.06.2025 г.;за сумата от 270.00 лева,представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,ведно със законната лихва върху нея ,считано от 20.11.2025 г. ;за сумата от 330.00 лева,представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси,ведно със законната лихва ,считано от 20.11.2025 година ; за сумата от 400 лева ,представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит;за сумата от 30.00 лева ,представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;за сумата от 241.39 лева ,представляваща мораторна лихва ,за периода от 16.08.2024 г. 19.11.2025 г. Претендирани са и направените по делото разноски.С разпореждане инкорпорирано в заповед № 613/24.11.2025 година постановено по ч.гр.дело № 979/2025 година по описа на РСПанагюрище е разпоредено длъжникът Н. Д. Д. да заплати на кредитора „Профи кредит България“ЕООД гр.София следните суми:сумата от 600 лева, представляваща главница - неплатена падежирала главница до края на срока на договора за периода от 15.08.2024 г. до 15.06.2025 г., ведно със законната 4 лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;сумата от 117,52 лева, представляваща договорна лихва (неплатено падежирало договорно възнаграждение ), за периода от 15.08.2024 г. до 15.06.2025 г.;за сумата от 400 лева, представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит;за сумата от 30 лева, представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;за сумата от 241,39 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.08.2024 г. до 19.11.2025 г., както и направените в производството разноски,в това число д.т. от 23,61 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 55,88лева(съобразно уважената част от заявлението), като с Разпореждане №1147/24.11.2025 година постановено по делото съдът е отхвърлил заявлението, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „**, вх. В, В ЧАСТТА, с която се поискано издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Д. Д., с ЕГН **********, за следните суми:
270,00 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 15.06.2025 г.; и за сумата от 330,00 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 15.06.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника като в указания от съда срок от същия е постъпило възражение.
С определение № 740 от 22.12.2025 година съдът е указал на заявителя за правото му в едномесечен срок от съобщението да заяви иск ,с който да установи вземането си ,което е било връчено на същия на 29.12.2025 година и на 06.01.2026 година е депозирана исковата молба предмет на настоящото производство.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в заключението си сочи,че при извършената от него проверка установил,че на 26.07.2024 година „Профи кредит България“ЕООД е наредило паричен превод от 593.16 лева към „Изи пей“ в полза на Н. Д. Д. с основание договор 40027248465 и от същата дата „Профи кредит България“ЕООД е наредило паричен превод към „Уника“ за сумата от 6.84 лева с основание“застраховка защита на кредита40027248465.Според вещото лице при извършената от него проверка е установил,че в процесния договор е вписан ГПР от 48.07%,но ако в него се включи и възнаграждението за допълнителните услуги:“Фаст“ и „Флекси“ 5 то ГПР ще е в размер от 499.67 %.Вещото лице е установило ,че по договора не са извършвани плащания от страна на кредитополучателя.
Заключението е прието в с.з и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр.чл.9 ЗПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД.В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем,размера на задължението,настъпването на падежа.В тежест на ответника е да докаже ,че е изпълнил задължението си.
От събраните по делото доказателства се установи ,че искът е предявен в указания от съда месечен срок ,поради което същият е допустим ,а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
По делото страните не спорят за обстоятелството ,че на 26.07.2024 година между “Профи кредит България“ЕООД гр.София и Н. Д. Д. от гр.Пещера е сключен договор за потребителски кредит № 40027248465,по силата на който дружеството в качеството му на заемодател е заело на Д. в качеството му на заемател сумата от 600 лева ,срещу задължението на последната да върне заетата сума за срок от 11 месеца, чрез вноска всяка в размер от 65,23 лева, с годишен лихвен процент от 40.90% и с годишен процент на разходите от