Решение № 23 от 10.01.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4556/2023
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 10.01.2024
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Перник, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720104556 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Л. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 901,85 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата 132,21 лв. – мораторна лихва за периода от 08.08.2013 г. до 11.08.2013 г. и сумата 125,00 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.11.2015 г. по ч.гр.д. № 06594 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 64/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 64/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че след връчване на ПДИ на длъжника от 05.03.2018 г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради което същото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземанията са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който изразява становище, че дългът е отписан и дружеството не търси принудителното изпълнение на 1 вземанията, поради което за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. Прави признание на исковете съобразно чл. 237 ГПК и моли при присъждането на разноски да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава исковете и моли за постановяване на решение съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната норма, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Следователно искане за постановяване на решение при признание на иска може да направи ищецът, а не ответникът. В случая ищецът не е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради което съдът следва да постанови решението при преценка на събраните по делото доказателства.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи принудително поради изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителния лист. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че за начало на давностния срок следва да се вземе 2 предвид датата на издаване на изпълнителния лист – 04.11.2015 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсването на давността, включително чрез искане за извършване на изпълнителни действия, направено в молбата за образуване на изп.д. № 64/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.. С оглед изложеното, съдът приема, че давностният срок е започнал да тече на 04.11.2015 г. и не е бил прекъсван. Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 04.11.2015 г. следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на 12.01.2021 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. На първо място, следва да се отбележи, че за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е ирелевантно дали решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК, а дали са налице двете кумулативни предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч.гр.д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноски се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.
В случая не само че не са предприети действия по принудително събиране на вземанията след изтичане на погасителната давност, но и с молба с вх. № 4577 от 25.09.2023 3 г. при ЧСИ С.Д. ответникът е напрваил искане за прекратяване на изп.д. № 64/2016 г. по описа й. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Относно твърденията на ищеца, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е отговорил в срок на заявлението му за отписване на задълженията, следва да се отбележи, че това обстоятелство е ирелевантно, както и дали задълженията са отписани от счетоводството на ответника. Задълженията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и ищецът може да ги плати доброволно без значение как са заведени в счетводстовто на ответника. От значение за преценката дали ответникът е дал повод за предяване на иска е обстоятелството предприел ли е действия по принудителното им събиране след изтичане на погасителната давност.
В случая такива действия не се установяват, като в исковата молба изрично се признава, че не са извършвани в продължение на повече от пет години преди завеждане на делото. При това положение ищецът е могъл да отправи искане за констатиране от съдебния изпълнител с постановление прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случай, че ищецът е избрал да предяви иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение на вземанията, въпреки че не е предприел действия по принудителното им събиране след изтичане на давностния срок, и той е признал иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 901,85 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата 132,21 лв. – мораторна лихва за периода от 08.08.2013 г. до 11.08.2013 г. и сумата 125,00 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.11.2015 г. по ч.гр.д. № 06594 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник и образувано изп. д. № 64/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4