Решение № 598 от 29.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Варна, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110200255 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В. П. В. от гр. Добрич, ЕГН **********, против НП № 21-0819004844 от 19.11.2021год. на Началника на група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, с което са му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от НК и глоба в размер на 500лв. на основание чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 101, ал.3 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено като основните му възражения са свързани с нарушението по пункт ІІ от НП. Сочи, че посочената като нарушена норма по този пункт – чл.

101, ал.3 от ЗДП не съдържала състав на самостоятелно нарушение, а само сочела неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия. Отделно от това навежда твърдения за това, че в АУАН и НП при описание на това нарушение не се съдържали констатации дали неизправността била възникнала по време на движение или била налична отпреди, т.е. не бил описан съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението.

Сочи, че посочването като самостоятелно нарушение на нормата на чл. 101, ал.3 от ЗДП водело нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН – не били посочени точните разпоредби които били нарушени и това нарушавало правото му на защитата.

В съдебно производство въззивникът се представлява от упълномощен 1 защитник, който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент допуснати съществени нарушения на процес. правила тъй като въззивникът бил санкциониран за нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДП която норма не съдържала конкретно правила за поведение. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата, сочи, че нарушението е безспорно и категорично доказано, както и че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение от ответната страна моли да бъде присъдено такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.11.2021год. въззивникът управлявал т.а. „Фиат Дукато“ с рег.№ ТХ 6102АТ по бул. „Осми Приморски полк“ в гр.Варна, в посока кв.

„Виница“ когато около 11:58ч. на КПП Стадиона бил спрян за проверка от екип на сектор ПП при ОД МВР Варна, в който участвал св. Е.Г.. В хода на проверката контролните органи установили, че въззивникът е без поставен предпазен колан, както и че нито един от източниците на стоп-светлините на МПС-то не работи. Преценено било, че се касае за опасна техническа неизправност.

На място на въззивникът бил съставен АУАН № 536823/05.11.2021год. за това че управлява собствения си товарен автомобил като по време на управление не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобила, както и че управлява МПС с опасна техническа неизправност – не функционират (не светят) всички светлинни източници на предвидените стоп-светлини на автомобила. Като нарушени законови норми в АУАН били посочени нормите на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и чл. 101, ал.3 от ЗДП.

Актът бил надлежно и подписан от въззивника без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 19.11.2021год., въз основа на акта било издадено атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 137а, и чл. 101, ал.3 от ЗДП и му наложил съответните наказания за първото нарушение – глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП и за второто нарушение – глоба в размер на 500лв. на основание чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДП.

2

Описаната по-горе фактическа обстановка, която поначало не се оспорва от въззивника съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както гласни – показанията на св. Е.Г., така и писмените такива приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК като всички доказателства са непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на въззивника да разбере извършването на какви деяния са му вменени и да организира адекватно защитата си срещу това обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение, че нито в АУАН и нито в НП било посочено кога била възникнала неизправността. Очевидно е, че при спирането на МПС за проверка е невъзможно да се установи кога са спрели да функционират стоп светлините му и какво разстояние е изминато след настъпване на неизправността. По.важното обаче е друго, а именно че моментът на настъпване на конкретната неизправност е без правно значение за отговорността на водача, тъй като приложената санкционна норма предвижда наказание за всяко лице, което управлява технически неизправно ППС при констатирани опасни неизправности. С други думи за ангажиране на адм.наказателната отговорност на водача е достатъчно съответната неизправност обективно да съществува и да бъде констатирана от контролните органи, независимо кога е настъпила. Моментът на настъпване на неизправността би имал значение ако са констатирани незначителни или значителни неизправности, при които ако са възникнали по време на движение нормата на чл. 101, ал.2 от ЗДП дава възможност на водача да придвижи превозното средство на собствен ход до мястото на което да бъдат отстранени. Ал.3 на чл. 101 от ЗДП обаче изрично изключва такава възможност при опасни неизправности, поради което и отговорността за управление на ППС при наличие на опасни неизправности възниква винаги, когато бъдат констатирани такива. От друга страна описаната в АУАН и НП неизправност следва винаги да се характеризира като опасна такава съобразно т.4.3.1, б. „а“ от таблицата към Приложение 5, част І, т.2 от Наредба Н-32от 16.12.2011год., като това е изрично посочено и в двата документа – посочено е, че въззивникът е управлявал товарен автомобил с опасна техническа неизправност. Следва да бъде посочено още, че защитата 3 се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, поради което и за каквото и да било нарушено право на защитата, за неяснота досежно това за какво деяние е ангажирана отговорността на въззивника и дума не може да става.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон водещи до отмяна на НП.

По приложението на материалния закон.

По т.1 от НП.

Досежно първото вменено във вина на въззивника нарушение – за това, че е управлявал МПС без поставен предпазен колан, съдът с оглед на събраните по делото доказателства счете, че материалния закон е приложен правилно.

С тази част на НП на въззивника е наложена санкция за нарушение нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП. Тази норма вменява в задължение на водачите на МПС, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

По делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на св.

Г. се установява, че МПС-то управлявано от въззивника е било оборудвано с предпазен колан, както и че го е управлявал без да е поставил колана си.

Ано е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП доколкото точно тази норма предвижда наказание за водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В случая наложеното на въззивника наказание е предвидения в закона фиксиран размер – глоба в размер на 50лв., поради което и НП не се нуждае от корекция в тази му част като и съда, както очевидно и АНО счита, че това нарушение не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не е маловажно.

Нарушението е типично и не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите нарушение от този тип. НП в тази му част се явява законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.

По т.2 от НП.

С тази част на НП на въззивника е наложено наказание съобразно нормата на чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДП. Посочената норма предвижда санкция за лице, което управлява технически неизправно ППС, при констатирани опасни неизправности.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.

Съгласно нормата на чл. 101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата 4 изправност на пътните превозни средства.

Съгласно §1, т.13 от ДР на цитираната наредба " Неизправности" са технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, установени при периодичния преглед за проверка на техническата изправност.

Видно разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредбата неизправностите са категоризирани в три отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности като съгласно ал.4 на същия член от наредбата опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда.

Съгласно изр. 2 от същата алинея при установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване.

Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5, Част І, т.2 („Съдържание и методи на проверка. Оценка на неизправностите на превозните средства“) на Наредбата. Според т.4.3.1 , б.“а“ от таблицата към Приложение 5, Част І, т.2 от Наредбата случаите, когато всички светлинни източници на стоп светлините не функционират, се класифицират като опасна неизправност.

Аналогична по смисъл дефиниция на понятието „опасни неизправности“ се съдържа и в нормата §6, т. 73 от ДР на ЗДП. Съгласно тази разпоредба Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

От показанията на св. Г. се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката не са функционирали всички светлинни източници на стоп светлините на управляваното от въззивника МПС, поради което и в НП правилно е констатирано наличието от обективна страна на административно нарушение. Съдът намира и че нарушението е извършено виновно. При проверката въззивникът не е твърдял, че съществуването на тази неизправност не му е била известна. Такива твърдения не са наведени и в жалбата, като не са събрани и и данни той да не е знаел, че стоп светлините не функционират, поради което и съдът приема, че нарушението е осъществено и от субективна страна. Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности, какъвто е и настоящия случай.