Решение № 595 от 12.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Благоевград, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210101223 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№1223/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. Л., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград, ЕИК 811047831, представлявано от управителя М***, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:

-Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г. и за отмяна като незаконосъобразни на Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г. и Заповед №ЛС-01-39/24.03.2026г.

-Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „Ръководител на КИП и А“, с код по НКПД: 1219-6019, в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД

-Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2074.42 евро за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 25.03.2026г. до 06.04.2026г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищецът заемал длъжността „Ръководител на КИП и А“, с код по НКПД: 1219-6019, в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.

Сочи се, че със Заповед №ЛС-06-13/05.02.2026г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, издадена на основание чл.193, ал.1 от КТ, му бил определен тридневен срок за представяне на обяснения относно „регистрирани чрез системата за контрол на достъпа /двустранен двупосочен 1 турникет и врата/ закъснения за работа с повече от 1 час на следните дати – 23.01.2026г., 26.01.2026г., 27.01.2026г., 28.01.2026г и 29.01.2026г., посочени в приложената към заповедта справка“. Със Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, на основание чл.187, ал.1, т.1, пр. първо от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.1, пр. първо от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл.188, т.3 от КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в закъснение за работа с не по-малко от 1 час на 23, 26, 27, 28 и 29.01.2026г. Констатираното нарушение било прието за установено от справка в електронната система за контрол на достъпа до сградата, като ищецът се бил чекирал с картата си в системата за контрол на достъпа не в установеното начало на работния ден, а със съответно закъснение повече от един час. Със Заповед №ЛС-0139/24.03.2026г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, предвид наложеното със Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г. дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовото правоотношение на ищеца за заеманата от него длъжност било прекратено.

Ищецът оспорва като незаконосъобразни Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и Заповед №ЛС-01-39/24.03.2026г. за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Отрича да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди, че от няколко години полага грижи за болен /с два инсулта/ родител, при което сутрин изпълнява хигиенни процедури, процедури по рехабилитация и раздвижване, хранене и даване на лекарства, за което преди години бил уведомил работодателя, който дал своето съгласие с уговорката ищецът стриктно да изпълнява служебните си задължения по поддръжка на обектите, включени в АСУК.

Горните обстоятелства представлявали обективни, извинителни причини за закъсненията за работа.

На следващо място се твърди, че ищецът периодично изпълнявал обход на обектите, включени в АСУК, район Благоевград, който извършвал с личния си велосипед във време, което не се отчитало от системата за контрол на достъпа, на посочените дати и в посоченото време, в което се твърди да е закъснял с повече от 1 час.

Сочи, че винаги е изпълнявал своите трудови задължения добросъвестно, качествено, в срок, с дължимата грижа и професионално, при спазване на нормативната уредба, включително при съблюдаване на всички вътрешни правила, актове и в интерес на дружеството и службата. През последните две години разработил програмно осигуряване (на базата на последно поколение индустриални програмируеми контролери (PCL) и прототип табла автоматика (ТА) за управление на технологични процеси на обекти от водоснабдителната система с възможност за включване в АСУК; цялата дейност по обучение и изработване на прототип ТА финансирал със собствени средства; с одобрение на управителя и съфинансиране на „ВиК“ ЕООД на базата на разработен от него проект през 2025г. били въведени в експлоатация и включени за дистанционно управление и контрол нови обекти към модул АСУК - Гоце Делчев от водоснабдителна група ПСПВ С*** - с.В***. Още в писмените си обяснения изложил твърдения за разработван модул за централна станция с ново поколение SCADA система; консултации за курсове и online обучение, провеждани от ищеца, обичайно в извънработно време, време, което също не се отчитало от системата за контрол на достъпа, но реално било в интерес на 2 изпълнение на служебните задължения.

Твърди се, че ищецът често не ползвал регламентираните почивки в рамките на работния ден, както и работил след установеното от работодателя работно време.

Поради това се настоява, че наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, съгласно критериите по чл.189, ал.1 от КТ.

Навежда се, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не била мотивирана, издадена в нарушение на чл.193 и 194 от КТ – без да му бъдат изискани обяснения и извън регламентираните срокове, както и без предварително разрешение на ИТ като работник, ползващ се от предварителната закрила по чл.333 от КТ - страдащ от болест, включена в наредба на министъра на здравеопазването, и без съгласие на синдикален орган.

В отговора на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни.

Твърди се, че от 2002г. ищецът работи по трудово правоотношение в ответното дружество (Трудов договор №141/3.06.2002г.), а от 2016г. заема длъжността „ръководител на Отдел КИП-А“ към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград, съгласно Допълнително споразумение №ЛС-01-130/8.08.2016г.

На 25.03.2026г. на служителя било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №ЛС-06-19/24.03.2026г., а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №ЛС-06-39/24.03.2026г., считано от 25.03.2026г. В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание ясно и изрично било посочено какво е нарушението, за което е наложено дисциплинарното уволнение на ищеца, а именно - закъснения за работа с не по-малко от 1 (един) час, осъществени на 23, 26,27,28 и 29 януари 2026г. Нарушението на трудовата дисциплина било установено от служителката П***, изпълняваща функцията на ръководител на Отдел „Човешки ресурси“ в дружеството.

Твърди се, че с цел осъществяване на контрол върху изпълнението на трудовите задължения на работниците/служителите, в дружеството бил въведен контролно-пропускателен режим и се утвърдила практиката в началото на всеки месец управителят да бъде информиран за нарушенията на работното време от работници/служители, чрез представяне на справки от електронната система. На 3.02.2026г. служителката П*** направила справка в системата и установила, че г-н Л. е извършил множество закъснения за работа с повече от 1 час в периода 23-29 януари 2026г. Установеното работно време за служителя било с нормална продължителност от 8 часа, а установеното начало на работния ден започвало в 8:00 ч., съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието (чл.6 и чл.7 от ПВТР). Ищецът разполагал с карта за достъп до работното му място, като същият бил декларирал, че е запознат със задължението си да използва картата винаги при пристигане и напускане на работното място в началото, по време и в края на работния ден, видно от подписната от него Декларация за получаване, използване и връщане на карта за достъп от 19.01.2026г.

Сочи се, че процесното нарушение било установено със Справка от електронната система за контрол на достъпа до сградата, където се намира 3 работното място на служителя, от която било видно, че Г. Л. се е чекирал с картата си в системата за контрол на достъпа (двустранен двупосочен турникет и врата) не в 8:00 ч., което е установеното начало на работния ден, а със закъснение в посочените дни с повече от един час. От справката било видно, че на 23, 26, 27, 28 и 29 януари 2026г. ищецът е закъснял с повече от 1 час за работа, тъй като същият се е чекирал в системата, както следва:

-На 23.01.2026 г. (петък) в 09:44 ч.;

-На 26.01.2026 г. (понеделник) - 10:07 ч.;

-На 27.01.2026 г. (вторник) -09:51 ч.;

-На 28.01.2026 г. (сряда) - 09:58 ч.:

-На 29.01.2026 г. (четвъртък) - 09:54 ч.

С оглед на констатираните нарушения, служителката П*** изготвила и депозирала до работодателя Доклад с №РД-13-10-1/05.02.2026г., в който било описано извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца. Във връзка с доклада на г-жа Г***, на 5.02.2026г. работодателят направил запитване до охранителната фирма, обезпечаваща контролно-пропускателния режим, от която следвало да се представят видеозаписи от пристигането на работа на ищеца в посочените дни. На 09.02.2026г. Е*** - управител на охранителна фирма „ЕИО СЕКЮРИТИ“ ЕООД, депозирал Доклад с №РЛ-13109/09.02.2026г., с който било потвърдено чрез съответните видеозаписи, че на посочените дати Г. Л. се е чекирал със закъснение на контролнопропускателния пункт. В тази връзка информацията, установена от Справката от електронната система за контрол на достъпа до сградата, се потвърждавала и със съответните видеозаписи.

Оспорват се като неверни твърденията на ищеца, че имал уговорка с работодателя да идва по-късно на работа заради полагани грижи за болен родственик. Твърди се, че подобна уговорка не съществува. Твърди се, че в дружеството нито е постъпвала молба от г-н Л. в тази връзка, нито са представяни доказателства за твърденията му, че се грижи за болен член от семейството, което да налага всекидневните му закъснения за работа.

Работодателят не бил давал съгласието си и не бил издавал заповед, с която да определи различно начало на работния ден за ищеца.

Оспорва се твърдението на ищеца, че по време на закъсненията за работа служителят всъщност е извършвал обход с велосипед на обекти в АСУКрайона на Благоевград. От приложената длъжностна характеристика било видно, че ищецът нямал задължения да охранява въпросните обекти.

Посочената дейност била от компетентността на други служители.

Работодателят не бил издавал заповед, с която възлага на ищеца да извършва подобни действия.

Оспорват се доводите на ищеца, че заповедта не е мотивирана, че от ищеца не били изискани обяснения, че се бил ползвал от предварителна закрила.

Твърди се, че на 05.02.2026г. на ищеца била връчена Заповед №ЛС-0603/5.02.2026г., издадена по реда на чл.193, ал.1 от КТ, с която от служителя били поискани писмени обяснения за извършените нарушения. С цитираната заповед на ищеца била връчена и Декларация по чл.333 от КТ, с която същият следвало да декларира наличие на заболяване или друго основание, на което се ползва с предварителна закрила. Ищецът отказал да попълни декларация, което било удостоверено с подписите на двама свидетели, като заявил, че няма нищо за деклариране. Ищецът не бил предоставил медицински документ на 4 работодателя, с който да установи наличие на болест, определена в Наредба №5 към датата на прекратяване на трудовия договор. Същият нямал качеството и на синдикален лидер, ползващ се с предварителна закрила.