Решение № 341 от 10.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500188 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на подадената от името на „А.“ АД- гр.Л. чрез пълномощника му - адвокат Д. Ц. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 568/24.10.2022 г. по гр.д. № 820/2022 г. на ГОРС/ поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с решение от 12.01.2023 г./ , с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на И. А. Х. , извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 195, чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.1 от КТ със заповед № 1082/22.03.2022 г. на изпълнителния му директор , възстановен е на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ на предишната работа на длъжността „машинен оператор металообработващи машини“ и дружеството е осъдено да му заплати сумата 7034,04 лева , представляваща обезщетение за това , че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 23.03.2022 г. - 23.09.2022 г. заедно със законната лихва , считано от 12.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 316,54 лева , представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 6 дни / 1 ден- за 2021 г. и 5 дни- за 2022 г./, с молба да бъде изцяло отменено, исковете отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени направените по производството разноски .

Изложени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради пренебрегнати и погрешно преценени доказателства , установяващи обстоятелства , годни за правните изводи , че ищецът е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в три закъснения и преждевременни напускания на работата в един календарен месец: на 15,16 и 17 март- за повече от 1 час , без да е подал надлежна молба за почасов отпуск за въпросните дни/ свидетелските показания на прекия му ръководител и на лицето, изпълняващо длъжността „Човешки 1 ресурси“; подадената молба за отпуск за 14.03.2022 г. е поправяна на няколко места и се появява едва когато са му поискани обяснения по реда на чл.193 КТ ; че няма оттегляне на тази молба ; няма подадена молба за прекъсване н отпуска на 14.03.2022 г. ; че е налице пълно съвпадение на неговия случай с обстоятелството , че за същите три дни и други работници не са спазили работното време с два часа на ден при отсъствието на прекия им ръководител ; че всички си признават , че не спазват работното време и неспазването е установено с въведената електронна система/ и работодателят точно е приложил нормата на чл.189 от КТ относно съответствието на тежестта на наказанието с тежестта на дисциплинарното нарушение / а не обратно- както е приел съда/, още повече , че за него като вид е предвидено в самия закон / чл.190, ал.1, т.1 от КТ/ да се санкционира с дисциплинарно уволнение. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се дължи, когато заповедта за дисциплинарно уволнение отменена и работникът или служителят е възстановен на предишната работа, защото тогава не би се считало , че трудовото правоотношение е прекратено по смисъла на чл. 224, ал.1 КТ. Ако искът за отмяна на уволнението бъде отхвърлен , то тогава биха настъпили последиците на прихващането между вземането на „А.“ АД за изплащане на обезщетение по чл.221, ал. 2 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и задължението му към ищеца по чл.224, ал.1 КТ- с погасителен ефект до размер на по- малката от двете суми.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът по жалбата / ищец по делото / чрез пълномощника си адвокат О. Н. от ВТАК е подал писмен отговор , съдържащ доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния закон. Претендира присъждане на направените пред въззивната съдебна инстанция разноски.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва жалбата.

Съдът след като ги изслуша и прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Съдържанието на жалбата изисква цялостно въззивно преразглеждане на трудовоправния спор- чл.269, изр.2-ро ГПК.

Предявени са искове , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. с чл.225, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди , че по силата на трудов договор № 1082/01.03.2011 г. е изпълнявал длъжността „ машинен оператор металообработващи машини“при „А.“АД – гр.Л.. Със заповед № 1082/22.03.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството , връчена му на същата дата , с която в резултат на наложено му на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.1 от КТ дисциплинарно наказание“уволнение“ е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ. Оспорва законосъобразността й въз основа на обстоятелствата , че изводите, изложени в мотивната част на заповедта са противоречиви и объркващи съпоставени със сведенията за фактите, вменени му като нарушение на трудовата дисциплина / записано е , че по график нощната смяна започва в 05.30 часа и завършва в 14.00 часа/ времеви период , който се отнася за първа смяна/ , а едновременно с това е посочено , че на 15.03.2022 г. , 16.03.2022 г. и 17.03.3022 г. преждевременно, т.е. преди завършване на работната смяна е напуснал работното си място в 14.01. часа, 14.02 часа и в 14.02. часа /; поискал е ползването на 1 ден от редовния си платен годишен отпуск за 14.03.2022 г. и му е разрешен , като е имал уговорка с прекия ръководител на подразделението да не го ползва/ в смисъл да го отработи за пълните 8 часа/ , а вместо това в следващите три дни да се явява на работа за първа смяна с известно закъснение , съответно с 02.09 часа , 02.10. часа и 02.05 часа , или общо 06.24 часа; наложеното му наказание е неоправдано тежко и несъобразено с повелите на чл. 189, ал.1 КТ , защото преди това никога не е допускал каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина и работодателят не е преценил и обсъдил всички останали обстоятелства, 2 свързани с това дали са настъпили и дали е било възможно да настъпят вредни последици за предприятието , както и субективното отношение на работника – умишлено произволно ли е закъснял или след съгласуване с прекия ръководител на подразделението , в което работи; незаконосъобразно е да бъдат обединени в един акт/ документ/ предоставените на работодателя от закона права като издаде една заповед с два диспозитива: за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли съда да постанови решение , с което да признае за незаконно и отмени уволнението , да го възстанови на предишната работа , да осъди дружеството- работодател да му заплати обезщетение в размер на сумата от 7034,04 лева за времето през което е останал без работа вследствие на това уволнение , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на сумата от 316, 53 лева за 6 дни неползван платен годишен отпуск.

Ответникът чрез горепосочения си пълномощник оспорва предявените искове и моли да претърпят отрицателна санкция на отхвърляне като неоснователни с присъждане на направените по производството разноски.

Разполагал е като работодател със субективното право да наложи на ищеца найтежкото дисциплинарно наказание и го е упражнил по надлежен /правомерен начин, тъйкато описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е установен в процедурата по чл. 193, ал.1 КТ факт с данните от електронната система за регистриране на влизането и излизането на работниците в/от предприятието , взетите писмени обяснения от ищеца , другите извършили същото нарушение работници / които са наказани на същото законно основание /, прекия им ръководител . Няма подадена по съответния нормативен ред молба за отпуск за няколко часа от работните смени в конкретните три дни, нито е дадено съгласие от работодателя за констатираните отсъствия. Тежестта на наказанието съответства на тази на нарушението на трудовата дисциплина , защото самият закон предвижда , че за този вид нарушение работодателят може да уволни работника или служителя , още повече , че неспазването на работното време в подразделение 3450 се е превърнало в масово явление. Затова и аксесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ подлежат на отхвърляне. Неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск

То не се дължи, защото когато заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена и работникът или служителят е възстановен на предишната работа, тогава не би се считало , че трудовото правоотношение е прекратено по смисъла на чл. 224, ал.1 КТ. Ако искът за отмяна на уволнението бъде отхвърлен , то тогава биха настъпили последиците на прихващането между вземането на „А.“ АД за изплащане на обезщетение по чл.221, ал. 2 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и задължението му към ищеца по чл.224, ал.1 КТ- с погасителен ефект до размер на по- малката от двете суми, за което ищецът е дал писмено съгласие.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК са фактите, че между страните е съществувало трудово правоотношение , възникнало от трудов договор № 1082/01.03.2011 г. с последвали изменения по реда на чл.119 от КТ, като съгласно съдържанието му ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор металообработващи машини“ в подразделение 3450 при ответното дружество – работодател, което трудово правоотношение по силата на заповед № 1082/22.03.2022 г. на изпълнителния му директор/ връчена му на същата дата / е прекратено на основание чл.

330, ал.2, т.6 от КТ в резултат на наложено дисциплинарно наказание уволнение за това , че на 15.03.2022 г. , 16.03.2022 г. и на 17.03.2022 г. своеволно не е спазил графика за работа първа смяна , започваща в 05.30 часа и приключваща в 14.00 часа: съответно е влязъл в 3 предприятието в 07.39 часа , в 07.40 часа и в 07.35 часа и е напуснал в 14.01 часа , 14.02 часа и в 14.02. часа.

Безспорен и установен /вж. разпечатка от електронната регистрационна система, въведена в предприятието на 15.03.2022 г. – л.39 от делото , показанията на свидетеля А.П.Й. –началник „трудовоправни отношения“, изготвила разпечатката/ и признат/ вж. обяснение на И. А. Х. от 21.03.2022 г. на л. 40 от делото/ факт е , че през следните отрязъци от време , включени във обхвата на първа работна смяна за полагане на труд в съответното подразделение на предприятието , отброявани от началото й в 05.30 часа: 2 часа и 9 минути / на 15.03.2022 г./ ; 2 часа и 10 минути/ на 16.03.2022 г./ и 2 часа и 5 минути / на 17.03.2022 г./, ищецът обективно не е присъствал на работното си място / не е полагал труд/ или иначе казано : допуснал е три закъснения за работа, измерими с горепосочените времеви отрязъци.

Спорен е въпросът дали тези закъснения / отсъствия от работа по време , когато е трябвало да присъства/ са оправдани от наличието на позволение за тях от прекия ръководител на подразделението съгласно твърдението на ищеца , че е имал уговорка с него да не ползва разрешен му отпуск за 14.03.2022 г. / в смисъл да го отработи / , а вместо това в следващите три дни да се явява на работа за първа смяна с известно закъснение, или не ?

Отговорът, произтичащ от логическата преценка на събраните доказателства е отрицателен.

Изслушаният свидетел А.Ц.С.- началник цех , т.е. прекия ръководител на Х. , недвусмислено отрича да е имал такава уговорка с него , в смисъл първият „да си пуска един ден отпуск с цел да се компенсират бъдещи закъснения в продължение на няколко дена“. Твърдението, което подлежи на установяване именно от ищеца поради изгодността на обстоятелството за защитната му кауза/ чл.154, ал.1 от ГПК/ не се подкрепя с каквито и да било други доказателства/ преки и косвени , писмени и гласни /, а и от гледище на логиката не изглежда в достатъчна степен доверително съвместимо с правдоподобността/ действителността /, доколкото подобна „конструкция“ на ползване на отпуск/ разрешен за един ден се пренася на части в следващите дни / е нетипична, необичайна, нормативно неуредена и излишно усложнена. В съдържанието на молбата за ползване на 1 ден платен годишен отпуск за 14.03.2022 г., разбира се „конструкцията“ липсва , а самата молба/ вж. копието й на л. 52 от делото / е видимо и съмнително поправена в частта на датата, на която се подава и на датата на ползването му, а така също в присъствената книга, водена от началник цеха за същата дата няма отбелязване , че ищецът е в отпуск/!?/ Щом напускането на работа преди края на работното време не е нарушение на трудовата дисциплина, когато има позволение на прекия ръководител на работника за това/ вж. чл.22, ал.6 от Правилника за вътрешния трудов ред на „А.“ АД гр.Л.- л.86 от делото/ , не би имало разум да се отрича , че закъснението за работа също не би било такова нарушение, когато е станало пак с неговото предварително съгласие / аргумент от чл.22, ал.5, вр. с ал.6 на Правилника за вътрешния трудов ред/. С оглед мъчнотиите при доказването обаче , напълно логично и потребно е това позволение / предварително дадено съгласие да е писмено документирано по подобие на молбата за ползването и разрешаването на отпуск.