Определение № 583 от 29.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Плевен, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500358 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Община гр.Никопол, представлявана от кмета Е.Ц. против определение №21/27.03.2026г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписването на договор за продажба на имот - частна общинска собственост № 123-1 от 27.02.2026г.

Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно Съдия по вписванията приема, че договорът не съдържал достатъчно конкретно описание на имота поради използваната формулировка „ведно с всички прилежащи към сградите части, помещения и обслужващи площи, че описанието в акта фактически препращало към други документи по препискат, както и че поради различната степен на конкретизация спрямо данъчната оценка не можело да се извърши надлежна проверка по чл.

264ДОПК и относно дължимата държавна такса. Твърди, че така определението е в противоречие с предметния обхват на проверката по чл. 32а ПВ, с правилата относно индивидуализацията на недвижимия имот в подлежащия на вписване акт, с правната функция на данъчната оценка и с трайно установените в практиката на ВКС критерии за разграничаване между Съществени пороци на описанието, водещи до неопределимост на имота, и несъществени описателни или редакционни непълноти, които не препятстват 1 вписването. Развива подробни доводи в тези насоки. Моли отказа да бъде отменен, като се укаже постановяване на вписване.

Постъпило е становище от съдията по вписвания, в които се сочи, че отказът е продиктуван съображения, свързани със съдържанието на представения за вписване акт, което съдържание следва да бъде отнесено и към представените доказателства, както за спазване особените изисквания на закона, предвидени в чл. 264 от ДОПК, така и за спазване на разпоредбата на чл. 2 от ТДТСАВ, във вр. с чл. 5 от ЗДТ. Счита, че направеното описание в представения за вписване акт не кореспондира с представената данъчна оценка за имота и то най-вече за определяне дължимата държавна такса за вписване, която трябва да се определи по по-високата от продажната цена и от представената данъчна оценка за имота, арг. и от чл. 6, б.“г“ от ПВ, и от чл. 2 от ТДТСАВ, във вр. с чл. 96, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗННД, във вр. с § 2 от ДР на ЗННД. Развива и други доводи по повод собствеността на имота и неговото описание. Счита жалбата за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо. Заявлението е подадено от Община Никопол, чрез пълномощник, поради което и отказът за вписване на акта може да се обжалва от нея. Поради това и е активно процесуално легитимирана да обжалва отказа съгласно чл.577 ал.1 от ГПК вр. с чл.569 т.5 вр. с чл.572 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:

Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията е регламентирана в чл. 32а от ПВп и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията проверява наличието на следните предпоставки: 1. дали актът подлежи на вписване, 2. съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, съгласно чл. 6 от ПВп , както и спазени ли са нормативните изисквания, относно задължителните приложения към всеки акт: скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВп и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

Безспарно е, че актът подлежи на вписване по силата на чл.4 б.“а“ от 2

ПВ. Актът е съставен в законовоопределената форма по чл.34 и сл. от ЗОС.

Има съответното съдържание с описание на имота, страни. Приложени са предходни актове за общинска собсвеност удостоверяващи правото на собственост на Община Никопол върху имота предмет на разпореждане.

Приложена е скица на имота. Приложено е удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, от което са видно както данъчната оценка, така и че няма непогасени задължения за имота. Извършена е справка от съдията по вписванията за проверка за наличието на публични задължения в НАП, като е видно, че няма такива за прехвърлителя. Внесена е и държавна такса от 26.02 евро.

При наличието на всички тези документи абсолютно неоснователно е постановяването на отказ за вписване на представения акт за поправка.

Както се сочи в мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС „ Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, 3 че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от § 6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт.

Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.“

В конкретния случай съдията по вписванията е отказал на формално основание, като предпоставките са посочени като такива във връзка с описанието на имота и държавната такса – „актът не отговаря на изискванията за съдържание, предвидено в чл. 6, ал. 1, б. „в ‘ от ПВ и чл. 6, ал. 1, б. „г“ от ПВ, както и на изискванията на закона - ЗМДТ и ДОПК“.

В договора ясно и точно е описан имота предмет на продажбата: УПИ 1212 /едно римско, двеста и дванадесет арабско/, в строителен квартал 9 /девет/, с площ от 2500.00 кв.м. /две хиляди и петстотин квадратни метра/, по регулационния план на с. Д.В., одобрен със Заповед № 3678 от 17.11.1986 г., заедно с построените в имота масивна двуетажна сграда със застроена площ от 170.00 кв.м. /сто и седемдесет квадратни метра/ и масивна двуетажна сграда със застроена площ от 172.00 кв.м. /сто седемдесет и два квадратни метра/, ведно с всички прилежащи към сградите части, помещения и обслужващи площи, които по закон и по предназначение следват главната вещ, при съседи и граници на имота: от изток-УПИ II - общински имот, УПИ IV - 225 на Георги Анков Тодоров, от запад - улица, от север - улица, от юг-УПИ XIX-213 на Бисер Величков Игнатов.

Същественото в случая е, че предмет на продажба е урегулиран поземлен имот. Тъй като очевидно няма влязла в сила кадастрална карта за с.Д.В., същият е индивидуализиран с номерата по регулационния план.

Посочена е квадратурата, съседите, местоположението, посочени са и двете сгради, отбелязани на скицата, също описани. Включването на израза „ведно с всички прилежащи към сградите части, помещения и обслужващи площи, които по закон и по предназначение следват главната вещ“, съвсем не е 4 относимо към описанието на продавания УПИ, нито към сградите. Естествено приращение към земята са и построените на нея второстепенни и спомагателни постройки. На приложената скица не са отбелязани съществуващи други постройки, освен изрично описаните две масивни двуетажни сгради. Това е индиция, че такива не съществуват самостоятелно.

Ето защо и няма какво точно допълнително да се описва. Освен това описанието на самото УПИ изцяло съвпада с това по приложените два броя актове за общинска собственост, въз основа на които се извършва разпореждането.

Тези обстоятелства водят на единствено възможния извод, че имотът предмет на продажбата в акта е ясно и точно описан, в пълния обем, достатъчен за да бъде индивидуализиран и това описание изцяло съответства на приложените писмени доказателства.

С цитираното Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС в правомощията, като задължение за съдията по вписванията е извършването на проверката по чл.264 ал.1 от ДОПК. Целта на тази проверка е не да се ограничава гражданския оборот, а да се обезпечи изплащането на налични за прехвърлителя публични задължения, като не се позволява да се намали неговото имущество, чрез отчуждителни действия.

Затова е тази проверка е възложена на един широк кръг лица, като всяко едно от тях е длъжно да я осъществи.

В случая е видно, че продавачът Община Никопол няма публични задължения, от извършената от самия съдия по вписванията справка по посочения ред, няма и данъчни такива относно имота предмет на дарението, установено с приложеното удостоверение, издадено от компетентен орган в кръга на службата му. Изрично е удостоверен и размера на данъчната оценка.

Ето защо изцяло неправилно е разбирането на съдията по вписванията, че условията на чл.264 ал.1 от ДОПК не са изпълнени. Пред него са били налични всички изискуеми от закона документи, от които може да се установи, че за процесният имот няма задължения били то публични или данъчни, както и каква е неговата данъчна оценка за правилно определяне размера на дължимата такса за вписване.

Предвид всичко гореизложено, Окръжният съд счита, че обжалваното определение, в което е обективиран отказ за вписване, е незаконосъобразно и 5 следва да бъде отменено, като делото се върне на съдията по вписванията с указание за извършване на вписването.

Тъй като позитивните актове в охранителното производство не подлежат на обжалване, следва, че и настоящето определение, с което се разпорежда извършване на заявеното вписване, не подлежи на касационно обжалване.

Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно определение определение №21/27.03.2026г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписването на договор за продажба на имот - частна общинска собственост № 123-1 от 27.02.2026г., като искането е записано във входящ регистър с вх. peг.

№ 885/27.03.2026 г., 10,21 часа, по описа на Служба по вписванията – Никопол.

ПОСТАНОВЯВА вписване на на договор за продажба на имот - частна общинска собственост № 123-1 от 27.02.2026г., като искането е записано във входящ регистър с вх. peг. № 885/27.03.2026 г., 10,21 часа, по описа на Служба по вписванията – Никопол.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.