Решение № 5948 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5948 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Виолета Йовчева

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 876/16.01.2024 г. по гр. д. № 68788/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 72-ри състав, Е. Л. Т. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 237,52 лв., стойност на топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и 27,21 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2022 г. до изплащането й, като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 238,63 лв. и за периода 1.7.2019 г.-31.10.2019 г., а искът за лихва за забава - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 27,34 лв.

Със същото решение К. Л. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 97,80 лв., стойност на топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и 11,20 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2022 г. до изплащането й, като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 98,25 лв. и за периода 1.7.2019 г.-31.10.2019 г., а искът за лихва за забава - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 11,25 лв.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени, е 1 постъпила въззивна жалба от ответника Е. Л. Т.. В жалбата е релевирано оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че в процесния имот е била потребена топлинна енергия с оглед установената с решението липса на отоплителни тела в имота. Жалбоподателят поддържа, че в имота няма отоплителни тела, поради което няма как да се доставя топлинна енергия, а също така в него не се ползва топла вода, което било установено от инкасаторка, но не било съобразено в обжалваното решение. Обръща внимание, че отдадената топлинна енергия за сградна инсталация не е предмет на исковете. Излага, че водомерът за топла вода впоследствие бил премахнат и тръбата била пломбирана. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК ответникът К. Л. Т., чрез особения представител адв. И., е подала становище, с което се присъединява към въззивната жалба на ответника Е. Л. Т.. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като се сочи, че същото е вътрешно противоречиво и не отговаря на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, доколкото е констатирана липса на отоплително тяло в процесния гараж, но въпреки това са формирани изводи за доставена до имота топлинна енергия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД не взема становище по жалбата.

В отхвърлителната му част решението не е било обжалвано и следователно е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като в изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на 2 предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Между страните във въззивното производство не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ответниците Е. Л.

Т. и К. Л. Т. са съсобственици на североизточен гараж, находящ се в гр. София, ул. ****, при следните квоти: 17/24 ид.ч. за Е. Л. Т. и 7/24 ид.ч. за К. Л. Т.. В качеството си на съсобственици на процесния имот същите се явяват страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за имота, като отговарят за задълженията по договора до размера от квотата си в съсобствеността.

По делото е безспорно, че имотът на ответниците се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 140а ЗЕ, разпределяната в сградаетажна собственост топлинна енергия бива два вида – за горещо водоснабдяване и за отопление, а от своя страна топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Следователно претенцията на ищеца за заплащане на цената на доставена топлинна енергия обхваща всички от гореизброените видове топлинна енергия.

Основният спорен въпрос между страните е дали процесният имот е топлоснабден. Първоинстанционният съд е кредитирал представените от третото лице-помагач отчетни документи за имота, както и заключението по съдебно-техническата експертиза, като е приел, че в имота в имота няма отоплително тяло, поради което не се дължи начислената топлинна енергия за периода 2019-2020 г., но се дължи заплащането на отдадената от сградна инсталация топлинна енергия, както и топлинната енергия, използвана за 3 битово горещо водоснабдяване за наличния в имота един водомер.

Въззивният съд намира приетото заключение по съдебно-техническата експертиза за пълно, ясно и компетентно изготвено, поради което също като първоинстанционния съд го цени с доверие. От заключението се установява, че през процесния период 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. в имота е имало монтиран единствено един водомер за топла вода, като не е констатирано наличието на отоплително тяло. Вещото лице е посочило, че за периода 2019 – 2020 г. не е бил осигурен достъп до имота, поради което служебно е била начислена топлинна енергия за отопление на имота в размер на 219,95 лева. За следващия отоплителен период 2020 – 2021 г. не е начислена топлинна енергия за отопление. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена само за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., като сумата от 266,82 лева е начислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването на база едно лице – потребител поради установено от фирмата за дялово разпределение недостоверно показание на водомера.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по реда на т. 6.1.1. от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването въз основа на инсталираната отоплителна мощност и ден-градусите за периода и е разпределена в съответствие с т. 6.1.3. - пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата-етажна собственост, като възлиза в размер на общо 68,50 лева за процесния период. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки за 2019 г. и 2021 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 14.03.2019 г. и 15.04.2021 г., и съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

При съобразяване на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че в случая се дължи стойността на начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отдадената топлинна енергия от сградна инсталация в общ размер от 335,32 лева, като не е присъдил служебно начислената сума за топлинна енергия за отопление в размер на 219,95 лева с оглед липсата на отоплително тяло в имота. Предвид това се явява неоснователно оплакването на въззивниците, че в обжалваното решение не е била съобразена липсата на отоплително тяло в имота. На следващо място, както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството, че водомерът в гаража на ответниците е бил премахнат и пломбиран, е настъпило след процесния период (на 22.08.2022 г. съобразно представения приемо-предавателен протокол № 0805684) и следователно няма отношение към настоящия спор.

При това положение и при съобразяване на квотите на ответниците в 4 съсобствеността на процесния имот през исковия период се налага извод, че стойността на дължимата сума за потребена топлинна енергия от Е. Л. Т. е в размер на 237,52 лева, а на К. Л. Т. – 97,80 лева.

По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са платили в срок задължението си за главница за топлинна енергия през процесния период и следователно по отношение на тях е налице доказана забава за плащането на претендираните суми.

При липса на други конкретни оплаквания, направени с въззивната жалба и становището на присъединилия се към нея въззивник, и доколкото изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на Софийския районен съд в обжалваните части като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва обаче да се присъдят сторените разноски за депозит за особен представител в размер на 50 лева (с равностойност от 25,56 евро).