Решение № 6628 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6628 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110116983 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 104211/24.03.2025 г. от Т. А. М., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ул. „ВЧ“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 17, чрез адвокат И. Р., САК, със съдебен адрес в гр. София, ул. „РВ“ № 8, вх. В, ет. 1, ап. 1, срещу НАП, адрес в гр. София, бул. „Д“ № 52, с която е предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в размер на 315,55 евро (617,17 лева), предсталяваща платена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 24.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.01.2025 г. във връзка с изповядване на сделка при Нотариус Адриан Балчев, peг. № 391 от НК, ищецът установил, че срещу него се провежда публично принудително събиране на сума в размер на 617,17 лв. Сочи, че е погасил задължението още същия ден, за да изповяда нотариалната сделка, след което установил, че платената сума представлява повторно плащане на задължението от 240,00 лв. по адм. дело № 1808/2009 г. по описа на АССГ, 18 състав, ведно със лихви за периода, въпреки че върху вземанията за разноски законна лихва не се дължи.

Поддържа, че по адм. дело № 1808/2009 г. по описа на АССГ, 18 състав, е бил 1 осъден да плати по сметка на съда сумата от 240,00 лв. възнаграждение за вещо лице, която сума заплатил през 2009 г., за което депозирал молба в производството. Въпреки извършеното плащане, било образувано изпълнително дело, за което ищецът не бил информиран в периода от 2009 г. до 2025 г., като е заплатил сумата в размер на 617,17 лева в полза на НАП.

Предвид изложеното, моли недължимо платената сума да му бъде възстановена, ведно с дължимата законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че искът е неоснователно насочен спрямо НАП. Поддържа, че в периода от постъпване на изпълнителния лист до депозиране на настоящата искова молба, от страна на взискателя по изпълнително дело не е постъпвало искане за прекратяването му, поради плащане. Признава, че преди заплащане на сумата от страна на ищеца по сметката на Административен съд – София-град (АССГ), взискателят е изпратил изпълнителния лист за принудително събиране от НАП (НАП). Предвид изложеното твърди, че в случая за НАП е било налице годно правно основание да извършва принудително събиране на процесните суми, като взискателят не е уведомил НАП за постъпило плащане, както и че НАП не е страна в производството, а това е АССГ – взискателят. Сочи, че сумата следва да бъде възстановена от взискателя, а не от НАП, доколкото съдебните разноски се разпределят по сметка на Висшия съдебен съвет (ВСС), което разпределение било извършено. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: реално плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума при начална липса на основание; размера на обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника (връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца), както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, 2 намира предявения иск за неоснователен.

От приетото по делото писмено доказателство – писмо от Висшия съдебен съвет, представено от ответника с молба от 30.01.2026 г., се установява, че сумата, събрана в рамките на принудителното изпълнение, е постъпила по сметка на ВСС, като орган на съдебната власт, а не е останала в патримониума на НАП (НАП). В същото изрично е посочено, че НАП, в качеството си на орган по принудително събиране, е превела събраните суми по сметка на ВСС съобразно установения ред за взаимодействие между органите.

Настоящият съдебен състав намира, че така представеното писмо представлява годно писмено доказателство, доколкото изхожда от компетентен държавен орган, съдържа данни относно релевантни за спора факти и удостоверява извършени служебни действия в рамките на неговата компетентност. Обстоятелството, че същото не представлява платежен документ по смисъла на счетоводното законодателство, не дерогира доказателствената му стойност относно факта на последващото разпределение на събраната сума и нейния краен получател. В тази връзка съдът съобразява, че доказването в гражданския процес се осъществява с всички допустими доказателствени средства, като за установяване на релевантни факти не е необходимо те да бъдат удостоверени единствено с първични счетоводни документи.

С оглед на така установеното, съдът приема, че в конкретния случай не е налице обогатяване на ответника по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователното обогатяване предполага увеличаване на имуществото на ответника или спестяване на разходи за негова сметка, което в случая не се установява. Напротив, събраната сума е постъпила по сметка на трето лице – ВСС, което е титуляр на вземането по изпълнителния лист, поради което евентуалното имуществено разместване е настъпило в полза на този субект, а не на НАП.

НАП в разглежданата хипотеза действа в качеството си на орган по принудително изпълнение, който събира публични вземания, но не е носител на самото материално право. Събраните суми не постъпват в нейния патримониум, а се превеждат на взискателя. Поради това НАП не може да бъде квалифицирана като обогатено лице по смисъла на института на 3 неоснователното обогатяване.

Ирелевантно за изхода на спора е обстоятелството дали ищецът е извършил повторно плащане на вече погасено задължение, както и дали е налице недължимост на част от сумата (напр. начислени лихви), доколкото дори да се приеме наличие на недължимо платено, същото не е получено от ответника. При тази хипотеза евентуалното вземане за връщане на недължимо платено би могло да се насочи срещу лицето, в чийто патримониум е постъпила сумата.

Допълнително следва да се отчете, че към момента на събиране на процесната сума за НАП е било налице годно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Липсват данни ответникът да е бил уведомен за предходно извършено плащане, поради което предприетите действия по събиране на вземането са били правомерни в рамките на предоставените му правомощия.

С оглед изложеното съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, а именно – обогатяване на ответника за сметка на ищеца при липса на основание, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът.

В конкретния случай обаче съдът констатира, че от страна на ответника не е направено изрично искане за присъждане на разноски, нито е представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. В проведеното съдебно заседание ответникът е релевирал единствено искане за отхвърляне на предявения иск, без да претендира присъждане на разноски. Съгласно трайната съдебна практика, съдът не дължи служебно присъждане на разноски, а същите се присъждат само при направено изрично искане от страната и при доказване на извършването им. Липсата на надлежно заявено искане препятства присъждането им, независимо от изхода на делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. М., ЕГН **********, с адрес в гр.

София, ул. „ВЧ“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 17, действащ чрез адвокат И. Р., САК, със съдебен адрес в гр. София, ул. „РВ“ № 8, вх. В, ет. 1, ап. 1, срещу НАП, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д“ № 52, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 315,55 евро (триста и петнадесет евро и петдесет и пет евроцента, равностойност на 617,17 лева, представляваща принудително събрана сума от НАП въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2010 г., издаден по адм. дело № 1808/2009 г. по описа на АССГ, 18 състав, включваща сума за съдебни разноски в размер на 240,00 лева, ведно с начислени върху нея лихви, платена от ищеца на 28.01.2025 г. в полза на НАП, ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5