Определение № 595 от 17.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Шумен, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500192 по описа за 2025 година

Производство по чл. 423 от ГПК.

Молителката С. Г. Н., длъжник по ч.гр.д. №452/2024 г. на Районен съд - Шумен, чрез адв. Г.Б. при ШАК, е депозирала възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Твърди, че е била лишена от възможност да оспори вземането на кредитора „А1 България“ ЕАД, тъй като издадената срещу й заповед №212/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, не й била надлежно връчена, като излага подробни съображения в този смисъл. Моли съда да приеме, че не е имала възможност да оспори задължението си по издадената заповед поради това, че същата не й е била връчена надлежно, да отмени същата.

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, не депозира отговор.

Шуменският окръжен съд, като прецени доводите на страната и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на заявление, депозирано от „А1 България“ гр. София, представлявано от пълномощника юриск. П.И.П., е образувано ч.гр.д. №452/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, по което е издадена заповед №212/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като на основание чл. 411 от ГПК е разпоредено С. Г. Н. да заплати на „А1 България“ ЕАД гр. София следните суми: 316,64 лв. – главница по неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер М5181578, като част от рамков договор, идентифициран с негови уникален номер 504743670, за периода 30.03.2021 г. до 14.05.2021 г., от които 16,64 лв. – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 300 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната; 88, 02 лв. – мораторна лихва върху главницата, законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата от 1

75 лв. – разноски по делото.

Съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е изпратено на адрес – гр.

Шумен, ул. „...“ №11, вх. 2, ет. 1, ап.1, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на длъжника, съгласно справка от НБД. Същото е получено, съгласно вписването от длъжностното лице по призоваването, на 29.03.2024 г. от пълнолетен член от домашните на адресата - Ж.Ж., дъщеря.

Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.04.2024 г. и разпоредил издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1339/2024 г. на ЧСИ рег. №876.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Депозираното възражение е допустимо - подадено е в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна. Не се установи длъжникът да е узнал за издадената заповед за изпълнение преди твърдяната дата - 31.01.2025 г..

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е станало чрез друго лице. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изисква от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност /чл. 44, ал. 1 от ГПК/. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В разписката, удостоверяваща връчването, в случая липсва отбелязване на извършените от длъжностното лице действия във връзка с връчването, а именно посочване на конкретните факти обосновали необходимостта от връчване чрез друго лице - че връчителят не е намерил адресата, дали и каква информация е събрал за него, включително и релевантните за приложението на чл. 46 от ГПК 2 обстоятелства. В разписката е отразено качеството на лицето, на което е връчено съобщението – пълнолетен член на семейството, Ж.Ж., дъщеря. В тази връзка по делото е представено удостоверение за раждане, издадено от Община Шумен, от което се установява, че посоченото в разписката лице като получател е дъщеря на длъжника и е родено на 31.07.2007 г., от което следва, че към датата на връчване на съобщението - 29.03.2024 г. същото е било непълнолетно, което опорочава редовността на връчването по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото при връчването й не са спазени установените в ГПК правила. Ето защо възражението на длъжника е основателно и следва да бъде прието и на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Делото следва да бъде върнато на Районен съд – Шумен, който на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да даде указания за предявяване на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК .

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по реда на чл. 423 от ГПК, подадено от С. Г. Н. срещу Заповед №212/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №452/2024 г. на РС - Шумен.

СПИРА изпълнението на Заповед №212/22.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №452/2024 г. на РС - Шумен, въз основа на която е издаден изпълнителен лист №399/10.05.2024г. по същото дело, на основание чл.

423, ал. 3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за даване указания на заявителя по чл.

415, ал. 1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото за това.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3