Решение № 5272 от 11.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 11.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15507 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 444147/04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 63996/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, е признато за установено по отношение „С.в.“ АД, че Ц.Р.Я., не му дължи сумата от 868, 10 лв., представляваща цена на доставена питейна вода и такса за отвеждане на отпадъчни води за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. относно имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*********, с кл. № ********** поради това, че вземането е погасено по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 352, 40 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – „С.В.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е установено, че сумата от 603, 52 лв. е отписана от счетоводството на ответника, поради което счита, че липсва правен интерес от предявяване на иска относно това вземане, поради което искът е процесуално недопустимо. Отписването от счетоводството на дружеството е извършено преди завеждане на делото. С депозирания писмен отговор по делото изрично е заявил, че не претендира от ищеца сумата от 603, 51 лв. за исковия период. Това вземане не е вписано в счетоводните му книги, които са редовно водени, това вземане не съществува в обективната действителност. Тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по същество относно вземане, което не съществува, счита, че то е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата – Ц.Р.Я., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно с обжалваното решение съдът е приел, че за процесните вземания на ответника се прилага кратката 3 - годишна давност. Съгласно съдебната практика на ВКС и ВАС отписването от счетоводните книги по реда на чл.37 ЗКПО не съставлява опрощаване на дълг по смисъла на чл.108 ЗЗД, което се осъществява с договор, сключен между кредитора и длъжника. Неправилно СРС е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че с писмо № И-103/18.02.2016 г. ответникът я уведомява, че е начислило и претендира доплащане на сумата от 4 717, 26 лв. за доставени ВиК услуги на обитавания от нея недвижим имот за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2006 г. Оспорила е съществуването на задължение в нейна тежест в претендирания от ответника размер. В началото на 2017 г. ответникът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист, във връзка с което е постановена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2017 г. по ч. гр. д. № 6694/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав за вземане в размер на 3 081 лв. неплатена сума за потребена вода през периода 09.08.2008 г. - 28.12.2016, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 2 101, 98 лв. за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г., както и сумата от 515, 09 лв. - разноски по делото. Подала е възражение срещу постановената заповед за изпълнение. С разпореждане от 17.03.2017 г. постановената заповед за изпълнение е обезсилена от съда. Тъй като ответникът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и претендира горепосочените вземания, за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване, че не дължи сумата от 1 178, 10 лв. за периода 30.03.2011 г. -

19.10.2019 г., описани по фактури, които са изпратени на ищцата от ответника. Твърди, че за периода 26.03.2012 г. - 15.11.2012 г. е платила сумата от 310 лв., като е погасила задълженията са за този период чрез плащане. Остатъкът възлиза на 868, 10 лв., начислени за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. за клиентски № **********, които са погасени по давност. Към момента ответникът продължавал да претендира тези суми, което обуславя правия й интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл.111, б.„в“ ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 868, 10 лв. за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г., поради изтекла погасителна давност, като й присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Твърди, че ищцата е правила регулярни плащания от 28.03.2012 г. до 30.03.2015 г. На основание чл.116, б„а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Счита, че плащането на сумите за доставена и потребена в процесния имот вода следва да се приеме като признание за съществуването на задължение към ответника. Твърди, че по отношение размера на исковата сума през 2017 г. ответникът е извършил по реда на чл.37 ЗКПО и сл. отписване на вземания, натрупани до м.03.2012 г., сред които е и процесното задължение.

Твърди, че фактурираната и дължима сума от ищцата е за периода 30.03.2011 г. до 19.10.2012 г. и възлиза на 219, 97 лв., т. е. не претендира по - голямата част от заявеното вземане от ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен ин недоказан.

Видно от представения по делото нотариален акт №

122, том I, рег. № 03478, дело № 119/20.03.2009 г. П.К.Я. е дарила на майка си Ц.Р.Я. процесния апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж. к. „*****“, бл.*********, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 64.78, заедно с принадлежащото мазе № 12 с площ от 2.40 кв. м.

До ищцата е изпратено писмо от ответника №

И-103/18.02.2016 г., с което я уведомява, че актуалния размер на непогасените вземания за процесния апартамент за клиентски № ********** възлизат на 4 717, 26 лв. за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2016 г.

На 09.02.2017 г. по ч. гр. д. № 6694/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ищцата за сумата от 3 081, 41 лв. - главница за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 2 101, 98 лв. - лихва за периода 09.09.2008 г. - 28.12.2016 г. и сумата от 515, 09 лв. - разноски по делото.

С разпореждане № 66252/17.03.2017 г,. постановено по горепосоченото дело, съдът е обезсилил постановената заповед, като е удостоверено, че разпореждането е влязло в сила на 06.04.2017 г.

По делото е представена справка за състоянието по партиден № 10030211911 за периода 26.01.2002 г. - 29.01.2016 г. на името на К. Б.Я..

Съгласно удостоверение за наследници №

001096/04.06.2007 г. К.Б.Я.е починал на 19.05.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон Ц.Р.Я. - съпруга; Д.К.Я.- син и П.К.Я. - дъщеря.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред

СРС съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че съгласно ЗКПО в счетоводството на ответника са взети счетоводни операции за отписване на вземания до м.04.2018 г. В ответното дружество вещото лице е установило, че по партида с клиентски № ********** има следните отписвания: на 27.03.2017 г. е извършено отписване на сумата от 928, 73 лв., от които: 849, 23 лв. - главница и 78, 80 лв. - лихва. Извършеното отписване е за периода 09.08.2008 г. до 28.04.2017 г. На 03.04.2018 г. е извършено второ отписване на сумата общо от 2 023, 18 лв. - лихва за периода 02.04.2009 г. - 29.12.2016 г. за извършване на корекция по решение на СРС по гр. д. № 59034/2016 г. На 03.04.2018 г. е извършено трето отписване на сумата от 1 010, 08 лв. - главница за периода 02.02.2009 г. - 24.01.2011 г. за извършване на корекция по решение на СРС. За периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. са извършени отписвания в общ размер от 1 030, 81 лв., от които 603, 51 лв.

- главница и 427, 30 лв. - лихва. Извършеното отписване по реда на чл.37 ЗКПО и решението на СРС по гр. д. № 59034/2016 г. Отписването на задължения се прилага, когато е изтекла давността на задължението. След извършените отписвания дългът на ищцата е за периода 29.03.2012 г. - 28.02.2018 г. и възлиза на 1 784, 03 лв., от които: 171, 92 лв. - лихви и 1 612, 11 лв. - главница. Извършените плащания на задължения за ВиК услуги от ищцата по партида с клиентски № ********** за периода 28.03.2012 г. - 30.05.2015 г. са в размер на 789, 78 лв. за тези суми не е упоменато по кои фактури се плаща, поради което сумите се отнесени към най-старите задължения за период, предхождащ исковия.

В проведеното на 16.05.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че за периода 30.03.2011 г. - 19.10.2012 г. отписването е частично. От ответника обяснили, че това е въведено в счетоводната програма - след изтичане на три години се заличават вземанията, отразени там. Не са посочили решение на ръководен орган за отписване на сумите. вещото лице няма информация откога това е въведено в счетоводната им система.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на обжалваното решение и неговата правилност:

Липсва спор между страните, че са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Нормата на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда задължение за всички В и К оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

В случая ищцата не са се възползвала от тази възможност, следва да намери приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответниците с изтичането на посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).