Решение № 312 от 28.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Ямбол, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20232300500237 по описа за 2023 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,

ЕИК:175074752, подадена чрез пълномощника юрк. Г.С.-.К. против Решение №67/28.02.2023 г., постановено по гр.дело №169/2022 г. по описа на Районен съд - гр.

Елхово.

С посоченото решение първоинстанционния съд:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.1 ГПК от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София. бул.„България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Р.И.И. против М. Е. М. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*, обл.*, бул.„*, **** и Г. Е. М. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*, ул.*, №*, искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК, за признаване за установено, че всеки един от длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М. в качеството им на наследници на К.Д.П., ДЪЛЖИ на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД по Договор за револвиращ заем №5003963809 от 29.04.2013 г., сключен между ищеца като кредитор и К.Д.П. като заемополучател, при условията на разделна отговорност, сума в размер на 1 787.01 лева, представляваща една трета част от общо дължимата незаплатена главница от 5 361.01 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично вземане е била издадена Заповед №354 от 31.10.2021 г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79/2021 г. по описа на РС - Елхово, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, против М. Е. М. с ЕГН ********** и Г. Е. М. с ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК, за осъждане на всеки един от ответниците М. Е. М. и Г. Е. М. в качеството им на наследници на К.Д.П. да заплати на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ 1

България" ЕООД, сума в размер на 2 217.31 лв., представляваща припадащата му се една трета част от общо дължимото по Договор за револвиращ заем №5003963809 от 29.04.2013г., сключен между ищеца като кредитор и К.Д.П. като заемополучател, договорно възнаграждение в размер на 6 651.94 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 09.02.2021 г. до изплащане на вземането, като погасени по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по предявените искове по чл.240, ал.1 и ал.2, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.9 от ЗПК вр.с чл.53 от ЗН за осъждане на всеки един от ответниците М. Е. М. с ЕГН ********** и Г. Е. М. с ЕГН **********, в качеството им на наследници н а К.Д.П., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 595.66 лв., представляваща дължимата разлика на главницата по Договор за револвиращ заем №5003963809 от 29.04.2013г., между първоначално определения за всеки един от ответниците припадащ му се дял - 1 787.01 лв. и уголемения такъв - 2 382.67лв., като недопустими.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София. бул.„България" №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на М. Е. М. с ЕГН **********, с пост. и настоящ адрес в гр.*, обл.*, бул.„*, **** , направените в настоящото исково производство разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло с твърдения за недопустимост, а в условията на евентуалност – твърдения за неправилност. Направено е оплакване, че съдът неправилно е приел, че няма данни ответниците да са приели наследството на заемополучателя и поради това те не могат да отговарят за задълженията му, с които е обременено, като въззивникът счита, че в процесния казус е налице мълчаливо приемане на наследство, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от Закон за наследството.

Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на съда, че спрямо претендираното договорно възнаграждение, е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че неправилно съдът е прекратил делото по отношение на частта, с която се уголемяват квотите на ответниците-длъжници след отказ от наследство на един от наследниците, като е прекратил производството, приемайки, че са налице нови искове, с които се уголемява дела на наследството и така е постановил недопустим съдебен акт. Направено е и възражение, че съдът грешно е приел, че се касае за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. По направените оплаквания са изложени подробни съображения.

Моли ЯОС да обезсили като недопустимо обжалваното решение на ЕРС, с което се отхвърлят исковите претенции на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД срещу М. Е. М. и Г. Е.

М., наследници по закон на заемополучателя - К.Д.П. и да върне делото на Районен съд Елхово за ново разглеждане. В условията на евентуалност моли ЯОС да отмени атакуваното решение като неправилно и да постанови ново решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжниците М. Е. М. и Г.

Е. М., за главница в общ размер на 4 765.34 лева, като всеки от наследниците дължи по 1/3 от посочената в заявлението сума в размер на 2382.67 лева (две хиляди триста осемдесет и два лева и шестдесет и седем ст.), ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да осъди длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М. да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД договорно възнаграждение в общ размер на 4 434.63 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и три ст.), като всеки от наследниците дължи по 1/3 от посочената сума в размер на 2217.31 лева (две хиляди двеста и седемнадесет лева и тридесет и една ст.), ведно със законна лихва от входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в общ размер на 300.00 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.78, ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, в случай че бъде 2 претендирано и същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите М. Е. М. и Г. Е. М., двамата чрез пълномощника адв. М.Г. от ЯАК са депозирали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено изцяло със събраните по делото доказателства и не страда от посочените от жалбоподателя пороци. Въззиваемите са взели становище по направените в жалбата възражения, като са изложили подробни аргументи за неоснователност на последните. Молят ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди Решение №67/28.02.2023 г., постановено по гр.дело №169/2022 г. по описа на Районен съд - гр.Елхово. Заявена е претенция за присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивникът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не се представлява.

В о.с.з. въззиваемите М. Е. М. и Г. Е. М. се представляват от пълномощника адв.

М.Г., която оспорва жалбата, по съображенията в писмения отговор. Иска атакуваното решение да бъде потвърдено, както и на доверителите й да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Първоинстанционния съд е бил сезиран от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София против ответниците М. М. и Г. М. с искове, заявени при условията на субективно и обективно съединяване, а именно: 1. положителен установителен иск по чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България" ЕООД срещу длъжниците М. Е. М. и Г. Е. М., за главница в размер общо на 5 361.01 лева, дължима по Договор за револвиращ заем №5003963809 от 29.04.2013г., сключен между ищеца в качеството на кредитор и К.Д.П. в качеството на заемополучател, като всеки от двамата ответници, в качеството му на наследник на заемополучателя П. дължи по 1/3 от посочената сума в размер на 1 787.01 лева, ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението; 2. осъдителен иск – за осъждане на М. Е. М. и Г. Е. М. да заплатят на „Профи Кредит България" ЕООД главница в размер на по 595.66 лв. (разликата между първоначално определения за длъжниците дял – 1 787.01 лв. и уголемения такъв – 2 382.67 лв.) и 3. осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за договорното възнаграждение в общ размер общо на 6 651.94 лв., като всеки от ответниците наследниците М. Е. М. и Г. Е. М. дължи по 1/3 от посочената сума в размер на 2 217.31 лв., ведно със законна лихва от входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Ищеца твърди, че на 29.04.2013 г. е бил сключен Договор за револвиращ заем № 5003963809 между „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, в качеството му на кредитор и К.Д.П. като клиент и И.В.Г. като солидарен длъжник, по силата на който кредитора е предоставил на клиента заем в размер на 8 000.00 лв. срещу задължение за връщане в срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 46.77% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 56.32%. Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, неразделна част от договора, екземпляр от които бил предаден на клиента след подписването им. Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 30.04.201З г. договорената парична сума от 8000.00 лева по посочената от длъжника К.Д.П. банкова сметка. От своя страна длъжника П. поела задължение да погасява предоставения й заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора. В ИМ се сочи, че на 10.01.2014 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД от една страна в качеството си на кредитор и солидарните длъжници е сключен Анекс №1 към Договора за револвиращ заем №5003963809, по силата на който е уговорено, че вноски №7, 8 и 9 ще бъдат отложени и същите, ще бъдат заплатени в края на 3 погасителния план. За целта е изготвен нов погасителен план за дължими 51 погасителни вноски, който е неразделна част от Анекс № 1. Ищецът сочи, че по процесния договор е дължимо и договорно възнаграждение за отпуснатия кредит, което не е изплатено изцяло, като неизплатеното такова е в размер на 4 988.96 лв., начислено от падежа на първата неизплатена вноска – 15.08.2014 г. до датата на падежа на последната погасителна вноска – 15.08.2017 г. Ищецът твърди се, че длъжниците не са изпълнявали точно поетите с договора задължения, като са направили само единадесет пълни погасителни вноски и една непълна, след което са изпаднали в забава. Крайният срок за погасяване на заема съгласно погасителния план е изтекъл на дата 15.08.2017 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжниците по договора в пълен размер.