Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16456/2025
Вид
Определение № 19
Подписан
05.01.2026
В сила
06.02.2026
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110216456 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Й. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 11-01-6541 от 21.11.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на жалбоподателя, на основание чл. 255, ал. 3 от ЗАП, е наложена глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че жалбоподателят не е лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. поради което не може да бъде субект на нарушението. Не ставало ясно и за какво нарушение е ангажирана отговорността му. При така изложеното претендира НП да бъде отменено. В молба, депозирана на 01.12.2025 г. се позовава на изтекъл срок от 4 г. и 6 месеца от датата на извършване на деянието и изтекла абсолютна давност.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото НП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателното постановление жалбоподателят е бил санкциониран за 1 извършено на 04.03.2021 г. нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. ал. 5, т. 3 от ЗОП.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността (едно от които безспорно е давността), формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Ето защо, на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва да се приеме, че независимо от спирането или прекъсването на давността по отношение на деянието на настоящия жалбоподател, административнонаказателното преследване за това деяние се изключва, ако са изтекли четири години и половина от извършване на нарушението. В случая, предвид датата на извършване на административното нарушение – 04.03.2021 г., към момента на депозиране на настоящата жалба (06.11.2025 г.), посоченият давностен срок от четири години и половина следва да се счита изтекъл (същият е изтекъл още на 05.09.2025 г.), а последното обстоятелство изключва въобще административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя, т.е. изключва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, а цялото административнонаказателно производство, в рамките на което това наказателното постановление е издадено, следва да бъде прекратено.

Изтичането на абсолютната давност по НК като обстоятелство, изключващо отговорността, няма изрична различна уредба в ЗАНН, поради което горепосочените разпоредби на

НК са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Ето защо, с изтичането на четири години и половина от извършването на нарушението се изключва възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието, независимо от спирането и прекъсването на давността. С оглед на това, единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на наказателното 2 постановление и в прекратяване на административнонаказателното производство, водено против жалбоподателя, каквато е и константната практика на административните съдилища.

Въз основа на горното и на основание чл. 63г, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ НП № 11-01-6541 от 21.11.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на И. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 255, ал. 3 от ЗАП, е наложена глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено срещу И. Й. Д., ЕГН **********, във връзка с което е било издадено НП№ 11-016541 от 21.10.2023 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – София град в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3