Решение № 580 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330110409 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от К. М. К. , с ЕГН:

********** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 677,37 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответното дружество сума, ведно със законната лихва върху тази сума до датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.07.2023 г. до окончателното плащане на същата.

Ищецът излага, че на * г. сключил с ответника договор за паричен заем, като договор или друг документ за съществуване на процесното вземане не му бил предоставен. Ищецът излага, че има множество сключени договори за паричен заем с ответника, като с три квитанции от * г. заплатил в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД общо сумата от 1677,37 лева. Ищецът твърди, че към датата на извършване на плащанията същият нямал парични задължения към ответника, като ответникът претендирал заплащане на посочените суми, ето защо извършените плащания били осъществени без правно основание, което обуславя и правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело, алтернативно се твърди, че в случай, че по делото се предостави договор за потребителски кредит то същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Моли се за уважаване на предявения иск и се претендира присъждане на направените по делото разноски, както и 1 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в който се поддържал становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищецът е образувал 4 на брой производства пред Районен съд - Пловдив по искови молби със сходно съдържание. Ето защо моли и на основание чл. 213 от ГПК производството по настоящото дело да бъде съединено с останалите производства между същите страни, образувани пред Районен съд – Пловдив.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По правните аспекти на спора:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва ищецът да установи факта на плащане на процесните суми в полза на ответника, а ответникът от своя страна да установи наличие на валидно правно основание за това имуществено разместване.

По делото са представени 3 броя квитанции /на л. 24 от делото/ от страна на ищеца К. К. за заплащане в полза на ответника на сумите: 417 лева, 313 лева и 947, 37 лева. И трите квитанции носят печат на ответното дружество и подпис на негов представител.

Въз основа на платежните документи безспорно се установи и съдът приема, че в изпълнение на задължението си по договора за паричен заем /наличието на който не се оспорва от ответника/, ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от общо 1677, 37 лева. В тази насока следва да се отбележи, че изпълнението на задължението се приема от съдебния състав за точно, доколкото се касае за парично задължение, което е носимо от длъжника, респ. същият следва да го изпълни при кредитора /арг. чл. 68, б. а ЗЗД/. Чрез постъпване на сумите в ответното дружество, задължението е изпълнено на кредитора, като ищецът е погасил всички дължими суми към онзи момент. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе възложено да установи наличие на валидно правно основание за имуществено разместване в отношенията между страните, не установи такова, поради което предявеният осъдителен иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. *, като съобразно Договор за правна защита и съдействие / л. 3/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. *, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по 2 съединени дела C‑4 2 7 / 1 6 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд) , установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. * следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв., което да бъде заплатено от ответника.

Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за заплатена държавна такса в размер от 42, 50 лева, които също следва да й бъдат заплатени от ответника.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на К. М. К., с ЕГН: ********** сумата от 677,37 лева /шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща недължимо платена от ищеца без правно основание на ответното дружество сума, ведно със законната лихва върху тази сума до датата на депозиране на 3 исковата молба в съда – 17.07.2023 г. до окончателното плащане на същата.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на адв. к.й. * от * в качеството и на пълномощник на ищеца К. М. К., с ЕГН: **********, сума в размер от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , с ЕИК: 131576434 да заплати на К. М. К., с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 42, 50 лева /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4