Решение № 163 от 09.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Д., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500205 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от Анна Великова в.гр.д. 205 по описа на съда за 2023г. и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 260389 от 31.01.2022г. по регистратурата на Районен съд – Д., подадена от „А1 България" ЕАД с ЕИК № 131468980, град С., район „И.", ул. „К.*, чрез адв. А. П., със съдебен адрес: гр. С., пл. „Св.Н**, срещу решение № 260001 от 06.01.2022г. по гр.д. 3559/2020г. по описа на Районен съд - Д., в частта му, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу Н. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д., м-ст Л., ул. *** и настоящ адрес в гр. Д., ул. „Ц.К.*, за заплащане на неустойки в общ размер от 697,22 лв., в т.ч.: 272,13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за електронни съобщителни услуги и 425,09 лв., представляваща неустойка за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото техническо оборудване по Договори за продажба на изплащане от 29.07.2016г., от 23.08.2016г. и от 13.09.2016г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Според въззивника, съдът неправилно приел, че клаузите за неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника са във вреда на потребителя, тъй като неустойката била уговорена в размер на всички 1 стандартни месечни такси за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора. В договорите размерът на неустойката бил ограничен до три такси, поради което договорните клаузи не били нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, а неустойката в този вид целяла единствено да обезщети доставчика за претърпените от него вреди, породени от виновното неизпълнение от страна на длъжника. Неправилно и необосновано била отхвърлена и претенцията за неустойка за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), както и стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване.

Съдът не съобразил, че договорът за услугите за SIM карта с телефонен номер *** бил прекратен на 08.02.2017г. по инициатива на абоната, т.е. 561 дни преди да изтече неговия срок и той дължал част от направената отстъпка, съответстваща на оставащия срок за ползване с посочен механизъм на изчисляване. По аналогичен начин били формирани и останалите претендирани суми, съответно на договорните клаузи. Техническо оборудване било предоставено на ответника по договор за фиксирана услуга за временно ползване за срока по съответния договор и при прекратяването му, независимо по каква причина, абонатът бил задължен да го върне на мобилния оператор в пълна комплектност и изправност, а при неизпълнение дължал стойността му. Въззивникът изразява несъгласие и с приетото от съда, че не е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузите на чл. 54.1 и 54.12 от ОУ дерогирирали общото правило на чл. 87 от ЗЗД, като не предвиждали форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено до длъжника, т.е. можело да бъде и конклудентно, с действията по фактически прекратената услуга, които действия ставали неминуемо достояния на ответника, освен това, самата искова молба играела ролята на покана по смисъла на ЗЗД. Въззивникът счита, че в хода на производството е доказал вземанията си за неустойка по основание и размер, поради което настоява за отмяна решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и уважаване на исковата му претенция в цялост.

Особеният представител на въззиваемия Н. В. В. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана, съответно изводите на районния съд за правилни.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Д. установи следното:

Постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата 13.01.2022г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на отчасти неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК – на 27.01.2022г. (дата на пощенско клеймо). Жалбата е допустима.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от 2

ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси – съобразно посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Служебната проверка на обжалваното решение не установява порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни изводи на съда.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните доказателства, съдът намира следното:

Установява се по делото, че по повод подадено от „А1 България" ЕАД заявление в Районен съд – Д. е образувано ч.гр.д.№ 828/2020г., по което е издадена заповед № 338/23.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. В. В. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.

„Ц.К.* за следните суми: 1) 301,64 лв. - неплатени задължения за ползвани услуги по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *** от 08.07.2016г., от която: 135,54 лв. – незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017г. и 166,10 лв. - незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане за периода от 27.12.2016г. до 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 301,64 лв. от подаването на заявлението на 08.04.2020г. до окончателното й плащане; 2) 94,74 лв. - обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава от 12.01.2017г. до 08.04.2020г.; 3) 139,93 лв. - съдебни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, а за сумата от 697,22 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *** от 08.07.2016г. заявлението е отхвърлено. С оглед частичния отказ да се издаде заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал.

1, т. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането може да предяви осъдителен иск. В течение на този срок осъдителен иск не е предявен. Заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК установителни искове в изпълнение на дадено от съда указание след връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като в обективно съединяване е предявил и осъдителна претенция за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение. За разглеждане на исковата молба е образувано гр.д.№ 3559/2020г. по описа на Районен съд – Д..

Вземанията си ищецът е обосновал със следните обстоятелства, изложени в исковата молба: между ищеца „А1 България“ ЕАД и ответника Н.

В. В. бил сключен договор с номер *** от 08.07.2016г. с рамков характер и предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти 3

(апарати) на изплащане и възникнали следните конкретни облигационни отношения:

- с приложение № 1 от 08.07.2016г. ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС) и срок 24 месеца, изтичащ на 08.07.2018г.

- с приложение № 1 от 29.07.2016г. ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС) и срок 24 месеца, изтичащ на 29.07.2018г.; в пакет с тази услуга, с договор за продажба на изплащане от същата дата (29.07.2016г.) ищецът продал на ответника продукт - Апарат „Lenovo А1000 Black DS MAT 20 23м" за срок от 23 месеца, с уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,50 лв.

- с приложение № 1 от 23.08.2016г. ищецът предоставил на ответника фиксирана абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** /фикс.номер – ***/ с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС) и срок 24 месеца, изтичащ на 23.08.2018г.

- с приложение № 1 от 23.08.2016г. ищецът предоставил на ответника мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на 24,90 лв. с ДДС (20,75 лв. без ДДС) и срок 24 месеца, изтичащ на 23.08.2018г.; в пакет с тази услуга, с договор за продажба на изплащане от същата дата (23.08.2016г.) ищецът продал на ответника продукт - „Huawei Т1 7.0" MediaPad Sil Сърф XL 50% 23", за срок от 23 месеца, с уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 1,00 лв.

- с приложение № 1 от 10.09.2016г. ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (16,66 лв. без ДДС) и срок 24 месеца, изтичащ на 10.09.2018г.; в пакет с тази услуга, с договор за продажба на изплащане от 13.09.2016г. ищецът продал на ответника продукт - Апарат „Lenovo Vibe С DS Black MAT 25 23м" за срок от 23 месеца, с уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,98 лв.

Ответникът не изпълнил задължения по горепосочените договори в общ размер на 301,64 лв., от които 135,54 лв. незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016г. до 25.02.2017г. и 166,10 лв. незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016г. до 27.03.2017г. (представени в табличен вид). При неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, съгласно чл. 12.3 от договорите за продажба на изплащане, тези договори се прекратявали. В тази хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно 4 изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не зА.гало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на исковата молба с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2020г., в общ размер от 94,74 лв.

При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка в общ размер на 697,22 лв., формиран като сбор от неустойка за предсрочно прекратяване общо 272,13 лв.; неустойка за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), както и стойността на невърнатото техническо обороудване, предоставено за временно ползване, общо 425,09 лв.