Решение № 521 от 27.11.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 56/2024
- Вид
- Решение № 521
- Подписан
- 27.11.2024
- Състав
- МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115 ал.1, б.Ж · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 521 гр. Плевен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20244400100056 по описа за 2024 година
Иск с правно основание с правно основание чл.439 ГПК.
Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от 16.01.2024г. – п.к., поправена и допълнена с молби от 01.03.2024г. – л.62 – л.63 и от 10.04.2024г. – л.405 – л.410 от делото, от Л. А. Г., ЕГН ********** и Д. М.
Г., ЕГН **********, двамата от гр.Плевен, ул.*** № 52, ет.1, ап.2 чрез адв.Вл.
Н. от САК против *** ЕООД гр.София, ЕИК *** чрез Управителя Р. И. М. – Т., с която е предявен иск за признаване на установено, че не дължат СОЛИДАРНО на ответника остатъкът от установените с ИЛ от 17.09.2010г. по ч.гр. дело № 6012/2010г. на ПлРС – десети състав - суми поради погасяването им по давност, а именно 30 075,68 евро с левова равностойност от 58 822,90лв., ведно със законната лихва от 07.06.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща остатък от главница по Договор за Прокредит динамо № 040-***/30.04.2009г., както и да осъди ответното ЕООД да им плати разноските по настоящото дело, а на адв.В. П. Н. от САК с личен № ********** и адрес гр.София, ул.*** № 14, партер – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗАдв.
Ищците твърдят, че срещу тях е образувано и се води изпълнително дело №*** на ЧСИ Т.К.. Въз основа на процесния изпълнителен лист преди това е било образувано друго изпълнително дело, а именно такова с № *** на 1
ЧСИ Т.К., което бива прекратено през 2021г. на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК вследствие настъпил двегодишен период, през който взискателят не е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжниците.
Ищците твърдят и това, че изпълнително дело №*** на ЧСИ Т.К. е образувано по молба на първоначалния взискател - „***" АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищците и трето, неучастващо в спора лице - „***" ЕООД гр.Плевен, ЕИК *** с Управител Л. А. Г., на 17.09.2010г. по ч.гр.д. № 6012/2010г. по описа на PC - Плевен, X-ти състав, по силата на който Л. А. Г. и Д. М. Г., са осъдени солидарно да заплатят на „***"АД следните суми: 61 370,86 евро - дължима главница по Договор за ПроКредит динамо № 040-***/30.04.2009г., ведно със законната лихва за периода от 13.09.2010г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 398,91 евро - лихва за забава за периода 05.08.2010г. - 12.09.2010г., сумата в размер на 2 754,12 евро наказателна лихва за периода от 05.08.2010г. до 12.09.2010г., 92,90лв. дължими разноски и сумата от 2 527,60 лева - съдебни разноски.
Длъжник по изпълнителния лист освен ищците е и „***" ЕООД гр.Плевен, ЕИК *** с Управител Л. А. Г..
Това трето, неучастващо в спора лице - „***"ЕООД гр.Плевен, ЕИК *** с Управител Л. А. Г., не е извършвало плащания и не участва в настоящето производство.
Твърдят и това, че междувременно ответното Дружество - „***"ЕООД представя Договор за прехвърляне на процесното вземане, като прави искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело № *** на ЧСИ Т.К., поради което считат, че ищците имат правен интерес от воденето на настоящия иск именно срещу ,,***" ЕООД.
Междувременно съдебният изпълнител извършва публични продани на два недвижими имота, собственост на ищците. С оглед постъпилите суми и тяхното разпределение, към датата на ИМ - 16.01.2024г. - остатъчният дълг по изпълнителния лист е в размер на 30 075,68 евро с левова равностойност от 58 822,90 лева - остатък от главница по Договор за ПроКредит динамо №040***/30.04.2009г., ведно със законна лихва за периода от 07.06.2018г. до изплащане на вземането.
2
Същото считат, че се установява от приложената към настоящата искова молба покана за доброволно изпълнение по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Т.К.
Твърдят, че всеки един от ищците не дължи на „***" ЕООД сумите, представляващи остатък от установените с горецитирания изпълнителен лист суми, а именно: 30 075, 68 евро с левова равностойност от 58 822,90 лева остатък от главница по Договор за ПроКредит динамо №040-***/30.04.2009г., ведно със законна лихва за периода от 07.06.2018г. до изплащане на вземането, т.к. същото се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист от 17.09.2010 год. е образувано по молба на първоначалния взискател - „***" АД изпълнително дело №*** на ЧСИ Т.К..
След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население", както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжниците недвижими имоти.
Всички тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие.
Твърдят, че липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително действие.
С молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл.116, б. „В" от ЗЗД се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане. Тъй като в случая се касае за задължения по Договор за кредит считат, че те се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.
3
Излагат съображения, че в конкретния случай задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явяват погасени по давност към момента на предявяване на настоящия иск – 16.01.2024г., тъй като е изтекъл двугодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга.
Последното валидно действие по принудително изпълнение срещу ищците е предприето на 09.07.2012г., когато взискателят желае по изпълнителното производство да бъде присъединено вземане в размер на 4 275,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. В периода от 09.07.2012г. до 09.07.2014г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 09.07.2014год. на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на Закона.
Навеждат се доводи, че с прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които прекратяването настъпва по силата на Закона е, че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.
Твърдят също, че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство, било то и по силата на Закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, започва да тече давността, с която се погасява самото вземане.
В конкретния случай обаче погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е постановено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 2013Г. на ОСГТК НА ВКС.
Това е така тъй като с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС е възприето, че „Погасителната 4 давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС". С оглед дадените разрешения в двете тълкувателни решения следва да се приеме, че в случая погасителната давност, която е петгодишна, започва да тече на 09.07.2014г., когато изпълнителното дело престава да бъде висящо.
Давността, с която се погасява вземането в случая е петгодишна, тъй като се касае за вземане, произтичащо от сключен Договор за кредит. Въпреки погасяването на вземането по давност, през 2021г. ответното Дружество – „***"ЕООД подава молба за образуване на изпълнително производство до ЧСИ Т.К. и бива образувано изп. дело № ***.
Искането на ищците се състои в установяване недължимост на посоченото в исковата молба вземане в размер на 30 075,68 евро с левова равностойност от 58 822,90 лева - остатък от вземането по изпълнителен лист от 17.09.2010г. по ч.гр.д. № 6012/2010г. по описа на PC - Плевен, X-ти състав, поради погасяване на вземането по давност и респективно възможността за принудително изпълнение - факт, настъпил след издаването на процесния изпълнителен лист.
Ищците отправят искане към съда да осъди "***" ЕООД, ЕИК *** да им заплати сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК - на 20.05.2024г е постъпил писмен отговор от ответника – „***“ЕООД гр.София, ЕИК ***, представлявано от Управителя Т.И.В. чрез юрк.К.В..
С Отговора е взето становище, че искът е неоснователен - към момента на депозиране на исковата молба, давностният срок не е изтекъл.
Твърдят, че изложените от ищеца обсдтоятелства в исковата молба са неправилни доколкото вземането е установено със Заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл посочват съдебната практика.
5
С Отговора ответникът навежда доводи, че видно от изложените в депозираната искова молба твърдения ищците сочат, че след 09.07.2012г., когато е присъединено вземане по образуваното изпълнително дело № 1065/2010г. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие района на ОС Плевен, няма законосъобразно предприети изпълнителни действия, и които действия да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл.116 от ЗЗД, като твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД и вземането се е погасило по давност към дата 09.07.2019г.
В Отговора посочва съображения за неоснователността на предявеният иск от ищците - първоначално въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 6012/2010г. по описа на PC - Плевен е било образувано изпълнително дело с № 1065/2010г. по описа на ЧСИ Т.К., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие ОС - Плевен. Към момента на първоначалното образуване на изпълнителното дело с № 1065/2010г. по описа на ЧСИ Т. К. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично е прието, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането."
Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му.
Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТРОСГТК № 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Разпечатката съдържа 42 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a479fbf8-914f-4a0e-b51b-b000e2a834c6