Решение № 1185 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000502298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 3799 от 16 юни 2025г. по гр. д. № 13334/2023г.

Софийски градски съд, ГО, 2 състав е осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на Р. А. М. следните суми:-76 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждаН. от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.08.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане; 3 848,91 лева - разноски по делото на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК; на адвокат В. О. - 8 089,88 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Р. А. М. срещу ЗД «БУЛ ИНС» АД за разликата над 76 500,00 лева до предявеН. размер от 80 000,00 лева.; осъдил Р. А. М. да заплати на ЗД «БУЛ ИНС» АД - 142,19 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Производството пред въззивН. съд е образувано по въззивна жалба на на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решението по гр. д. № 1334/2023г. на СГС в негова 1 осъдителна му част – над присъдеН. размер на обезщетението за неимуществени вреди от 21 500 лв. до 76 500 лв. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за посочената разлика.

Насрещната страна – Р. А. М. е оспорила въззивната жалба и главните доводи, релевирани в нея.

За да постанови решението си, първоинстанционН.т съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 76 500 лв. ведно със законната лихва от 16.08.2021г. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, болките и страдаН.та на 63-годишната пострадала, продължителността на лечебН. и възстановителен период , обстоятелствата, при които е получено увреждането, за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза и показаН.та на разпитаната свидетелка.

СГС е приел за доказано възражението за съпричиняване на вредоносН. резултат до размера от 10 %, тъй като пострадалата не се е съобразила с приближаването на автомобила на делинквента и неговата скорост.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разяснеН.та, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваната част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застраховаН., като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последН. обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователН. риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застраховаН.. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредеН.

2 срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застраховаН. да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорН. предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционН. съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивН.т съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 25.08.2020г. на пешеходна пътека в гр. София, от което са й причинени телесни увреждаН., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл.

297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакваН.та на жалбоподателя, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страдаН.та, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалН. закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят счита, че определеното от съда обезщетение е завишено с оглед естеството и тежестта на увреждаН.та, липсата на тР. инвалидизация и практиката по сходни случаи, както и начина на лечение и продължителността на възстановителН. период, и проведената рехабилитация, както и с оглед оценката на самата ищца за стойността на дължимото й обезщетение – 30 000 лв., въпреки изменението на иска.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист по ортопедия и травматология, от чийто констатации, възприети и от първоинстанционН. съд, неоспорени от жалбоподателя, изхожда и въззивН.т съд в решаваща си дейност, ищцата е получила от процесното ПТП /причинната връзка не е спорна на настоящия етап/ следните увреждаН.: счупване на долН. клон на лявата пубисна /срамна/ кост; счупване на кръстната кост /сакрум/ вляво, без дислокация; счупване на ацетабулума вдясно без дислокация, счупване на ацетабулума вляво, само на предН. контекс, счупване на големия пищял на лява подбедрица в горН. й край от външната страна. МедикобиологичН.т характер на увреждаН.та е 3 трайно затруднение на движеН.та на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни. По отношение на счупваН.та на костите на таза е предприето консервативно лечение с постелен режим и медикаментозна терапия. По отношение на счупването на големия пищял на лява подбедрица в горН. й край от външната страна е предприето оперативно лечение на счупването на външН. кондил на лява голямопищялна кост, като фрагментите са наместени и фиксирани с L- плака и винтове. При нормално протичане на лечебН. процес, без усложнеН., възстановителН.т период при такъв вид увреждаН. е около 8 месеца, което кореспондира с конкретН. случай. При прегледа, извършен на 04.11.2024г., не е установен функционален дефицит на левия долен крайник, налице е оперативен белег по външната страна на лява коленна става с надлъжен ход и дължина 10 см, без да са налице невъзстановени увреди от получените травми при процесното ПТП, като перспективата по отношение на получените увреждаН. е благоприятна; - при прегледа пострадалата е съобщила, че продължава да има болки в областта на таза и лявата тазобедрена и коленна става при смяна времето и натоварване. Вещото лице е уточнило, че по принцип дължината и дълбочината на фрактурната лиН. имат значение за възстановяването и лечението, от това зависи скоростта на зарастване, по-голямата фрактура зараства по-бавно, а в конкретН. случай не са описани размерите на фрактурните линии, като в компютърно томографското изследване (образното изследване) при приемането на ищцата в Пирогов са описани само вида на фрактурите без описание на тяхната морфология - дълбочина, широчина и размери. Обобщено е повод въпрос за сходство с увреди, описани по друг казус (решение № 50103/10.01.2023г. по т. д. № 1199/2021г. на ВКС, II ТО), че са налице 4 счупваН. на костите на таза, плюс счупване на подбедрицата, което е оперирано, както е и двата случая. По отношение на възстановителН. период, вещото лице е пояснило, че и в двата случая той е абсолютно същия - с 3 месеца постелен режим и приложеното лечение е същото - консервативно лечение с покой за определеН. период.

Не се спори, както е установено и в заключението на СМЕ, че по повод злополуката, станала с нея, че на ищцата, е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност до 11.02.2021г.

По делото са събрани и гласни доказателства, като установеното въз основа на показаН.та на разпитаН. свидетел по отношение на неимуществените вреди също не е оспорено като фактически положеН. във 4 въззивното производство, поради което и въззивН.т съд следва да изходи в решаващата си дейност от тях.

От показаН.та на св. Ч. - сестра на ищцата, преценени по реда на чл.

172 ГПК, е установено по делото, че тя е видяла сестра си – работеща като операционна акушерка, поради което и много активна преди инцидента, станал с нея, в Пирогов, където й направили една операция; свидетелката ходила всеки ден там и й помагала, докато сестра й била на постелен режим, а след изписването й оттам я настанили в болница Токуда за около 45 дни за извършване на рехабилитация, тя започнала да ползва патерици за придвижване и така се прибрала вкъщи и свидетелката отново й помагала поне 1 – 2 пъти в седмицата; Р. започнала да ходи след проведената рехабилитация в Павел баня и от края на м.01.2021г. започнала да се придвижва само с 1 патерица, която спряла да ползва през м.03.2021г. и вече ходила нормално без да куца.

Св. К. - очевидец на ПТП, е разказал, че при настъпването на процесното ПТП, ищцата е пресичала с нормален ход на пешеходна пътека отдясно на наляво, имало спрял трамвай и автомобилите спрели, а водачът на автомобила, причинил ПТП-то, минал отляво на трамвая в насрещното движение, карал бързо и ударил жената, като я изхвърлил напред.

Механизмът на ПТП, от което са причинени описаните по-горе травматични увреди за ищцата, в частност евентуалН. й принос като пострадала за настъпване за ПТП и на увреждаН.та й /втори спорен въпрос в настоящото производство/, е изследван в заключението на вещото лице, изготвило АТЕ въз основа на съставените документи по повод на ПТП-то, отчело и показаН.та на свидетеля - очевидец, неоспорено от страните.

Съгласно това заключение процесното ПТП е настъпило в гр. София на 25.08.2020г. около 09:40 ч. на бул. „Мадрид“ на трамвайната спирка, където, преди кръстовището с ул. „Алеко Константинов“ в посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Ситняково“, е спрял трамвай. Върху платното за движение на мястото на ПТП е маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана и с пътен знак; пешеходката Р. А. М. е започнала да пресича бул. „Мадрид“ по пешеходната пътека отдясно-наляво пред спрелия трамвай.

Скоростта на пешеходката с бавен ход е 2.9 км/ч = 0.81 м/сек, а със спокоен ход 3.8 км/ч = 1.06 м/сек. Върху платното за движение от бул. „Евлоги и 5

Христо Георгиеви“ към бул. „Ситняково“ са спрели автомобили, за да пропуснат пътниците от трамвая. По същото време водачът Куршун Муса управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с peг. № *** в посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Ситняково“ по трамвайното трасе отляво на спрелия трамвай (видно и от схемата на ПТП, част от заключението, бил е в платното за насрещно движение). Скоростта на лекия автомобил е 18.03 км/ч. При движение на пешеходката с бавен ход, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката в цял ръст, когато тя е върху пешеходната пътека, върху дясната релса на дясната трамвайна лиН..

В този миг автомобилът се намира от мястото на удара на отстояние 13,19 м, а до мига на удара остава време от 2.66 сек. При движение на пешеходната със спокоен ход, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходната в цял ръст, когато тя е върху пешеходната пътека в началото на трамвайното трасе. В този миг автомобилът се намира от мястото на удара на отстояние 11,76 м, а до мига на удара остава време 2,375 сек. Водачът на лекия автомобил е продължил движението си напред и надясно, за да излезе от трамвайното трасе още 2.66 сек при движение на пешеходката с бавен ход или 0,975 сек при движение на пешеходката със спокоен ход, след мига, в който е имал възможност да я възприеме в цял ръст, и е предприел спиране със спирачно закъснение 6.56 м/сек2, но не е успял да спре, като, когато водачът е предприел спиране, пешеходката се намира около средата на дясната трамвайна лиН.. Опасната зона за пълно спиране на автомобила с максимална интензивност от скоростта на движение преди ПТП е 7, 83 м за време 1, 93 сек; от сравнението между отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара в мига, когато водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката в цял ръст, и опасната зона за пълно спиране с максимална интензивност, се налага извод за предотвратимост на удара.