Определение № 352 от 24.03.2026, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. гр. Лом, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20261620100830 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД с ЕИК ********* срещу Р. Г. К. от гр. ********* по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като се иска съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца посочените суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2577/2025г. по описа на РС Лом, произтичащи от Договор за кредит № *********, сключен между ********* ЕООД, ЕИК ********* и Р. Г. К., ЕГН **********.

Като съобрази данните по делото и видно от служебно извършената справка НБД съдът намира, че същото не му е подсъдно по следните съображения:

Легално определение за понятието „потребител“ има в разпоредбите на ЗЗП, като съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В настоящия случай се касае за предявени искове за установяване дължимост на суми по договор за потребителски кредит, като настоящият състав намира, че ответникът има качеството потребител на основание § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП. Несъмнено е, че предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на цитираната норма и следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, вкл. уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се 1 намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Според изменението на чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018г., приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местна подсъдност, е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Според цитираната норма възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. С посочената норма де факто изборът на ищеца на местно компетентен съд е дерогиран.

Според Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., ГК, съпоставката на посочените разпоредби с текста им преди измененията на ГПК от 2018г. не оставя съмнение, че в действащата редакция ГПК установява императивно местно компетентните съдилища по исковете на и срещу потребители. Както е посочено в самите мотиви към предложението на ВСС за приемане на посочените законодателни изменения „с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение“, както и „би довело до по-равномерно разпределение на делата между съдилищата в страната“.

В определение № 60386 от 1.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г., ІІ т. о., ВКС се сочи, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г./ установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Възражение за неподсъдност на спора от страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл. 115, ал. 2 ГПК /така определение № 248 от 1.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г., ІІ т. о. /.

Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д.

№ 2870/2019 г., І т. о., ВКС/.

Съобразявайки приложимите разпоредби, съдебната практика и предвид характера на настоящия правен спор, съдът счита, че в случая ищецът несъмнено има качеството на потребител, тъй като е физическо лице – страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, като в качеството му на потребител се предявяват претенции срещу него по настоящото дело.

2

Въз основа на цитираните разпоредби от процесуалния закон съдът служебно е извършил справка от Национална база данни „Население“, видно от която се установява, че настоящият адрес на ответника е в с********* от *********. (преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК).

Освен това делото не е внасяно в открито съдебно заседание, предвид което са налице визираните в закона предпоставки, а местната подсъдност не е стабилизирана.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

Предвид възложеното задължение на съда да следи служебно за местната подсъдност в този случай /чл. 119, ал. 3 ГПК/ и с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд по правилото на чл. 113 ГПК - РС *********.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 830/2026г. по описа на Районен съд Лом.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на РС *********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Определението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3