Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1013 от 10.07.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1396/2020
Вид
Решение № 1013
Подписан
10.07.2020
В сила
18.11.2020
Състав
РАДОСТИНА СТАМАТОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 114, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …...../……………, гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА при секретаря КРАСИМИРА

МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1396 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Р.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище ***-F506118/20.11.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год., вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалния закон и моли съда да го отмени или да намали размера на наложеното наказание имуществена санкция.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество сочи, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че въззивникът е извършил нарушението за което е наложено наказание. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 12.08.2019год., в 19:33ч. св.

Хр.Х. и негова колежка и двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1 ,т.41 от ПР на ЗДДС – „Картинг писта Виница“ находяща се в гр.Варна, кв. „Виница“ и стопанисван от въззивното дружество.

В хода на проверката бил изведен междинен Х отчет от въведеното в експлоатация в обекта ФУ при проверката на който било установено, че на 12.08.2019год. до момента на проверката на ФУ са били отчетени продажби в група „А“ в размер на 729.20лв. в която група се отчитали продажби освободени от облагане с ДДС, с ДДС 0 или за които не се начислява изобщо ДДС. Изведени били периодичен отчет за месец юли 2019год. както и отчет за периода от момента в който дружеството започнало да стопанисва обекта – 06.07.2019год. до момента на проверката. При проверка на същите било установено, че през месец юли отново имало отчетени продажби по група „А“ в размер в размер на 5573лв., а за целия период от момента на стопанисване на обекта до момента на проверката отчетените продажби по тази група „А“ били в размер на 15498.30лв. Констатациите от проверката на място били обективирани в КП № 0352416/12.08.2019год.

При тези факти св. Х. приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение на чл. 27, ал.1 от наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 114, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като не е регистрирало всяка продажба на стока и услуга по данъчната група според вида на продажбата - в случая в група „Б“з0а стоки и услуги които се облагали с 20% ДДС и на 26.08.2019год. му съставил АУАН. Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на представляващия въззивното дружество лице.

В срока по чл. 44 от ЗАНН възражение не било подадено.

На 20.11.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 700лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителят Х.Х., който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към

АНП са приложени Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, протокол за извършена проверка № 0352416/12.08.2019год., пълномощно изходящо от Х.П.Х. към Д.А.М., Т.А.Я. и В.Й.И.; опис на парични средства в касата, дневен финансов отчет, съкратен отчет за периода от 06.07.2019год. – 12.08.2019год.; съкратен отчет за периода 01-31.07.2019год. справка за лица работещи по трудово правоотношение.

Показанията на св. Х., както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно на първо място както в акта така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение и посочване на обстоятелствата при които същото е извършено.

С

НП въззивното дружество е наказано за нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ. Съгласно посочената разпоредба лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4.

(изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

От обст. части става ясно, че въззивникът е отчитал продажби по група А. Липсва обаче яснота какъв е бил вида на тези продажби, съответно предмета на същите. В тази връзка следва да се отбележи че попадането на съответната продажба в съответната група зависи именно от нейния вид, поради което и фактите свързани с вида на продажбите са съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението по чл. 27, ал.1 от Наредбата. Нещо повече в обст. части на акта и НП липсват факти сочещи на това дори каква дейност е била осъществявана в търговския обект – съответно продажба на стоки ли са извършвани или такава на услуги, и какви. На следващо място налице е пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО по отношение на датата на извършване на нарушението и въобще за колко нарушения е ангажирана отговорността на въззивника. В АУАН е посочено, че за датата на проверката били отчетени продажби от група А в определен размер, а след това се сочат и отчетени продажби от тази група през месец юли, както продажби в периода от 06.07.2019год. до момента на проверката. В края на краищата за какво точно деяние е ангажирана отговорността за това, че на 12.08.2019год. са били отчетени продажби от група А, за това, че през месец юли 2019год. са били отчетени такива продажби или за това, че в периода от 06.07.2019годс. до момента на проверката са били отчетени такива продажби не е ясно.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защитата на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

В случая неяснотата във волята на

АНО и липсата на минимален обем от факти относими към състава на нарушението по чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. лишават и съда от възможността да изрази становището си по приложението на материалния закон. Следва обаче да бъде отбелязано това, че с оглед липсата на каквито и да било доказателства досежно това от какви продажби е бил формиран оборота отчетен по група А за която и да е от датите – за 12.08.2019год., за месец юли 2019год. или за периода от 06.07.2019год. до датата на проверката, то НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон най-малко поради недоказаност на нарушение по чл. 27, ал.1 от Наредбата, когато и да е извършено то с оглед трите посочени в НП дати съответно периоди. Както бе посочено по-горе в мотивите за да бъде преценено към коя група следва да бъде отчетена дадена продажба следва да е ясен нейния вид а в случая доказателства в тази насока няма приложени към АНП.

Налице се единствено Х отчет и периодични отчети в които са отразени само обороти по групи, но не са посочени видовете на сделките/продажбите.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е постановено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) отправеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

478298-F506118/20.11.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „Роял Къмпъни БГ“ ЕООД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление ***, офис 6, на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: