Определение № 12 от 12.02.2025, Районен съд - Панагюрище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Панагюрище, 12.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Частно наказателно дело № 20215230200252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.

Предявена е жалба от И. Л. К., от гр. Смолян, ул. „***“*****, в качеството му на синдик на „Булгар Минерали-Стрелча“АД- в несъстоятелност, срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2021 г., постановено по ДП № 127/2018 г. по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик и прокурорска преписка № 878/2018г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Панагюрище.

В жалбата се сочи, че с обжалваното постановление на Районната прокуратура се прекратява за трети път прокурорската преписка, като същото е незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата и при игнориране на множесто фактури, товарителници, договори, огледи, заключения и свидетелски показания. Съгласно жалбата, постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. Описва се, че първоначално прокурор от Районна прокуратура Панагюрище е отказал да образува досъдебно производство, но постановлението е отменено от Окръжна прокуратура Пазарджик на 04.12.2017 г. и са дадени задължителни указания за събиране на достатъчно доказателства за престъпно деяние по смисъла на чл. 216, ал.1, чл. 206 и чл. 277, ал.2 от НК. Според жалбоподателя К., е образувано ДП само по отношение на престъпление по смисъла на чл. 216, ал.1 от НК – за част от разрушената стена и част от покрива на сграда „Мелница“, което отново е прекратено с постановление на районната прокуратура. Описва се, че отново това постановление е отменено от Окръжна прокуратура Пазарджик със задължителни указания, че има достатъчно данни за извършени три престъпления, за които е подаден сигнал.

К. сочи, че след втората отмяна, е подал допълнителен сигнал за обсебване на три броя машини – магнитен сепаратор, метален детектор и газова горелка, които не са били предмет на разпоредителни сделки и не са предмет на Търговско дело № 63 и Търговско дело № 64 от 2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Сочи се, че след отправянето на нотариална покана да бъдат върнати машините- внос от Италия, му се указва, че те няма да бъдат върнати, докато синдикът на „Булгар Минерали Стрелча“АД- в насъстоятелност не осъди предишния представляващ дружеството – Г С.

1

Описва се, че е образувано досъдебно наказателно производство по отношение на тези три машини и няма производство за обсебване на останалите машини, които са предмет на два отменителни иска- по ТД № 63 от 2012 г. и ТД № 64 от 2012 г. по описа на ПзОС. Жалбоподателят изразява становище, че срещу Л К и Г С, като управители на дружеството, има изградено отношение от страна Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение- Панагюрище да не се образуват никакви наказателни производства. Сочи се, че досъдебното наказателно производство е образувано само по отношение на три машини, предмет на двата отменителни иска по т.д. № 63 и 64/2012 г., подадени от тогавашния синдик Н В и пълномощника на кредитора „Минерали Индустриали България“ ООД, което дружество е притежател на 50% от капитала на „Булгар Минерали Стрелча“ АД.

Според жалбата, отказите от страна на различни прокурори навеждат извода, че срещу Л К и Г С не се образуват никакви наказателни производства или образуваните се спират, или прекратяват. Според синдика на дружеството-жалбоподател, обясненията и показанията на извършителите на престъпните деяния се ползват с безрезервна вяра, въпреки че те са заинтересовани да не твърдят истината пред разследващите органи.

Подчертава се, че в постановлението са направени няколко извода, които не отговарят на фактическата обстановка.

Първият извод е, че не е съборена част от стена и покрив на сграда „Мелница“, а е съборена стена и покрив на постройка към тази сграда, която пристройка е била незаконна и е издадена Заповед за събарянето й, но не е взет предвид факта, че заповедта за премахване на пристройка е отменена като незаконосъобразна от Пазарджишки административен съд и е потвърдена от Върховния административен съд. Според синдика, няма такава пристройка, тъй като съборената стена и покрив са част от самата сграда „Мелница“, която е напълно законно построена.

Съгласно жалбата, вторият неправилен и необоснован извод е, че съборената ограда е възстановена. Сочи се, че в протокола за оглед от 26.07.2018 г. е посочено, че оградата съществува, но от източната страна на терена, а сигналът е подаден за разрушена от южната страна на имота ограда, която граничи с полски път. Твърди се, че по отношение на разрушената ограда не са взети предвид и не са обсъдени показанията на свидетеля А К, който посочва, че на това място на оградата е имало портална врата, която към момента на предявяване на жалбата също липсва.

Подчертава се, че в тази част на имота са преместени силозите и е изградена нова производствена сграда, в която извършителите Л К и Г С са преместили всички машини, внос от Италия, които са предмет на сигнала за престъпление по смисъла на чл. 206 от НК. Не са взети предвид, според жалбоподателя, и показанията на свидетеля Б Б, който сочи, че част от оградата на имота от юг също липсва и оттам са минавали камионите и работниците на новия строеж, които са преместили машините.

Третият неправилен извод, според жалбата е, че „Минерални ресурси“ ООД са доставили на „Булгар Минерали Стрелча“ АД един брой магнитен сепаратор, но всъщност са доставени два магнитни сепаратора и изводът на прокуратурата противоречи, както на представените по преписката фактури и товарителници, в които е отразено, че се доставят два броя магнитни сепаратора, така също и на показанията на свидетеля А К, който като синдик е управлявал и ръководил производствения процес с тази производствена линия в продължение на повече от две години и е извършвал опис на цялото имущество, което се е намирало в сградата „Мелница“.

Подчертава се, че този извод противоречи на показанията на свидетеля В К, който от една страна е 2 председател на Съвета на директорите на „Булгар Минерали Стрелча“ АД, представител е на фирмата-доставчик „Минерални ресурси“ и е минен инженер, участвал в доставките и инсталирането на машините.

Според жалбата има и четвърти неправилен извод- и той е, че двете изпълнителни дела, по които са наложени запори върху част от обсебените от К и С машини и съоръжения, са били приключени на 17.03.2016 г. и фактурите, с които „Геоминерал“ АД, с изп. директор Л К и „Булгармин Инженеринг“ АД, с изп. директор Г С, са се разпоредили със запорираните движими вещи, са били съставени след прекратяване на изпълнителните дела.

Според жалбоподателя, неправилно е прието, че Л К и Г С правомерно са се разпродели да се разруши част от стената и покрива на сградата „Мелница“ собственост на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и същата е била отдадена под наем на „Ватия Холдинг“ АД, което представлява деяние по смисъла на чл. 219, ал.1 от НК. Сочи се, че извършителите не отричат, че по тяхно нареждане е разрушена част от чужд недвижим имот, но се оправдават с невъзможността да се изнесат едрогабаритни машини по друг начин. Твърди се, че Н В, като синдик е подал сигнали до различни институции, за да се спре разрушаването на тази сграда и изнасянето на машини, но прокурорът неправилно е приел, че „Ватия Холдинг“ АД са разрушили сградата, за да изнесат машини, представляващи тяхна собственост. По преписката, според жалбоподателя, безспорно е установено, че това са машините – предмет на сигнала за обсебване, които не са собственост на „Ватия Холдинг“ АД и синдикът никога не е давал разрешение да се събаря сградата и да се изнасят машините. Подчертава се, че в нотариалната покана синдикът е поканил наемателя да изнесат собствените си машини, а не машините, които са собственост на наемодателя. Обяснява се, че машините, които е трябвало да бъдат изнасени, са инсталираните на открито върху терена, в източната част на поземления имот две машини, собственост на „Ватия Холдинг“ АД – роторна трошачка и сито-двупластово. Според жалбоподателя К., за изнасянето на тези машини не е било необходимо нищо да се разрушава и дори оградата не е пречка за изнасянето им. В жалбата се сочи, че с цел да обсебят така наречените „италиански машини“ К и С са разрушили и сградата, но към тази дата една част от изнесените машини са били под запор и предмет на две дела по отменителните искове – т.д. № 63 и № 64 от 2012 г. Сочи се, че заедно с изнесените машини са били и магнитен сепаратор, газова горелка и метален детектор, които никога не са сменяли своята собственост. Тези машини не са били част от договора за наем и те не са монтирани в тази сграда от наемателя „Ватия Холдинг“АД, а са монтирани от „Булгар Минерали Стрелча“ АД още през 2009 г., след доставката им. Изнасянето, според жалбоподателя И. К., също покрива състава на чл.

206 от НК и едно престъпно деяние не може да узакони друго престъпно деяние по смисъла на чл.

216, ал.1 от НК, а напротив -това деяние улесняма обсебването. Твърди се, че без разрушаване на стена и покрива, обсебването на машините не е можело да се осъществи, а е щяло да остане под разпореждане на синдика и в масата на несъстоятелността. Сочи се, че дори и тези машини да са били собственост на наемателя, то той е бил длъжен да поиска разрешение от собственика на сградата, за да я разруши частично и да се постигне предварителна договореност с него, как ще стане това и как ще се възстанови разрушената сграда.

Според жалбоподателя, прекратеното производство относно престъплението по чл. 206 от НК е необосновано и незаконосъобразно, понеже неправилно е образувано от Районната прокуратура с оглед стойността на обсебените вещи, макар и само три машини - магнитен сепаратор, газова горелка и метален детектор, като тази стойност многократно надвишава квалифициращата предпоставка „особено големи размери“, според оценителя Ю К. Сочи се, че 3 деянието представлява „особено тежък случай“. Пояснява се, че за да се осъществи своенето на чуждата собственост е извършено друго, подпомагащо престъпление – такова по смисъла на чл.

216, ал.1 от НК, като обсебването е извършено от две лица при сговор – Л К и Г С, които са съответно председател на Съвета на директорите и изп. директор на „Ватия Холдинг“ АД и негови действителни собственици. Според сидника, за осъществяване на деянието се е наложило да се използва тежка подемна и транспортна техника – 120- тонен кран съгласно признанията на К и С, както и квалифицирани работници по разглобяването на тези машини, както и тежка траспортна техника за преместването. Подчертава се, че този процес на разглобяване и местене е продължил повече от месец.

В жалбата се подчертава също, че в разпоредбите на чл.24, чл.25 и чл.243 от НК са предвидени хипотезите, при които наказателното производство може да се спира и прекратява, но липсва възможност, когато относно вещи, предмет на престъплението има висящо гражданско дело. Сочи се, че в разпоредбите на чл. 229, т.4 и т.5 от ГПК са предвидени възможности, гражданското производство да бъде спряно при наличие на данни за извършено престъпление, а в разпоредбата на чл. 300 от ГПК е въведана задължителна сила на някои части на решение по граждански дела за наказателния съд. Според жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 307 от НПК, наказателният съд се произнася по предявения граждански иск дори и когато признае подсъдимия за невиновен или го освободи от наказателна отговорност, но актовете в наказателния процес не се влияят от паралелно висящ граждански процес. Според синдика, прокурорът е отказал да се произнесе по гражданските правоотношения и е препратил към висящия граждански процес по отношение на процесните три машини.

В жалбата се сочи също, че става дума за прост казус – наемател на сграда заварва в нея част от производствена линия за смилане и обезжелезяване на пегматит, като друга част представлява трошачна инсталация, която се намира извън сградата и е негова собственост. Според жалбоподателя, след прекратяване на договора за наем, чрез извършване на подпомагащо престъпление – разрушаване на част от сградата, наемателят изнася всички машини и ги монтира в своя сграда, като продължава да ги използва за производствените си нужди. Сочи се, че сделките отнасящи се за част от изнесените машини са обявени за недействителни и спрямо тях е възстановено правото на собственост на предишния им собственик, но бившият наемател отказва да върне тези машини и продължава да ги ползва, дори да се разпорежда с тях, като ги продава на трето лице.

Разпечатката съдържа 26 от 271 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4782663-2393-46a4-9d64-9a74ed29c1b0