Решение № 176 от 06.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20222120205010 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на Д. Н. Н., ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ********, против Наказателно постановление №11-01454/15.11.2022г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на основание на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за нарушение на чл.20, ал.7 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че същото е незаконосъобразно и в случая липсва извършено от жалбоподателя нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.

К. Г. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Счита, че са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН, поради което и неправилно е било преценено, че жалбоподателят е извършил нарушението. Моли за отмяна на обжалваното НП.

1

За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен начин. Застъпва, че са спазени процедурата и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Н. Н. е заемал към процесната дата - 15.09.2020г. длъжността кмет на Община Бургас. На същата дата на основание чл.61 от Наредба №33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е сключен Договор за извършване на превоз на ученици по редовни автобусни линии №140/15.09.2020г. между „Бургасбус“ ЕООД и СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас. Договорът урежда условията за превоз на пътници от учебното заведение по маршрути от гр. Черноморец, с. Равнец, с. Маринка и с.

Равна гора до гр. Бургас и обратно с редовните автобусни линии. Срокът на действие на договора е от 15.09.2020г. до 30.06.2021г. Към договора е сключен и анекс от 21.10.2020г., с които е включен и превоз от с. Ново Паничарево.

Към датата на сключване на договора между училището и превозвачът липсвал писмен договор за делегиране на правото за организиране на безплатни превози, сключен между кмета на Общината и съответното училище. При извършена финансова инспекция в Община Бургас св. П. Н. - ст. финансов инспектор, констатирала горните факти и преценила, че чрез бездействие на 15.09.2020г. жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.20, ал.7 от Наредбата, поради което и на 27.05.2022г. му съставила АУАН с №11-01454/27.05.2022г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които Н. изложил доводи за незаконосъобразност на издадения АУАН.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписките по акта, счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени и не дал вяра на изложеното във възражението. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.20, ал.7 от Наредбата, в следствие на което било издадено обжалваното понастоящем Наказателно постановление №11-01-454/15.11.2022г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция в гр.София.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Самите страни не спорят по установените факти, а единствено касателно правната им оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за 2 обжалване по чл.59, ал.2, вр. с чл.58д, т.2, вр. с чл.28 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.12, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.12.2022г., а жалбата е депозирана по пощата на 14.12.2022г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган, като вмененото нарушение и съответстващите му правни норми са описани пълно и ясно, като поначало са описани обстоятелства, относими към признаците на твърдяното нарушение. Съдът обаче намира, че не се доказва извършено нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.283, ал.2 изречение второ от ЗПУО (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици, които пътуват ежедневно до училище в друго населено място в същата или в съседна административнотериториална област, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, и обратно, ако такова обучение не се провежда в населеното място, в което живее ученикът, или ако ученикът се обучава по защитена специалност от професия или специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда, и в населеното място, в което живее, няма организирано професионално образование по същата или по друга защитена специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредбата, превозите на децата и учениците по чл.19, т.8 се организират от общината по местонахождение на училището и детската градина, съответно от училищата или детските градини, на които е делегирано това право, чрез: 1. сключване на договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт; 2. превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема; 3. железопътен транспорт с пътнически влак II класа; 4. превоз за собствена сметка; 5. таксиметров превоз.

Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредбата, стойността на безплатните превози на децата и учениците по чл.19, т.8 се компенсира на превозвачите със средства от централния бюджет чрез бюджетите на общините. В чл.43, ал.2 е посочено също така, че когато кметът на общината е делегирал на училище или на детска градина организирането на безплатни превози на ученици, той му предоставя и средствата, които е получила от централния бюджет за тази цел. Съгласно чл.20, ал.4 от Наредбата, организирането на превозите по чл.20, ал.1, т.2 от същата се урежда с договор за възлагане на обществен превоз, сключен по реда на Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на възложителя снабдява учащите се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно фактурира стойността на услугата при условията на сключения договор. В чл.20, ал.7 от Наредбата е регламентирано, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното училище или детска градина. Видно от посочените разпоредби и в НП, във 3 вина на жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в бездействие - че не е сключил договор с училището за делегиране на правото за организиране на безплатни превози. Освен това, от постановлението става ясно, че се твърди че нарушението е извършено точно на определена дата - 15.11.2022г.

Ето защо, за да се докаже съставомерно поведение от страна на жалбоподателя, следва да се установи, че именно на конкретно посочената дата същият е бил длъжен да извърши дължимото действие. Следва да се установи и че от субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че на съответната дата е бил длъжен да действа по предписания в закона начин. При анализа на нормативната уредба, както и от прочита на предупреждението обаче, по никакъв начин не се доказва, че именно на 15.11.2022г. жалбоподателят е бил длъжен да сключи договор с СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас. Самата наредба не определя законов срок, в който общините следва да сключат такъв договор т.е. не е определен срок, в който задълженият субект е следвало да действа. От това следва, че явно АНО е счел, че датата, на която е бил сключен договорът за превоз от страна на СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас с „Бургасбус“ ЕООД е датата, на която жалбоподателят е бил длъжен да действа. Логиката на Наредбата обаче е първо кметът да делегира, чрез сключване на договор, право на училището да сключи договор с превозвача и едва след това, след като вече е налице делегиране, училището да сключи договор с превозвача. В случая няма никакви данни училището да е информирало предварително кмета за нуждата от сключване на договор с превозвач, няма данни предварително да е информирало кмета, че ще сключи договор на точно определена дата и дори липсват данни училището да е информирало кмета, че вече е сключило договор с превозвача. След като в наредбата няма срок за делегирането на правото и след като не се доказва по никакъв начин жалбоподателят да е бил наясно, че ще се сключва договор за превоз между училището и превозвача, не може да се извлече извод, че за него обективно е възникнало задължение да извърши някакво правно дължимо действие. На практика се установява, че училището е сключило съответния договор без да е налице необходимото за това делегиране от страна на кмета, което няма как да се вмени в отговорност на последния по посочените разпоредби. В обобщение на гореизоженото, по мнение на съда липсва осъществен от обективна страна състав на нарушение от страна на жалбоподателя на твърдяната от АНО дата, поради което и обжалваното постановление следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

4

Така мотивиран, Районен съд- Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-454/15.11.2022г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за нарушение на чл.20, ал.7 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, на жалбоподателя - Д. Н.