Решение № 15789 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15789 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110141954 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника В. Д. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 351,46 лв, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 46,28 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., сумата от 6,01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, блок ..., вх.1, ет. 8, ап.33, аб. № 334567 и за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3564 от 2023г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че предявените суми са 1 дължими от ответника. Претендира разноски.

Ответникът В. Д. Н. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва през процесния период да е собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот. Твърди, че ангажираните от ищеца писмени доказателства в насока установяване на облигационната връзка са недостатъчни и неотносими. Излага съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства за отправена покана за заплащане на главницата за ТЕ и дялово разпределение, съответно намира акцесорните претенции за обезщетение за забава за неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците и съответно на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Бруната" становище по основателността на исковата претенция.

ООД н е изразява

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 3564/2023г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 23.02.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Д. Н. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 2676,38 лв, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 352,49 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., сумата от 34,83 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 6,01 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, блок ..., вх.1, ет. 8, ап.33, аб. № 334567.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.

414 ГПК, е възразил по отношение на следните вземания: за сумата от 351,46 лв, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 46,28 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., сумата от 6,01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.01.2023г., съответно в указания 2 му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо н е г о за оспорените размери, за които е издадена заповедта.

По отношение на останалата част от вземанията, за които ответникът не е възразил, а именно: за сумата 2324,92 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 306,21 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., за сумата от 34,83 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата 96,91 лева, представляваща разноски пропорционално на неоспорената част от вземанията, в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за 3 дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил 4 наличието на облигационни отношения с ищеца, при твърдения, че не е собственик, нито вещен ползвател по отношение на процесния имот. За изясняване на спорните по делото обстоятелства е приета извадка от декларация по чл.14 ЗМДТ /лист 136-138/.

В документа като собственици на процесният апартамент № 33, находящ се в гр.

София, жк. „Люлин” № ..., вх. 1, ет. 8, са отразени С.К.В. и В. Д. Н. /ответник/, както и дата на придобиване на същия - 05.05.1997г. Следователно по мнение на настоящия състав, в декларацията се съдържат индиции, че ответникът В. Н. е придобил правото на собственост именно върху недвижимия имот, за който се поддържа, че е възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на ТЕ за битови нужди.

Тези изводи на съда намират подкрепа и в процесуалното поведение на ответика в производството по ч.гр.д. № 3564/2023г. по описа на СРС, 81 състав, в рамките на което същият е оспорил претенциите само по размер и е признал част от претендираните от ищцовото дружество суми за ТЕ, за които е издаден изпълнителен лист, с оглед на наведеното възражение за изтекла погасителна давност, поддържано и в настоящото исков процес. Ответникът В. Н. не е представил доказателства да се е разпоредил с имота, съответно с оглед на гореизложеното съдът намира, че в качеството си на собственик, има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ""Бруната" ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.