Решение № 777 от 23.07.2018, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1221/2018
- Вид
- Решение № 777
- Подписан
- 23.07.2018
- В сила
- 23.07.2018
- Състав
- НИКОЛАЙ МИНЧЕВ НИКОЛОВ
Други актове по делото
- Решение № 642 от 04.06.2019 · НИКОЛАЙ МИНЧЕВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ град Добрич, 23.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов при участието на секретаря: Ирена Иванова разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 01221/2018г. по описа на Районен съд – Добрич, и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „*” ЕООД със седалище и адрес управление: град Добрич *, ЕИК *, представлявано от управителя * * *, против * * *, ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответника, че към него има изискуемо вземане на ищеца по заповед № 2384 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.12.2017г., издадена по ч.гр.дело № */2017г. по описа на ДРС, а именно: 1 014 лева, от която: 462 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/25.08.2014г. по Договор за продажба на вал; 408 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/01.09.2014г. за извършена услуга по Договор за ремонт на съединител за кардан; 144 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/04.09.2016г. по Договор за ремонт на конус на вал, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2017г., до окончателното й изплащане; 307,44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 1 014 лева, от която: 153,92 лева върху вземането по Договора за продажба на вал, начислена за периода от 26.08.2014г. до 04.12.2017г.; 135,12 лева върху вземането по Договора за ремонт на съединител за кардан, начислена за периода от 02.09.2014г. до 04.12.2017г.; 18,40 лева върху вземането по Договора за ремонт на конус на вал, начислена за периода от 02.09.2016г. до 04.12.2017г.
Претендират се разноските в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен договор за за ремонт на съединител на кардан и ремонт на конус на вал. Ремонтът е извършен, издадени са фактури. Поради неплащане е подадено заявление по чл.410 ГПК. Длъжникът не е бил открит, а заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Указано е на заявителя да подаде иск за установяване на вземането си, което обуславя правния интерес от настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор от ответника. В открито съдебно заседание същият не се явява, не се представлява, не представя становище или искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДРС, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, видно и от представените по делото писмени доказателства. Съдът взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява негов представител в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие. Намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявеният иск за сумата 1 014 лева, от която: 462 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/25.08.2014г. по Договор за продажба на вал; 408 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/01.09.2014г. за извършена услуга по Договор за ремонт на съединител за кардан; 144 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/04.09.2016г. по Договор за ремонт на конус на вал, следва да се уважи изцяло.
С оглед уважаване на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на сумата от 307,44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 1 014 лева, от която: 153,92 лева върху вземането по Договора за продажба на вал, начислена за периода от 26.08.2014г. до 04.12.2017г.; 135,12 лева върху вземането по Договора за ремонт на съединител за кардан, начислена за периода от 02.09.2014г. до 04.12.2017г.; 18,40 лева върху вземането по Договора за ремонт на конус на вал, начислена за периода от 02.09.2016г. до 04.12.2017г., както и този за законната лихва върху главницата от 1 014 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2017г., до окончателното й изплащане На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на общо 373,57 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 73,57 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в размер на 328,50 лева, от които държавна такса за образуване на делото в размер на 28,50 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 вр. чл.239 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА * * *, ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕООД със седалище и адрес управление: град * ж.к.
„*, ЕИК *, представлявано от управителя * * *, следните суми:
-1 014 лева /хиляда и четиринадесет/, от която: 462 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/25.08.2014г. по Договор за продажба на вал; 408 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/01.09.2014г. за извършена услуга по Договор за ремонт на съединител за кардан; 144 лева, представляваща неизплатена сума по фактура № **********/04.09.2016г. по Договор за ремонт на конус на вал, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4436/2017г. по описа на ДРС – 05.12.2017г., до окончателното й изплащане;
- 307,44 лева /триста и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 1 014 лева, от която: 153,92 лева върху вземането по Договора за продажба на вал, начислена за периода от 26.08.2014г. до 04.12.2017г.; 135,12 лева върху вземането по Договора за ремонт на съединител за кардан, начислена за периода от 02.09.2014г. до 04.12.2017г.; 18,40 лева върху вземането по Договора за ремонт на конус на вал, начислена за периода от 02.09.2016г. до 04.12.2017г.;
-373,57 лева /триста седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи разноските по делото;
-328,50 лева /триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляващи разноските по ч.гр.дело № 4436/2017г. по описа на ДРС.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Районен съдия: