Решение № 921 от 30.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№......... 30.07.2020 г. Гр. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ

ГРАЖДАНСКИ състав

На 22 юли 2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело

№ 1218 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД

Ищецът Р.П.К. твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия към "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД с клиентски номер **********.

С писмо с изх. № 8633648-1/06.03.2020 г. „ЕЛЕКРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД я уведимило, че при извършена на 27.02.2020 г. проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка /ИТН/ № 2031908 в гр. Стара Загора, *** на клиент с клиентски номер ********** било констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита консумираната електрическа енергия, като бил съставен Констативен протокол № 584647/27.02.2020 г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и технически изисквания ответното дружество приело, че ползваната електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. На основание чл. 50 и чл. 51, ал. 2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия сметката му за ел. енергия за времето от 90 дни, т. е. от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. била коригирана като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 1143.50 лв.

Сочи, че предвид това ответното дружество издало фактура № **********/06.03.2020 г., с която била коригирана сметката й за електрическа енергия за минал период.

Допълнителната електрическа енергия, която и била начислена, била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Твърди, че не била уведомена за проверката и не присъствала на същата. 

На първо място следвало да отбележи, че не е получавала никакви документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза и др., от които да е видно, че действително процесният електромер е този, за който се твърди. Получила била единствено посоченото уведомително писмо, към което били приложени издадената фактура и съставения констативен протокол. Следвало да се отбележи, че към момента на извършване на проверката, 27.02.2020 г., в сила били приетите от КЕВР по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, Обн. ДВ. бр. 35 от 30 Април 2019 г. Съгласно чл. 49, ал.

1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Приложеният към писмото Констативен протокол № 584647/27.02.2020 г. бил частен документ, който не представлявал протокол по смисъла на чл. 80 от ЗЕ - няма твърдения и не се установява да е съставен от контролните органи по ЗЕ за резултатите от извършена от тях проверка. Освен това същият не бил изготвен съгласно правилата предвидени в чл. 49 от ПИКЕЕ. Протоколът бил съставен в отсъствие на клиента, подписан от свидетел, на когото не са посочени трите имена, не било посочено и качеството на същия, нито други данни, за да се провери дали не е служител на оператора на съответната мрежа. Не било изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 49 - в случаите по ал. 3 /когато проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента в 7-дневен срок. В случая протоколът бил съставен на 27.02.2020 г., а изпратен на клиента, приложен към посоченото уведомително писмо, тоест след установения в ПИКЕЕ 7-дневен срок.

Издадената фактура също сама по себе си не представлявала основание за плащане, такава била доставката на услугата, а фактурата удостоверява този факт за данъчни цели /Решение №46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т. д. № 454/2008 год., II т.o./ Касаело се за едностранно съставен от ответното дружество частен документ, който имал единствено формална, но не и материална доказателствена сила. В този смисъл по делото не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на електромера за периода, за който се отнасяла фактура № **********/06.03.2020 г.

Ответното дружество нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, напълно неправомерно било начислило допълнителна ел. енергия на стойност 1143.50 лв.

На следващо място, не й станало ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката - за времето от 90 дни, от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ, на която той обосновавал корекцията, при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислявало по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция, както липсвали и данни при метрологична проверка да било установено неотчитане на ел. енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на базата на какви данни бил формиран. Както когато не била налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период бил неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

В допълнение към изложеното, липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, тоест следвало да е налице действие или бездействие на потребителя Р.П.К.. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД нямали физически достъп до тях. Дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то счита, че същите не били причинени от нея. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 от Закона за измерванията лицата, които използвали средства за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период.

Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежала на електроснабдителното дружество. Не й била предоставена каквато и да е информация за това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началният момент, от който се появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем било налице към настоящият момент, тъй като сумата била недължимо платена.

В тази връзка, преизчисляването на неизмерена или неправилно измерена енергия въвеждала форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъдело установено, че неизмерването било резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 от ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ бил собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗНА можел да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито са чл. 81, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал.

1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове.

От гореизложеното следвал извод, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват ПИКЕЕ, можело единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следвало да става преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвала каквато и да е констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за стойност на действително потребена, но незаплатена ел. енергия.

Счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани.

Ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена реално доставена и консумирана електрическа енергия, и щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца. Тоест, претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и твърди, че ел. енергия, на стойност 1143.50 лв. не била ползвана/потребена. Дори да приеме, че съществувала възможност за едностранна корекция на сметка на потребителя за минал период предвид приетите ПИКЕЕ, то не били налице доказателства, че соченото в справката за консумирана ел. енергия количество от 5796 kWh било реално доставено и потребено от ищеца. Не се установявало и същото да е доставено именно през посочения период. Установяването на твърденията за реална доставка било нужно доколкото ако се приемело, че договорните отношения между страните почивали на правилата на договора за покупко-продажба, то купувачът дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока.

Счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани.

Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия е неоснователна и твърди, че ел. енергия на стойност 1143.50 лв. не е ползвана/потребена. 

Сочи, че на 10.03.2019 г. заплатила сумата по фактура № **********/06.03.2020 г. поради възможност от прекъсване на подаването на електрическа енергия от страна на ответното дружество, въпреки че същата не била дължима.