Определение № 132 от 05.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Благоевград, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501278 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК по частна жалба, подадена от "П.К.Б." ЕООД против разпореждане № 1883/17.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. 1152/2023 г. по описа на РС Разлог, в частта, с която е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници Д. В. Г. и В.

Д. В. за вземанията за договорно възнаграждение в размер на 3861,77 лв. лв., начислено за периода от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г. и законна лиха в размер на 3 633 ,78 лв., дължима от 05.03.2018 г. до 28.9.2023 г.- датата на изтичане на погасителния план.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на разпореждането в атакуваната част. Сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от която/които заявителят черпи права, каквито правомощия за съда не произтичат от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Сочи, че процесният договор за потребителски кредит има необходимото съдържание съгл. чл. 11, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК в редакцията на разпоредбите към датата на сключването му, поради което е действителен.

Сочи, че предвид принципът на свободно договоряне в чл. 9 от ЗЗД е уговорен годишен лихвен процент от 76,89 % и годишен процент на 1 разходите 106, 55 %. Във връзка с договорените проценти разяснява, че паричният ресурс на небанковите институции е многократнто по-скъп от този на банките, с оглед на факта, че небанковите институции не могат да осъществяват влогонабиране, както и че лихвите са по-високи с оглед риска, който те поемат, за да отпусат финансовия ресурс на кредитополучателите.

Поради това сочи, че е меродавна пазарната цена на кредита, а не законната лихва, която е ограничена от чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвид, че в изчисляване на ГПР участват и дължимите от потребителя лихви. Счита, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент, въпреки че уговорения надвишава трикратния размер на законната лихва, като добавя, че законоустановена горна граница на договорената лихва не съществува. Счита, че няма нарушение на добрите нрави и договорът не е нищожен. Сочи, че максималният размер на ГПР, е визиран с измененията на ЗПК в сила от 23.7.2014 г. т.е. преди сключване на процесния договор.

По отношение претенцията за законна лихва, която претендира жалбоподателят сочи, че тя е последица от уважения главен иск и посочва принципни постановки, без да ги свързват с начина, по който я е заявил пред заповедния съд. Претендира и разноски.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по съществото на жалбата, БлОС съобрази следното:

"П.К.Б." ЕООД депозира заявление пред РС-Разлог за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците Д. В. Г. и В. Д. В. за следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 5005198910, сключен 21.10.2013 г.: за сумата от 2993,66 лв., представляваща главница; за сумата от 3861,77 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г. и за сумата от 3 633,78 лв., представляваща законна лиха за периода от 05.03.2018 г. до 28.9.2023 г.датата на изтичане на погасителния план.

От приложения към заявлението договор се установява, че на 21.10.2013 г. страните сключват договор за потребителски кредит № 5005198910 за сумата от 2 950 лв., за срок от 48 месеца, с размер на месечна 2 погасителна вноска от 199,12 лв., дължима на 5-ия ден от месеца, при ГПР 106,55 % и годишен лихвен процент от 76,89%. В договора е посочено е, че общото задължение е 9 640,79 лв. Към договора има погасителен план.

С разпореждането в атакуваната му част РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата за договорно възнаграждение в размер на 3861,77 лв., начислено за периода от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г. и за законна лиха в размер на 3 633 ,78 лв., дължима от 05.03.2018 г. до 28.9.2023 г.- датата на изтичане на погасителния план.

За да отхвърли претенциите съдът е приел, че вземанията са недължими, тъй като клаузите, от които произтичат са неравноправни; противоречат на принципите на справедливостта и добрите нрави; уговорени са в ущърб на икономически по-слабата страна в облигационното отношение, което е нарушение и на принципа на добросъвестността при сключването и изпълнението на договорите.

Първоинстанционният съд се е аругментирал с нарушението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява уговарянето на годишния процент разходи над петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, поради което клаузите са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК - за нищожни.

БлОС споделя, съображенията на първоинстанционния съд, че е налице значителното превишение на уговорената за дължима договорна лихва в срв. с размера на отпуснатия кредит предвид, че уговорения размер договорна лихва надвишава два пъти взетата главница, с което очевидно се нарушават принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността при сключването му, и поради това клаузата, с която е уговорен размера на договорна лихва с годишен лихвен процент от 76,89 %, противоречи на добрите нрави и е нищожна.

От мотивите на атакуваният акт е видно, че РС не е съобразил редакцията на разпоредбата на чл. 19, ал 4 от ЗПК, към датата на сключване на договора, към който момент се преценява нищожността на един договор.

Към датата на сключване на процесния договор - 21.10.2013 г. в чл. 19 ЗПК не се предвижда максимален размер ГПР, изрично посочен с изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., ГПР да не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, 3 определена с ПМС на РБ –чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посоченото не променя извода за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, предвид трайната практика ВКС /до изм. на ЗПК, в сила от 23.7.2014г./, че уговорка възнаградителната лихва да надвишава трикратния размер на законната лихва, за необезпечени кредити, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. По процесния договор размера на възнаградителната лихва надвишава повече от 3 пъти законната лихва предвид годишния лихвен процент от 76,89%, което е самостоятелно основание да се счете клаузата за нищожна. Затова съображенията на жалбоподателя срещу приетата от РС нищожност са несъстоятелни.

Възражението му, че първоинстанционният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договорни клаузи, също е неоснователно. Съдът не само може, но е и длъжен служебно, без въведено възражение от страната да констатира противоречието на договорни клаузи със закона или добрите нрави и/или дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2 , т. 2 и т. 3 ГПК. Затова правилно е отхвърлено вземането за договорно възнаграждение.

Възражението срещу неуваженото вземане и за законна лихва в размер на 3 633,78 лв., дължима от 05.03.2018 г. до 28.9.2023 г.- датата на изтичане на погасителния план, също е несъстоятелно.

Съгласно чл. 23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.

Недължимостта обхваща всякакви лихви - договорни и мораторни, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за вземане за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, каквато е искането на заявителя, правилно не е уважено.

По изложените съображения съдът потвърждава разпореждането в атакуваната част.

Водим от изложеното и на основание чл. 413, ал. 2, чл.279 във вр. с чл.

274 и сл. и чл. 410 и сл. ГПК, БлОС

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 1883/17.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. 1152/2023 г. по описа на РС Разлог, в частта с която е отхвърлено заявлението на "П.К.Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу солидарните длъжници Д. В. Г. и В. Д. В. за вземанията за договорно възнаграждение в размер на 3861,77 лв., начислено за периода от 05.06.2015 г. до 05.03.2018 г. и за законна лихва в размер на 3 63 ,78 лв., начислена за периода от 05.03.2018 г. до 28.9.2023 г.- датата на изтичане на погасителния план.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5