Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 30 от 17.05.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Наказателно от частен характер дело 1009/2023
Вид
Присъда № 30
Подписан
17.05.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА №30/17.05.2024г. постановена по НЧХД №1009/2023г. по описа на Районен съд-Хасково

Против подсъдимата П. И. К. от гр.****, ЕГН **********, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от М. З. М. от гр.***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че през периода от 20.12.2022г. до 29.09.2023г. в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление разгласила позорни обстоятелства за тъжителя М. З. М., както следва:

- в жалба вх.№ 94 П-215-4 от 20.12.2022г. до Кмета на Община Хасково е описала: „***** М. М. също не е полезен за ******** защото и той нищо не прави за квартала и най-важното не си спазва работното време и не ходи на работа, не си изпълнява служебните задължения ...“;

- в жалба вх.№ 94 П-215-4 #3 от 21.06.2023г. до Кмета на Община Хасково е описала: „Специалиста или озеленителя както го наричате М. М. не бил в нарушение. Той не ходи на работа от това по-голямо нарушение какво искаш повече, каму ли да си изпълнява сложебните задължения като го няма на роботното място. И затова ******** е на този хал. Има направена само една детска площадка и тя не се поддържа. ... дето не ходи на работа М. М. ... 21-ви век да не ходиш на работа, а заплата да получаваш. ... ако трябва ще го освободите от работа. ... такъв нередовен служител го държите на работа.“;

- в жалба вх. № 94 П-215-2 #3 от 30.08.2023г. до Кмета на Община Хасково е описала: „Защото не ходи на работа, а получава заплата. ...без да идвам на работа да получавам заплата. Това го върши в момента М. М..“;

- в жалба вх. № 4253 от 29.09.2023г. до Районен прокурор- Хасково е описала: „.. не ходиш на работа, а получаваш заплата. Това се отнася за ***** М. М. З. от ********. Идва сутрин 10-15 минути и си тръгва, а следобеда въобще не идва, дори има дни и на работа не ходи, а получава заплатата. Без да работиш заплата да получаваш това е наказуемо. Лошо се отнася с гражданите от ********. ... Имал и частна фирма за поправка на компютри и това Ви моля да проверите. ..Откъде взима толкова пари има 5 коли. Снимва се в Хейсбук, че е на море в Турция, Гърция, Испания и къде ли не. Хората от ******** се чудят откъде ги има тези възможности“.

Ведно с тъжбата е предявен и подържан в с.з. граждански иск от тъжителя М. против подсъдимата К.- за обезщетение на причинените от престъплението- описано в тъжбата, неимуществени вреди, в размер на 10 000лв. ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. тъжителят поддържа тъжбата си, както и предявения граждански иск. Заедно с упълномощения повереник представят допълнителни писмени доказателства- представени документи, както и гласни такива- чрез водени свидетели. Пледират за доказаност на обвинението и искат на подс.К. да бъде наложено съответното наказание за извършеното от нея престъпление. Молят за уважаване на гражданския иск, предявен срещу подсъдимата.

Подсъдимата П. К. заявява, че разбира в какво е обвинена, не се 1 признава за виновна по повдигнатото й обвинение, дава обширни обяснения, според които тя била недоволна от работата на тъжителя като кметски наместник и затова пишела множество жалби. Представя писмени доказателства- подписка, за която обяснява, че е от жители на квартала, недоволни от работата на *****. Моли съда за присъда, с която да бъде оправдана.

Служебно назначеният защитник на подсъдимата пледира невиновност на подзащитната и отхвърляне на обвиненията поради недоказаност и поради неосъществен състав на престъплението като цяло. Излага подробни съображения в пледоарията си, касаещи липса на състав на престъпление, както и за недоказаност същото да е било извършено. Пледира за оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят М. З. М. е на **г., роден и живущ в гр.***. Същият от 2011г. е назначен за специалист в Община Хасково, а от 16.03.2016г. изпълнява длъжността специалист „*****“ към общинска администрация- Хасково, с месторабота кв.“****“, която длъжност заема и към настоящия момент.

Подсъдимата П. К. е на **г., живуща в гр.****, кв.“****“.

Във връзка с раздавана от Община Хасково храна за социално слабите жители от квартала, възникнало недоволство у подсъдимата, като същата приела, че вина за проблема носи районния наместник М.. Негодуванието й се изразило в писане на множество жалби и сигнали до различни институции.

Така, в жалба до Кмета на Община Хасково, с вх.№ 94 П-215-4 от 20.12.2022г., подсъдимата К. описала: „***** М. М. също не е полезен за ******** защото и той нищо не прави за квартала и най-важното не си спазва работното време и не ходи на работа, не си изпълнява служебните задължения ...“.

След като не последвал отговор на жалбата, подсъдимата изпратила писмено запитване до Кмета на Община Хасково – с вх.№ 94 П-215-4 от 29.05.2023г., в което писмено обръщение изразила разочарованието си от това, че не й било отговорено на конкретно посочената и описана от нея жалба от 20.12.2022г.

С писмо на Кмета на Община Хасково с № 94 П-215-4 от 09.06.2023г. било отговорено на подсъдимата, че описаните от нея факти в горецитираната жалба били проверявани многократно и същата е получила отговор с две отделни писма от различни дати /описани в писмото- л.140 от допълнителен том към делото/. В същото писмо е отбелязано, че няма основателни причини за налагане на дисциплинарно наказание или освобождаване от заеманата длъжност на М. М.. Приложено било и копие от предходно писмо- №94 П1204-1 от 22.01.2019г., с което Кмета на Община Хасково е отговорил на жалбоподателя П. К. на сигнала й за неспазване на работното време от ***** М., за събираната подписка против него, за лошото му отношение към жителите на квартала.

След получаването на отговора по подадените жалби, по-малко от месец след това, в последваща жалба отново до Кмета на Община Хасково, с вх.№ 94 П215-4 #3 от 21.06.2023г., подс.К. описала: „Специалиста или озеленителя както го наричате М. М. не бил в нарушение. Той не ходи на работа от това по-голямо нарушение какво искаш повече, каму ли да си изпълнява 2 сложебните задължения като го няма на роботното място. И затова ******** е на този хал. Има направена само една детска площадка и тя не се поддържа. ... дето не ходи на работа М. М. ... 21-ви век да не ходиш на работа, а заплата да получаваш. ... ако трябва ще го освободите от работа.

... такъв нередовен служител го държите на работа.“.

С писмен отговор от Кмета на Община Хасково- №94 П-215-4 от 13.07.2023г.

/л.139/, било отговорено на подс.*****, че по отношение на описаните в жалбата й от 21.06.2023г. сигнали против ***** М. М., е била извършена проверка от служители на сектор „КОРЗ“ при Община Хасково, като след проверката констатацията е, че няма основания за налагане на дисциплинарно наказание или освобождаване от длъжност на ***** М..

Въпреки отговора, около месец по-късно подс.К. отново написала жалба до Кмета на Община Хасково, с вх. № 94 П-215-2 #3 от 30.08.2023г., в която написала: „Защото не ходи на работа, а получава заплата. ...без да идвам на работа да получавам заплата. Това го върши в момента М. М..“.

Останала неудовлетворена от резултата от писаните жалби до Кмета на Община Хасково, подс.К. започнала да отправя жалби и до други институции.

Така, месец по-късно, същата подала жалба до Районен прокурор- Хасково- с вх. № 4253 от 29.09.2023г., в която написала: „.. не ходиш на работа, а получаваш заплата. Това се отнася за ***** М. М. З. от ********. Идва сутрин 10-15 минути и си тръгва, а следобеда въобще не идва, дори има дни и на работа не ходи, а получава заплатата. Без да работиш заплата да получаваш това е наказуемо. Лошо се отнася с гражданите от ********. ...

Имал и частна фирма за поправка на компютри и това Ви моля да проверите. ..Откъде взима толкова пари има 5 коли. Снимва се в Хейсбук, че е на море в Турция, Гърция, Испания и къде ли не. Хората от ******** се чудят откъде ги има тези възможности“.

С Постановление от 29.09.2023г. на Прокурор при РП-Хасково /л.69/ е била възложена предварителна проверка, която да бъде извършена от органите на РУ-МВР-Хасково. След извършена такава, с Постановление от 17.10.2023г.

/л.66/,

Прокурор при РП-Хасково отказал да образува досъдебно производство, поради това, че не са открити данни за извършено престъпление. Прокурорът е упътил жалбоподателката да отправи своите сигнали и искания към Община Хасково.

Подс.К. останала неудовлетворена и от постановлението на прокурора, поради което и изразила негодуванието си в писмен отговор до него- заведен с входящ номер от 25.10.2023г.

Изисканите писмени справки относно данните, описани в сигналите на подс.К., установяват следното:

-тъжителят М. М. притежава два автомобила- „*****“ с рег.№ ******, с дата на първа регистрация през 2010г., както и „******“с рег.№ ******, с първоначална регистрация от 2006г.;

- тъжителят М. М. е имал регистриран ********, който не упражнявал дейност от ****.

Горната фактическа обстановка съдът възприе на база приетите писмени доказателства- четирите гореописани жалби, подробно описаните документи в протоколите от с.з., от показанията на разпитаните свидетели – В. В., Р. А., Т.

Т., Р.Т., Р. М., Р. А., П.Д., П. Д., както и от обясненията на подсъдимата, които 3 доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-долу.

При анализа на доказателствата и преди всичко на показанията на разпитаните свидетели, прави впечатление ясната отграниченост на свидетелите- представени от едната страна, от тези- представени от другата.

Конституцията на Република България (КРБ) установява основанието и съдържанието на свободата за изразяване на лично мнение, както и на разпространението му. В чл.57, ал.2 от КРБ се съдържа едно общо положение за всички права, което не допуска злоупотреба с тях или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Изразяването на личното мнение се приема като суверенно право на конкретния индивид да избере дали, в какъв обем и по какъв начин да представи на обществото своите мисли, чувства и емоции. В същото време КРБ защитава и други ценности, респективно права и интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право, оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се позволява изключение. В тази връзка правото свободно да се изразява мнение не е неограничено, като следва да се следи доколко разпространеното лично мнение не засяга чужди права и интереси. В случая, изхождайки от общоприетите житейски представи за позорност на изречени обстоятелства, са налице именно такива, описани от подс.К. по отношение на тъжителя М. М..

Разглеждайки ги в цялост и в контекста на цялото й описание на фактите и обстоятелствата в подадените от нея жалби, описаните думи по адрес на тъжителя се явяват позорни, доколкото го представят пред обществото в негативна, отрицателна светлина.

По отношение на основните елементи на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата, съдът намира, че са достатъчно ясно установени и доказани. За мястото на извършване на престъплението е достатъчно ясно описано- в гр.Хасково- където са подавани и получавани описаните по-горе жалби от подсъдимата. Извършителят също се установи по безспорен начин- описан в посочените писмени документи- цитираните вече жалби до Кмета на Община Хасково и Районна прокуратура-Хасково.

Съобразно описаното по-долу не е спорен и начинът на извършване на деянието. Времето на извършването му съдът прие за доказан, предвид датите на подаване, входиране на съответните жалби. Наличието на конкретни и безспорни писмени документи- процесните четири жалби от подсъдимата, недвусмислено и безспорно доказват наличието на твърдения, които безспорно изхождат от подсъдимата и са насочени срещу тъжителя, като тези твърдения съобразно общоприетия смисъл за чест и морал, се явяват позорящи тъжителя.